РЕШЕНИЕ № 74 гр. София, 07 април 2017 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора П.Долапчиев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 101 по описа за 2017г. Производството по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК е образувано по касационна жалба от подсъдим срещу въззивна присъда № 261/26.10.2016г. по ВНОХД № 2977/2016г. по описа на Софийски градски съд,5-ти въззивен състав, н.о. В касационната жалба се релевират доводи за нарушения от въззивната инстанция по всички касационни основания. Твърди се, че деецът неправилно е осъден, вместо да бъде потвърдена оправдателната първоинстанционна присъда, тъй като не се е установило по несъмнен и категоричен начин извършването на деянието. Не била изяснена сделката между подсъдимия и св.Й., както и датата, на която е била открадната процесната машина впоследствие. Иска се отмяна на присъдата и потвърждаване на първоинстанционната. В допълнение се иска да се възприемат изцяло доводите на съда от първата инстанция и с извода, че деецът не е действал съзнателно и умишлено при нарушаване на задълженията си по договора по чл.250 от ЗЗД, не е извършил действия на разпореждане с вещта. Позовава се на липса на субективна страна при извършване на действията, т.е. на липса на пряк умисъл, като се настоява за предоставяне за временно ползване на вещна на св.Ч.. В допълнително изложение се релевират доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на чл.14, ал.1 и чл.303, ал.1 от НПК. Твърди се, че въззивният съд е изопачил смисъла на събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до погрешни изводи. Според защитата единствената уговорка между страните е била вещта да стои на място при подсъдимия, докато това е възможно, без да е налице задължение за подсъдимия да не предоставя вещта на трети лица без знание и съгласие на Й.. Възразява се и срещу естеството на телефонните разговори, като се твърди, че обещаното съдействие от подсъдимия е оказано. Твърди се също така, че съдът е игнорирал доказателства и е постановил присъда, почиваща на предположения. Конкретно защитата се позовава на обясненията на дееца, на показанията на св.Ч. (депозирани на 11.11.2013г.). Изтъкнатото предположение е относно твърдение на съда за неуредени финансови отношения между св.Ч. и и подс.Щ.. В изложените се заявява, че процесната машина не е собственост на Д. Й., в разрез с възприетото от обвинението, като се привеждат аргументи относно приложени по делото писмени доказателства. Твърди се, че процесната машина е възстановена, като се прави позоваване на л.10 от досъдебното производство, с дата 30.12.2009г. Защитата се позовава на игнориране на гласни доказателства- на св.Ш. от 11.11.2013г. Заявява се, че е допуснато нарушение на чл.281, ал.8 от НПК по отношение на показания на св.Ч. пред разследващ орган, прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК в съдебно заседание от 11.11.2013г. Според защитата осъдителната присъда не можела да почива само на показания, прочетени по този ред и това съставлява самостоятелно основание за отмяна на присъдата. Излагат се и съображения за несъставомерност на деянието, поради наличието на гражданскоправни отношения между подс.Щ. и св.Ч. и липсата на разпоредителни действия, а предоставяне на заем за послужване. Според защитата единственото съставомерно деяние е кражбата на процесната вещ, с което пострадалият Й. е бил лишен от собствеността си. По отношение на гражданския иск се твърди, че съдът е присъдил обезщетение в полза на лице, което няма право на такова, като се позовава на приложени по делото доказателства, че собственик е дружество [фирма], представлявано от П. Й.. Това е основание според защитата, дори и при потвърждаване на присъдата в наказателната част, в гражданската да бъде отменена и искът отхвърлен като неоснователен. На последно място се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, защото е несъставомерно или не е наложено при съобразяване на всички фактори, налагащи приложението на чл.55 от НПК. От извършване на деянието били изминали почти 8 години, което било извън всякакви разумни срокове, като се прави позоваване на практика на ЕСПЧ, съгласно която такива срокове съставляват изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, която трябва да бъде съобразено в случая. Това обстоятелство не било съобразено, поради което наложеното наказание е явно несправедливо. Във възражение на повереника се оспорва съдържанието на касационната жалба и съответствието й с чл.351, ал.1 от НПК. Оспорва се искането за налагане на по-ниско наказание, доколкото бил наложен минимума на предвиденото такова по закон и се прави позоваване на правилна индивидуализация. Във възражението се черпят доводи от мотивите на въззивната инстанция относно умисъла на дееца, като според повереника, правилно е посочено, че няма действие на управление. Заявява, че винаги, когато има облагодетелстване на дееца или който и да е друг субект, с изключение на собственика, е налице противозаконно разпореждане. Посочва се, че по безспорен начин е доказана вината на подс.Щ., поради което се иска потвърждаване на въззивната присъда. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че не приема доводите за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Ясно е посочена установената фактическа обстановка, правният анализ счита за правилен. Според прокурора, съдът не е допуснал нарушение на закона, ценил е доказателствата съобразно тяхното съдържание и няма превратно тълкуване, не е допуснато игнориране на доказателствата, като същите са изследвани всестранно и пълно, съобразно чл.14 от НПК. Според прокурора, съдът правилно е уважил гражданския иск, а наложеното наказание е справедливо. Гражданският ищец и частен обвинител Д. Й., редовно призован, се явява лично и се представлява от повереник, който оспорва жалбата, твърдейки, че документите, на които се позовава защитата, са за нуждите на счетоводството. По въпроса за наказанието повереникът заявява, че въззивната инстанция била отчела изминалия период от време. Пледира, че възведените от въззивната инстанция факти фактическа обстановка са правилни, анализът на доказателствата е пълен, обективен и във взаимовръзка, като са спазени изискванията на чл.13 и 14, както и чл.107 от НПК. Моли да не се уважава касационната жалба и да се потвърди присъдата. Частният обвинител и граждански ищец Й. допълва, че ако е била върната машината, нямало е да има дело. Подс.Щ. се явява лично, представлява се от защитник , който пледира с доводите в допълнителното изложение по делото. Подсъдимият поддържа защитата си и няма какво да добави по същество. В реплика защитата заявява, че доказателствата по делото сочат, че процесната машина е собственост на юридическо лице, а не на физическо.За чии цели това е сторено, не касае процеса, а Й. няма правен интерес. Допълва също, че въззивната инстанция не се е занимал с приложението на чл.55 от НК и не е взела предвид изминалия период от време. Вещта е върната и това личи от приемо-предавателен протокол на л.10 от досъдебното производство, като било друг въпрос колко е верен този документ. Въпреки искането на защитата, това обстоятелство не е съобразено от двете предходни инстанции. При последната си дума подсъдимия моли да бъде оправдан, не е извършил престъпление. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда от 15.06.2015г., постановена по НОХД № 6842/12г., СРС, НК,115 състав е признал подсъдимият С. К. Щ. за невиновен на неустановена дата в периода през месец февруари до месец март 2009 в [населено място] да е извършил престъпление по чл.206, ал.1 от НК и съответно го е оправдал. С присъда № 261/26.10.2016г. по ВНОХД № 2977/2016г., 5-ти въззивен състав на СГС,н.о. оправдателната такава е отменена, а подс.Щ. е признат за виновен в извършване на престъплението по чл.206, ал.1 от НК, като по реда на чл.54, ал.1 и чл.2, ал.1 от НК му е наложил наказание от 1 година лишаване от свобода, с приложението на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. Въззивната инстанция с присъдата е осъдила подс.Щ. по реда на чл.45 от ЗЗД да заплати на гражданския ищец Д. П. Й. сумата от 8 580 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението. Съдът е присъдил и разноски по делото. Касационната инстанция намира, че жалбата е допустима и е подадена в срок. Приема също така, че при провеждането на въззивното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, каквито се претендират. Установените по делото факти съответстват в основната си част на поддържаните по обвинението, в този смисъл не са напуснати пределите на обвинителната фактология във вреда на защитата. В случая няма основание да се приеме, че при установяване на фактите по делото е ограничено правото на защита. Времето на извършване на престъплението е установено съобразно възможностите на обвинението и отново не затруднява защитата, въпреки направените възражения. Срокът е възприет по свидетелските показания на св.Ч., депозирани по време на досъдебното производство-л.67 от него, от 10.06.2011г. Тези показания са приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК в съдебното заседание пред първата инстанция на 11.11.2013г., като свидетелят е заявил, че този протокол за разпит е по-точен от показанията, депозирани пред съдебния състав. Пак в тези показания свидетелят е заявил, че именно подс.Щ. му е предложил мазилкополагащата машина, за да я ползва. Не без значение са и показанията на св.Й., който е свидетелствал за разговора си с Ч., Фактите по делото са установени и въз основа на показанията на пострадалия, който е предприел лично издирване на процесната вещ. Той е получил отговор от св.Ч., че неговото знание е за собственост на машината именно на подс.Щ., както и че той има „неуредени работни взаимоотношения“ с подсъдимия. Това е наложило да бъде организирана среща между тримата- свидетелите Й. и Ч., и подс.Щ., на която и едва тогава свидетелят Ч. е заявил, че вещта е открадната от склад на фирмата му в[жк]. Тук е мястото да се отбележи, че възражението на защитата за оказано съдействие от подс.Щ. е силно надценяване или недооценяване на поведението на последния. Освен че е избягвал среща с Д. Й., подсъдимият е имал задължение за пазене на вещта, а не на съдействие за връщането й след извършеното разпореждане с нея. Право на съда е да кредитира едни показания за сметка на други, особено като се отчете обстоятелството, че поведението на св.Ч. при всички случаи не е добросъвестно, както сам е заявил по повод липсата на сигнализиране на полицията за отнетата чужда собственост от неговото владение. В случая съдът не е изложил подробни съображения в такъв аспект, но това далеч не означава, че доказателствата по делото са тълкувани изопачено или превратно. Нещо повече, показанията на св.Ч. от досъдебното производство напълно съответстват на показанията на св.Й.. В тази връзка следва да се отбележи, че процесуалната стойност на показания, приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, съобразно императива на ал.8 от тази разпоредба, следва да се обсъжда в контекста на изявленията на свидетеля при прилагането на нормата. Законодателят е забранил осъждане, което се основава само на показания от досъдебното производство, които са единствената основа на обвинителната теза, без никакви други, били те преки или косвени доказателства. Също така свидетелят трябва да излага различни възприятия и да депозира показания, които се отличават от прочетените от досъдебното производство и като цяло да изпълват хипотезите на чл.281,ал.1,т.1 и 2 от НПК, без да поддържа първоначалните си. Едва тогава е приложимата забраната по чл.281, ал.8 от НПК, една гаранция срещу възможна злоупотреба при събирането на доказателствата. В случая това далеч не е така, тъй като са налице и множество други доказателства, едно от които са и показанията на св.Й., чиято заинтересованост в материален аспект съвсем не пречи на искреността му – той е провел собствено издирване на процесната вещ и е искал само връщането й, както е заявил. „нищо друго“. Освен това св.Ч. изрично е заявил, че прочетените му показания са по-точни от депозираните пред съда показания, разбираемо обстоятелство предвид изминалия период от време. Не може да се поддържа успешно тезата на защитата, че извършването на присвояване е възможно само от собственик на вещта, в аспекта на оспорване на качеството на собственик на св.Д. Й.. Една вещ може да бъде предоставена както от собственик, така и от лице, която я владее- по смисъла на чл.68 ал.2 от ЗС, т.е. от държател (в подобен смисъл ППВС № 6/71, раздел ІІ, т.3). Важното обстоятелство е, вещта да бъде предоставена на правно основание, за да може деецът да я владее или пази. В случая процесната вещ е предоставена във владението на подс.Щ., за да я съхранява. Правната сделка между двамата, подсъдимият и Й., не включва други уговорки, както неоснователно възразява защитата. Извършените действия с вещта от подс.Щ. правилно са ценени от въззивната инстанция като разпоредителни, а поведението му при опитите на Й. да си върне вещта също с основание са ценени като пряка индикация на за наличието на умисъл за разпореждане с вещта. Такива са и обясненията му пред св.Ч., който е изразил пред св.Й. впоследствие увереността си, че държи вещ, собственост именно на подс.Щ. и в този смисъл упражнява ретенционно право – ius retentionis (по силата на неуредените работни взаимоотношения, каквото и да означава това). Това следва най-вече от желанието му (на св.Ч.) да се организира тристранна среща, през което време е задържал вещта, вместо да пристъпи веднага към връщането й. В обстоятелствената част на обвинението са установени верни обстоятелства, по които не се спори, и те са възприети с основание от въззивната инстанция. Процесната вещ е закупена от св.Д. Й. и това е също толкова безспорно обстоятелство, колкото и това, че той е упражнявал фактическата власт. В този смисъл възраженията на защитата са неоснователни. Няма никакъв спор и относно това, че вещта не е върната, в тази насока са и гласните доказателства по делото, включително свидетелстването на Ч. в тази връзка. Позоваването на протокол на л.10 от досъдебното производство като писмено доказателство, установяващо наличието на вещта, не се предлага от защитата като съдържателен аргумент. Вярно е, че такъв протокол има, но вещта е била предмет на обсебване, а след това и на кражба, така че съставен за нуждите на счетоводството документ не може да бъде противопоставен на гласните доказателства по делото. Не бива да се забравя, че по това време Д. Й. и неговият баща очевидно са таели намерение да върнат процесната вещ в свое владение, желание, което съвсем определено не се е осъществило. Касационната инстанция в заключение прие, че материалният закон е приложен правилно и в съответствие с установените по делото факти. При определяне на наказанието съдът отчете, че то е определено към минимума, макар и не на него. Отчетен е изминалия период от време, независимо от обратното твърдение на защитата, като въззивната инстанция не е намерила основание за приложение на чл.55 от НПК, отчитайки наред със смекчаващите като отегчаващо отговорността обстоятелство високата стойност на предмета на посегателство. Наложеното наказание не е справедливо отмерено, то е явно несправедливо, тъй като е налице очевидно несъответствие на обществената опасност на дееца и на деянието. Вярно е, че срокът на разглеждане на делото пред съда от първата инстанция е твърде дълъг, което се дължи на насрочване на делото през половин година от съда, а не по причини на поведението на подсъдимия. Изтеклия срок не е от такова решаващо естество, за да се приеме, че следва да се дефинира като изключително смекчаващо вината обстоятелство, но и установения размер от една година значително надвишава разумното постигане на целите, визирани в чл.36 от НК. При преобладаващото наличие на смекчаващите отговорността обстоятелства, наличието на едно отегчаващо и то основано единствено на стойността на употребяваната вещ, не е достатъчно, за да се определи наказание значително над минимума. Касационната инстанция намери, че наказание от 4 месеца лишаване от свобода ще изпълни напълно визираните цели, ще постигне своя поправителен и превъзпитателен ефект по отношение на подсъдимия, както и ще задоволи изискванията на генералната превенция след такъв изминал период от време, доколкото е важна неотвратимостта на наказването, а не толкова неговата строгост. В този смисъл присъдата в наказателната част и относно размера на наказанието следва да се измени. По отношение на предявения граждански иск депозираното възражение се явява основателно. От събраните по делото доказателства се установява, че Д. Й. е закупил процесната вещ, работил е с нея, без да стане ясно дали като физическо лице или като собственик на търговско дружество, но така или иначе тя е заприходена по документи на юридическо лице, тоест е закупена от негово име за чужда сметка. Изясняването на процесуалната легитимация е необходима предпоставка за допустимостта на предявения граждански иск, а инстанциите по същество са пропуснали това обстоятелство. С оглед на това жалбата в тази част трябва да бъде уважена, присъдата в гражданската част следва да се отмени, а делото да се върне на въззивната инстанция за ново разглеждане. При него следва да се установи именно процесуалната легитимация относно вещта, след което да се пристъпи към окончателното решаване на въпроса дали предявеният граждански иск се явява допустим или не, тоест дали Д. П. Й. има право на иск в този процес. Въпросът дали иска е основателен (каквото възражение се прави) или не, е въпрос по същество и той е разрешен по начало с осъдителната част на присъдата в наказателната част, в съответствие с акцесорната му същност. Водим от изложеното, на основание чл.354, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.3 и ал.3, т.2 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 261/26.10.2016г. по ВНОХД № 2977/2016г. по описа на Софийски градски съд,5-ти въззивен състав, н.о. , в наказателната част относно наложеното наказание, като намалява наложеното наказание на подс.С. К. Щ. за деяние по чл.206, ал.1 вр.чл.2, ал.1 от НК на 4 месеца лишаване от свобода. ОТМЕНЯ въззивната присъда в гражданскоправната й осъдителна част, като я връща на за ново разглеждане на въззивната инстанция от друг състав на съда и от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: