Р Е Ш Е Н И Е № 38 София, 15.02.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 05 февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Н. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 632 /2012 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 862 от 02.11.2012г. по касационна жалба на З. А. А. К. и Ж. А. Б., П. И. Б. и Л. П. Б. е допуснато касационно обжалване на решение № 445 от 03.11.2011г. по гр.д.№ 761/2011г. на Благоевградски окръжен съд частта, с която е оставено в сила решение № 9420 от 21.12.2010г. по гр.д.№ 1422/2008г. на РС-Благоевград в частта, с която е прекратено производството по иска за делба на дворното място, съставляващо УПИ.. от кв. 71 по плана на [населено място] /идентичен с УПИ .. от кв. 72/ представляващ имот 1241 с площ 844 кв.м., предявен от З. А. А. К. и Ж. А. Б. против К. А. Б., М. А. К., С. И. Ш., И. Д. Б., К. К. С. Б. К. Б., В. И. Б., П. И. Б., Л. П. Б., К. П. Б., Р. П. Р. поради недопустимост на иска в тази част. Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта с която е оставено в сила решение № 9420 от 21.12.2010г. по гр.д.№ 1422/2008г. на РС-Благоевград в частта, с която е признато за недоказано оспорването на строително разрешение № 52/06.07.1965г. протокол за дадена строителна линия и ниво № 71/10.07.1965г. и е отхвърлен иска за делба на триетажната жилищна сграда, построена в южната част на същия УПИ. V от кв. 71 по плана на [населено място] /идентичен с УПИ .. от кв. 72/ представляващ имот 1241 с площ 844 кв.м.. Решението на РС не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е допусната делба на построената в северозападната част полумасивна жилищна сграда. В касационната на З. А. К. и Ж. А. Б. са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон при формиране на извода, че по отношение на дворното място е формирана сила на пресъдено нещо с предходно решение, с което е отхвърлен иска за делба само на дворното место, по който сградите не са били предмет. Жалбоподателят Л. П. Б. развива теза за липса на обективен идентитет между влязлото в сила решение, с което е отхвърлен иска за делба на дворното место, защото е различно искането и основанията на правото на собственост. Счита, че иска за дворното място е допустим, тъй като се касае за УПИ, от което могат да се обособят два парцела, а в местото има две жилищни сгради. Жалбоподателят П. И. Б. навежда същите оплаквания Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК по въпроса: допустим ли е иск за делба на дворно място, в което има построени сгради със самостоятелни обекти, собственост на собствениците на терена и на други лица, предмет на същия иск, ако преди това е отхвърлен иск за делба само на дворното място без сградите между същите лица. По делото е установено следното: Страните са наследници на общ наследодател И. А. Б., починал на 10.12.1967г. С н.а. № 22,т.1/1938г. той е купил дворно место от 765 кв.м. в [населено място], идентично с процесния имот. В имота през 1930г. е построена двуетажна жилищна сграда, а през 1965г. е построена нова триетажна жилищна сграда. Съпругата на наследодателя е починала преди него, а след смъртта си, той е наследен от петимата си сина - ответникът П. И. Б., синът Кръсто, починал на 12.06.2009т. наследен от К. К. С. Б. К. Б., В. И. Б., синът А., който след смъртта си е наследен от К. А. Б., М. А. К.. Синът Д. след смъртта си е оставил за свои наследници И. Д. Б. и М. Ш., починала на 27.10.2009г., наследена от С. К. Ш.. Петият син А., починал на 01.02.1992г. е наследен от ищците З. А. А. К. и Ж. А. Б.. Приживе наследодателят е продал с н.а. № 36, т.1 от 13.01.1965г. на двамата си сина А. и Д. общо 336 кв.м. от целия имот от 844 кв.м. и на сина си Кръсто по време на брака му с В. с н.а. № 15.т.ІІІ/04.12.1967г. още 168 кв.м. След смъртта на И. Б. остават в наследството 340 кв.м. от двора от 844 кв.м. и двуетажната полумасивна сграда на два етажа в северната част на двора. Всеки от наследниците му получава по 68 кв.м. от двора в идеална част и по 1/5 ид.ч. от полумасивната къща. Д. и Кръсто продават на П. по време на брака му с Е. с н.а. № 32,т.ІІ/1968г. 101 кв.м. от двора и собствените си 2/5 от северната полумасивна къща. Съпругата Е. е починала на 10.10.2006г., поради което в производството участват и наследниците й Л. П. Б., К. П. Б. и Р. П. Р.. С н.а. № 115/26.12.1971г. Д. и К. продават на брат си А. 32,86 кв.м. от дворното место, а А. му продава 67,92 кв.м. от дворното място и наследствената си 1/5 ид.ч. от северната двуетажна полумасивна сграда. Така всеки от претимата братя притежава приблизително по 1/5 ид.ч. от дворното място, а на старата жилищна сграда съсобственици са П. с квота 3/5 ид.ч. /като 2/5 от тях са съпружеска общност със съпругата му Е., респективно са наследени от наследниците й/ и сина А. с квота 2/5 ид.ч. Със строително разрешение № 52/06.07.1965г., издадено на името на тримата братя К., Д. и А., протокол за дадена строителна линия и ниво № 71/10.07.1965г. и по одобрен архитектурен проект по искане на бащата И. Б. е построена в южната част на дворното место триетажна жилищна сграда с по два апартамента на етаж и тавански стаи към тях. С предварителен договор за учредяване на етажна собственост от 07.04.1967г. тримата братя А. К. и Д. са се споразумели как да бъде разпределени апартаментите в строящата се сграда. Д. получава южния апартамент на първия етаж и северния на третия етаж. А. получава северния апартамент на първия етаж и южния на третия етаж, а К. получава двата апартамента на втория етаж. Сградата е построена от тримата братя и от построяването й около 1972г. само те и децата им живеят в сградата съобразно направеното разпределение и последващи сделки. С влязлата в сила част от въззивното решение е отхвърлен иска за делба отношение на триетажната жилищна сграда като е прието, че е възникнала етажна собственост, тъй като всеки от обектите е владян от отделен съсобственик в продължение на около 40 години и това владение не е оспорено, или прекъснато от никой от другите съделители СТЕ е установила, че процесния УПИ ... от кв. 71 по плана от 1981г. е идентичен с УПИ 3 от кв. 72. За него има възможност за разделяне на два самостоятелни УПИ – северен и южен, със всяка от сградите, площите на които да съответстват на квотите на страните от дворното место / 3/5 и 2/5 /. Дворното място е с денивелация, като двете сгради са на различни нива. Всички съсобственици обаче не са съгласни за подобно разделяне, поради което то не е станало по административен ред. В парцела се предвижда на местото на старата сграда да се изгради нова, триетажна свързана със съществуващата триетажна сграда. С решение № 219 от 05.10.2006г. по гр.д.№ 192/2004г., влязло в сила на 21.12.2006г. е отхвърлен иска за делба, предявен от П. Б. и ищците по настоящото дело З. К. и Ж. Б. против останалите съсобственици само на дворното място. Съдът е приел, че то има обслужващо сградите предназначение, поради което то не може да бъде предмет на иск за делба. За да постанови обжалваното сега решение, въззивният съд е приел, че в частта за дворното място, иска е недопустим, защото с влязло в сила решение на 21.12.2006г. по гр.д.№ 192/2004г., постановено по иск за делба само на дворното место без сградите в него е формирана сила на пресъдено нещо, поради което на основание чл. 220 ГПК предявяване на нов иск между същите страни за това право е преценен за недопустим. Съгласно чл. 299 ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение не може да се пререшава освен в изрично предвидените случаи. В това се изразява отвода за присъдено нещо, който е отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на нов иск за същото искане на същото основание и между същите страни. Силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение обхваща същите страни, респективно техните универсални и частни правоприемници, придобили права след предявяване на иска, основанието на иска – фактическите обстоятелства, на които е основан иска и искането към съда. За да е налице отвод за присъдено нещо, имащ за последица недопустимост на по-късно предявения иск е необходимо да има пълен субективен и обективен идентитет между приключилото дело, по което е формирана сила на пресъдено нещо и предявения нов иск. В производство за делба не е налице обективен идентитет ако е поискана делба само на дворното место без сградите в него и след това се иска делба на целия имот ведно със сградите в него. Това е така защото дворното място има специфично предназначение и режим в урбанизираната територия. То едновременно обслужва сградите, но се подчинява и на градоустройствения статут. Смисълът на делбата е да ликвидира съсобствеността, или да концентрира собствеността върху дворното место само между тези, които притежават обекти в етажната собственост, попадаща върху него. Същевременно е недопустимо да се отделя само дворното место от сградата и да се насочва принудително изпълнение само върху него без сградите защото то има обслужващи функции по отношение на сградите. Затова ако е отхвърлен иск само на дворното место с влязло в сила решение, защото е поискана делба само на него, следващия иск, с който се иска делба на дворното место ведно със сградите върху него е заявен при нови обстоятелства и формирано различно искане. Обемът от имота и броя на имотите, на които се иска делба определя и начина на извършването на делбата. Поради това няма обективен идентитет между иск, предявен само за дворното место, в което има построени сгради и иск за делба на дворното место, ведно със сградите в него, поради което по-късно предявеният иск не е недопустим. Въпросът допустима ли е делба на дворното място, ведно със сградите в него, когато правата на съсобствениците върху сградите не съвпадат с правата върху дворното место в което те са построени е такъв по същество и към него са относими решение № 661/02.11.2010 г. по гр.д.№ 1437/2009г. І гр.о. и Р № 191/18.07.2011г. по гр.д.№ 1414/20110г. ІІ гр.о. Р № 293/12.12.2011г. по гр.д.№ 265/201. ІІ гр.о. Р № 87/07.07.2011г. по гр.д.№ 825/2010г.ІІ гр.о. /Р № 227/16.05.2011г. по гр.д.№ 316/2010г. І [населено място] обаче не обсъжда този въпрос до колкото той е по същество, а по него няма постановено решение от инстанциите по същество. Решението, в частта, с която съдът е прекратил делото по отношение на дворното место има характера на определение. То е неправилно по изложените съображения и следва да се отмени, както и оставеното в сила решение с характера на определение на РС, а делото следва да се върне на РС за произнасяне по предявения иск и досежно дворното место. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 445 от 03.11.2011г. по гр.д.№ 761/2011г. на Благоевградски окръжен съд и оставеното в сила решение № 9420 от 21.12.2010г. по гр.д.№ 1422/2008г. на РС-Благоевград в частта, с която е прекратено производството по иска за делба на дворното място, съставляващо УПИ.. от кв. 71 по плана на [населено място] /идентичен с УПИ .. от кв. 72/ представляващ имот 1241 с площ 844 кв.м., предявен от З. А. А. К. и Ж. А. Б. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Благоевград. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: