7 Р Е Ш Е Н И Е № 298 София, 19.12.2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2732 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. А., представляван от адв. Я. С., срещу решение № 1532 от 03.07.2017г. по в.гр.д. № 5251/16г. на САС, ГО, 10 състав, с което, след отмяна на решение № 5408 от 28.06.2016г. по гр.д. № 1595/2015г. на СГС, I ГО, 10 състав, е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ против ЗД „ЕИГ – РЕ“ АД за обезщетяване на неимуществени вреди за сумата над 60 000 лева до 150 000 лева, ведно със законната лихва от 29.09.2014г., и касаторът е осъден да заплати на ЗД „ЕИГ – РЕ“ АД сумата 1800 лева – държавна такса и сумата 300 лева – юрисконсултско възнаграждение. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че въззивният съд не е отчел в пълнота тежестта и вида на травматичните му увреждания, имащи правната характеристика на седем самостоятелни средни телесни повреди в резултат на процесното ПТП, което е довело до несправедливо занижаване на присъденото застрахователно обезщетение. Сочи, че решението е постановено при превратно, едностранчиво и неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства и без съобразяване на всички критерии, които съдът е следвало да вземе предвид при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Счита, че присъденото застрахователно обезщетение е несправедливо занижено и спрямо лимита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Моли въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълен размер. Ответникът „Застрахователно дружество ЕИК РЕ“ ЕАД оспорва касационната жалба. Счита, че при определяне на справедлив размер въззивният съд изцяло се е съобразил с посоченото в ППВС № 4/1968г. и събраните по делото доказателства, както и с установената константната съдебна практика. Моли въззивното решение в обжалваната му част да бъде оставено в сила. С определение № 268 от 27.04.2018г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, по материалноправния въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя?”. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел за доказани твърдените от ищеца увреди на здравето му, констатирани от съдебномедицинската експертиза – политравма, мозъчно сътресение, счупване на дясната скулна кост на лицевия череп, контузия и охлузване на дясната околоочна област и на дясната ушна мида, счупване на дясната срамна, дясната седалищна и кръстната кости на таза, счупване на страничните израстъци на пети поясен прешлен, открито счупване на дясната бедрена кост, счупване на костите на дясната подбедрица, контузия на пикочния мехур, но е счел, че размерът на определеното от първоинстанционния съд обезщетение е силно завишен. Изложил е съображения, че при определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като се отчетат всички конкретни факти и обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпени от ищеца неимуществени вреди, включително и бъдещото отражение на претърпените травми на здравето на ищеца. Посочил е, че основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищеца, са интензивността и продължителността на тези болки и страдания, като в същото време не би следвало да се допуска обезщетението да се превръща в своеобразна пазарна цена и да води до неоправдано обогатяване за ищеца. Приел е, че ищецът е претърпял няколко изключително тежки травми: счупване на страничните израстъци на пети поясен прешлен, счупване на тазовите кости, многофрагментарно счупване на дясната бедрена кост, счупване на костите на дясната подбедрица, с разместване на костните фрагменти; претърпял е общо три операции, предстои му оперативно изваждане на поставени винтове в кръстеца и пирон в бедрената кост и в подбедрицата. Счел е, че ищецът несъмнено е преживял болки и страдания с изключително силен интензитет първите шест месеца, същите са продължили около година, към настоящия момент здравето на ищеца е стабилизирано, той продължава да се възстановява, търпи спорадични болки при промяна на времето, изпитва периодично главоболие и световъртеж, останали са трайни белези на кръстеца и бедрената кост, лявата лицева част е видимо деформирана. Въззивният съд е посочил, че при определяне на размера на обезщетението следва да бъде съобразена правилно и обществено-икономическата обстановка в страната към датата на ПТП, общественият критерии за справедливост и съдебната практика, включително и по отношение на размера на обезщетенията, съобразени със застрахователните лимити. За да приеме, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 150 000 лева е изключително завишено, въззивният съд е изложил съображения, че със суми от този и по-нисък порядък за периода на ПТП са обезщетявани значително по-тежки последици /необратимо нарушаване на мозъчните функции без изгледи дори за минимално подобрение; тотална невъзможност за задоволяване и най-елементарни нужди; пълна зависимост от грижите на трети лица/, вкл. и загуба на живот. С оглед на това, като е приел, че ищецът е в сравнително възстановено здравословно състояние, движенията на долните крайници са възстановени, макар и в намален обем в тазобедрената става, но в пълен обем в колянната става, като скъсяването на крака не е в пряка причинно-следствена връзка с увредите, получени от процесното ПТП, е заключил, че справедливо и достатъчно обезщетение на преживените от ищеца болки и страдания и останалите трайни физиологични последици е 60 000 лева. Решението в частта, в която е допуснато до касационен контрол, е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС – ППВС № 4/1968г. и решения по чл.290 ГПК - решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., в които е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. При определяне на размера на дължимото справедливо обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост. В мотивите на решението си въззивният съд не е оценил комплексно и в пълен обем релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Не са отчетени в пълна степен фактът, че ищецът е претърпял съчетана травма /обединение от черепно-мозъчна травма и травма на опорно-двигателния апарат/, както и конкретните множество и различни по характер и тежест телесни увреждания: Политравма. Мозъчно сътресение. Счупване на дясната зигоматична /скулна/ кост на лицевия череп. Контузия и охлузване на дясната околоочна област и на дясната ушна мида. Счупване на дясната срамна, дясната седалищна и кръстната кости на таза. Счупване на страничните израстъци на 5-ти поясен прешлен. Открито счупване на дясната бедрена кост. Счупване на костите на дясната подбедрица. Въззивният съд не е оценил и сложността и продължителността на проведеното лечение и възстановителния период. Видно от събраните по делото доказателства, ищецът бил поставен при условията на двойна директна екстензия на десния долен крайник и му е била поставена кислородна маска поради затруднения при дишането. Впоследствие е претърпял общо три операции – наместване под TV-контрол на счупената дясна бедрена кост и стабилизиране с интрамедуларен пирон „Sirius”, закрито наместване на счупените кости на дясната подбедрица и стабилизиране с интрамедуларен пирон „Sirius”, вторична ревизия на рана на дясната подбедрица. Тъй като е получил тежки фрактури в областта на таза и две фрактури на десния долен крайник, ищецът трудно се е обслужвал, поради което е бил снабден на основание ЛКК – ортопеди с проходилка и комбиниран санитарен стол. Фрактурите на таза са зараснали за срок до 3 месеца, фактурите на костите на дясната подбедрица са зараснали окончателно за срок до 6 месеца, а счупването на дясната бедрена кост е зараснала за срок до 8 месеца, след което е последвал продължителен възстановителен период – повече от една година. През първите 4 месеца ищецът не е можел да се придвижва самостоятелно, а след този период е започнал придвижване с проходилка, без да стъпва на десния крак, последван от период на рехабилитация и раздвижване с помощта на патерици. Според вещото лице ищецът продължава да се възстановява, търпи и сега спорадични болки при промяна на времето, което налага прием на аналгетици. При прегледа вещото лице е установило, че лицевата част на ищеца е видимо деформирана и хлътнала навътре и той съобщава за болки при хранене с твърди храни; счупената зигоматична кост е зараснала с остатъчна деформация; счупените тазови кости са зараснали с малка остатъчна деформация; винтовете на кръстеца все още не са извадени; ищецът се придвижва с помощта на проходилка и със щадяща накуцваща походка надясно; счупената бедрена кост е зараснала, но интрамедуларния пирон стои имплантиран вътре в костта; от извършената операция на кръстеца и бедрената кост в горната част на тазобедрената става има остатъчен козметичен белег с дължима 14 см.; счупените кости на дясната подбедрица са стабилизирани с интрамедуларен заключващ пирон и все още не е динамизиран поради съществуващ костен дефект; по вътрешната повърхност на дясната подбедрица има остатъчен козметичен белег 4/3 см. с депигментирана кожа; дясната подбедрица е оточна и палпаторно полезнена; общо мускулатурата на десния крак са в състояние на хипотрофия; движенията на дясната тазобедрена става към момента на прегледа с в намален обем при флексия – с 15 градуса, а на дясната колянна става са в пълен обем и сила; движенията на дясната глезенна става са в намален обем при аддукция с около 5 градуса. Според вещото лице ищецът в бъдеще ще се нуждае от допълнителна рехабилитация и балнеолечение за подобряване на силата и подобряване на обема на движенията на десния крак. С оглед изложеното следва да се приеме, че въззивният съд е допуснал отклонение от възприетите в задължителната практика на ВКС критерии за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, което е довело до занижаването му. Настоящият състав, като съобразява медико-биологичната характеристика на претърпените от ищеца телесни увреждания, проведеното лечение, протеклия възстановителен период, прогнозата и степента на възстановяване на ищеца, търпените ограничения в движението на тялото, които го затрудняват в ежедневието му, възрастта на ищеца, както и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка „ГО” като проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието, намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания възлиза на 100 000 лева. С оглед обществено-икономическите условия към момента на настъпването на вредите за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лева искът се явява неоснователен. Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която след отмяна на първоистанционното решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./ за разликата над 60 000 лева до 100 000 лева, вместо което ответникът ЗД „ЕИГ - РЕ” АД следва да бъде осъден да заплати на А. И. А. сумата 40 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2014г. до окончателното плащане на сумите. В останалата му обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски за държавна такса в размер на 1000 лева, поради което въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която на ответника са присъдени разноски за разликата над 1000 лева до 1800 лева. Направените от ищеца разноски за първоинстанционното производство са присъдени с първоинстанционното решение, което в тази част не е отменено от въззивния съд. На основание чл.38, ал.3 ЗА на пълномощника на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно изхода на спора в размер на 4236 лева с ДДС за всяка инстанция, т.е. още 10 794,06 лева за трите инстанции, след приспадане на присъденото с влязлата в сила част от първоинстанционното решение адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 лева. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ВКС държавна такса в размер на 1600 лева съобразно уважената от касационната инстанция част от иска. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1532 от 03.07.2017г. по в.гр.д. № 5251/16г. на САС, ГО, 10 състав в частта, с която, след частична отмяна на решение № 5408 от 28.06.2016г. по гр.д. № 1595/2015г. на СГС, I ГО, 10 състав, е отхвърлен предявеният от А. И. А. иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ против ЗД „ЕИГ – РЕ“ АД за обезщетяване на неимуществени вреди за сумата над 60 000 лева до 100 000 лева, ведно със законната лихва от 29.09.2014г., и касаторът е осъден да заплати на ЗД „ЕИГ – РЕ“ АД сумата 800 лева – държавна такса /разликата над 1000 лева до пълния присъден размер от 1800 лева/, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД „ЕИГ – РЕ“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на А. И. А., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, ап.60, адв. Я. С. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част от решението по гр.д. № 5251/2016г. на САС/ за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.09.2014г., ведно със законната лихва, считано от 29.09.2014г. до окончателното плащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1532 от 03.07.2017г. по в.гр.д. № 5251/16г. на САС, ГО, 10 състав в останалата му обжалвана част. ОСЪЖДА ЗД „ЕИГ – РЕ“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адв. Я. В. С., [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, ап.60, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.сумата 10 794,06 лева /десет хиляди седемстотин деветдесет и четири лева и шест стотинки/ - допълнително адвокатско възнаграждение /над присъденото с влязлата в сила част от решение № 5408 от 28.06.2016г. по гр.д. № 1595/2015г. на СГС, I ГО, 10 състав възнаграждение в размер на 1 913, 94 лева/. ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗД „ЕИГ – РЕ“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата 300 лева /триста лева/ - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. ОСЪЖДА ЗД „ЕИГ – РЕ“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 1600 лева /хиляда и шестстотин лева/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: