Ключови фрази
Частна касационна жалба * обективни предели на сила на пресъдено нещо * допустимост на иск * придобивна давност * недобросъвестно владение * присъединяване на владение


5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 103

София, 03.02.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание деветнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Томов
ч. гр. дело № 7010/2013 г. и за а се произнесе , взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК
Образувано е по частна жалба на К. Щ. С. и Ж. К. С. чрез пълномощник адв. Л.И. от САК , срещу определение №12298 от 28.06.2013г по ч. гр.дело № 8657/2013г на Софийски градски съд ,с което е оставена без уважение частна жалба на настоящите жалбоподатели срещу определение от 07.03.2013 за прекратяване на гр.д. 48363/2011г на Софийски районен съд , образувано по заведен от тях иск за собственост на основание изтекла придобивна давност. Съображението на въззивния съд е,че спорът за това придобивно основание е бил разрешен с влязло в сила решение , от което и на основание чл.299 ал.1 ГПК следва непререшимост .
В изложението , с обосновка по допускането на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , са поставени въпросите : за да се прекъсне придобивната давност за едно вещно право ,то следва ли това право да е предмет на предявен преди това иск ; процесуална пречка ли е силата на пресъдено нещо по отношение на възражение за добросъвестна придобивна давнаст , за претенция за недобросъвестна придобивна давност. Относимост на първия въпрос се изтъква във връзка с довода на жалбоподателите ,че по приключилия съдебен спор между страните е било установено нищожност на придобивното им основание , но като ответници и по установителен иск за собственост не са отговаряли по претенция за предаване владението на имота. Те са продължили на владеят и след приключването на този съдебен спор , в следствие на него владението им не е било прекъсвано(спряна е била само добросъвестната придобивна давност ) и сега основават иска си на изтекла в тяхна полза десетгодишна «недобросъвестна» придобивна давност , като основание на иска за собственост. Вторият въпрос се аргументира като относим към решаващите съображения на съда ,тъй като с влязлото в сила решение е било отхвърлено възражение за добросъвестна придобивна давност ,а въззивният съд разширил обхвата на силата на пресъдено нещо и по отношение предявената сега претенция за недобросъденстна придобивна давност. Това разширително тълкуване е несъответно на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила .
Частната жалба е депозирана в срок ,по отношение на нея следва да бъде допуснато касационно обжалване по втория формулиран в изложението правен въпрос ,който при конкретните обстоятелства засяга прилагането на чл. 299 ал.1 ГПК в пряка връзка с решаващите съображения на съда , по отвода за наличие на влязло в сила решение и сила на пресъдено нещо спрямо заявеното с иска вещно право. Първият формулиран въпрос е свързан с материалноправни доводи , че придобивнта давност по чл. 79 ЗС не е била прекъсвана . Този въпрос би се явил от значение за основателността на иска , ако същият бъде разгледан по същество. Решеващите съображения на съда по обжалваното преграждащо определение са от процесуално естество и първият от въпросите в изложението не е свързан с тях .
По въпроса , обусловил допускане на частната жалба до разглеждане , Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното :
Очертаването на обективните предели на силата на пресъдено нещо е значимо при разглеждане на направен отвод за непререшимост , респ. при служебната преценка от страна на съда дали не е налице процесуална пречка за съществуване правото на иск. При вече разрешен между страните със сила на пресъдено нещо спор за установяване на право на собственост , в рамките на последващо дело между тях за същото право, съдът следва да прецени дали е налице тъждество по отношение на въведения от ищеца предмет на делото , съответно предмета, за който се отнася силата на пресъдено нещо при конкретните индивидуализиращи признаци и на първо място правопроизводящите юридически факти . Ако в спор за собственост , с влязло в сила решение е било отхвърлено възражение на владеещите ответници за придобиване на имот по давност -като добросъвестни купувачи съгласно 79 ал.2 ЗС, или предвид изтъквано от тях присъединяване владението на праводател по чл.82 ЗС с оглед постигане на придобивен срок , решението има сила за това ,че към момента на завеждане на иска срещу тях владението им не е правопроизводящо - с оглед срока на упражняването му , или с оглед предпоставките за присъединяване владение на частен праводател. Силата на пресъдено нещо по това решение не препятства ответниците по-късно отново да предявят иск за установяване на придобито по давност право на собственост , като включат в основанието му факта на обследваното в предходното дело свое владение , но заедно с допълнителния факт на продължаването му до изтичането на десетгодишната давност по чл. 79 ал.1 ЗС. При така заведен иск не е налице процесуалната пречка по чл. 299 ал.1 ГПК, а въпросът прекъсната ли е била придобивната давност , годна ли ще е тя като придобивно основание , следва да намери разрешение по същество .
Предвид гореизложеното , частната жалба е основателна в оплакването си за неправилто прилагане на чл. 299 ал.1 ГПК от въззивния съд , който в нарушение на процесуалбните правила е изтъкнал несъществуваща процесуална пречка за предявяването на иска и неправилно е оставил в сила преграждащото определение на първоинстанционния съд .Между страните е налице влязло в сила съдебно решение от 21.01.2008г по гр.д № 1499/2007г на Софийски апелативен съд, с което по искове на Р. П., заведени на 19.04.2005г срещу настоящите ищци включително и на основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД е установено , че легитимиращата праводателя им В. Д. сделка от 1991г е нищожна до размера на 1 /2 ид. част, на основание чл. 431 ГПК (отм) и до размера на 1 /2 ид. част е отменен нотариалният акт от 20.04.2000г в частта по отношение на легитимиращата ги като собственици продажба на имота, признато е за установено (на основание чл. 97 ал.1 ГПК отм) правото на собственост на Р. П. до размера на 1 /2 ид. част от имота , който ответниците С. са закупили на 20.04.2000г и е отхвърлено възражението на последните за изтекла придобивна давност в тяхна полза ,за периода до завеждане на този иск .По отношение на изследваните процесуални предпоставки за допустимост на настоящия положителен установителен иск за собственост, предявен от К. Щ. С. и Ж. К. С. на 04.11.2011г. съдилищата е следвало да имат предвид ,че същият се основава на придобивна давност по отношение на целия имот за периода от 20.04.2000г до предявяването му .
Определението на Софийски градски съд следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на процесуалните действия .
По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.



О П Р Е Д Е Л И :

Допуска до касационно обжалване определение №12298 от 28.06.2013г по ч. гр.дело № 8657/2013г на Софийски градски съд , като
ОТМЕНЯВА определение №12298 от 28.06.2013г по ч. гр.дело № 8657/2013г на Софийски градски съд и определение от 07.03.2013 за прекратяване на гр.д. 48363/2011г на Софийски районен съд и връща делото на Софийски районен съд за по-нататъшни процесуални действия .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.