Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  537   София, 08.07.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година, в състав:                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова                                                 ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова                                                                      Олга Керелска   при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 349/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:   Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 787/8.07.2009 г., постановено по делото в производство по чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав № 140/1.08.2008 г., постановено по гр. д. № 656/2008 г., с което на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителния договор, сключен на 22.07.2001 г. между А. С. В. и П. А. К., по силата на който А. С. В. се е задължил да продаде на П. А. К. ½ идеална част от процесния апартамент при условие, че П. А. К. заплати на А. С. В. сумата 6 706 щ.д. в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Обжалването на въззивното решение е допуснато от ВКС по жалби и на двете страни по делото по следните въпроси: има ли право съдът с постановеното на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдебно решение да внася промени в съдържанието на сключения между страните предварителен договор; може ли да се обяви за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключен предварителен договор при положение, че едната страна по договора е неизправна по отношение на поето с предварителния договор задължение за заплащане на цена на имота, предмет на договора и неизправната страна може ли да иска обявяване на договора за окончателен; може ли да се уважи иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД при положение, че продавачът по предварителния договор не е доказал правото си на собственост върху имота, предмет на договора в нарушение на чл. 298, ал. 1 ГПК /отм./, чл. 482, ал. 1 и 2 ГПК /отм./; предпоставки на закона във връзка с допустимостта на извършено изменение на иска; относно задължението на съда по чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./. Прието е, че с изложенията към двете жалби по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК са посочени и обосновани въпроси от материалноправно и процесуалноправно естество, решаването на които е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С касационната жалба от името на ищеца П. А. К. се поддържа оплакване срещу въззивното решение в частта, с която съдът му е поставил условие за придобиването на ½ идеална част от процесния апартамент да заплати на ответника А сумата 6 706 щ.д., в размер на която сума съдът е приел, че не е осъществено плащане от страна на ищеца-купувач по договора. В тази част счита, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събрания доказателствен материал по делото-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли съдът да отмени решението на апелативния съд в обжалваната част. С касационната жалба от името на ответника А. С. В. процесуалният му представител адвокат В поддържа, че решението е недопустимо и следва да се обезсили, а ако не се възприеме това-решението да се отмени като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост /касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК/ и вместо него да се постанови друго решение, с което искът да се отхвърли изцяло. С оглед точното приложение на закона по поставените с изложенията относно допустимостта на касационното обжалване въпроси Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Съдът има право да обяви за окончателен предварителния договор по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД само за част от уговорената с предварителния договор престация, която е собственост на обещателя към момента на вписването на исковата молба, както е процедирал съда в конкретния случай. В същия смисъл е Р. № 1* на ВКС, ІІ г. о. по гр. д. № 57/2000 г. Неплащането на цената не е основание за отхвърляне на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Ищецът разполага с потестативното право да иска обявяване на предварителния договор за окончателен и ако не е заплатил цената-изцяло или отчасти. Самият закон предвижда, че е възможно да се обяви за окончателен предварителен договор, по който не е платена цялата цена и урежда условията, при които става това – чл. 297, ал. 1 ГПК /отм./, в който смисъл е Р. № 2696/6.11.1956 г. по гр. д. № 5478/56 г., ВС, ІV г. о. Има ли право съдът с постановеното на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД решение да внася промени в съдържанието на сключения между страните предварителен договор? Съдът няма такова право. С Р. № 533/30.06.1999 г. по гр. д. № 125/99 г., ВКС, ІІ г. о. е прието, че съдът е длъжен да възпроизведе клаузите на предварителния договор, така както страните са ги уговорили. С иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се цели постигане на правните последици на несключения окончателен договор и с постановеното по иска съдебно решение се замества несключения извънсъдебно окончателен договор. Така, с Р. № 30/5.04.1973 г. по гр. д. № 13/73 г., ВС, ОСГК е посочено, че решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД замества несключения окончателен договор, поради което в диспозитива на решението съдът е длъжен да възпроизведе клаузите на предварителния договор. Може ли да се уважи иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД при положение, че продавачът по предварителния договор не е доказал правото си на собственост върху имота, предмет на договора в нарушение на чл. 298, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 482, ал. 1 и 2 ГПК /отм./? Когато се касае за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот съдът проверява дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, вкл. дали продавачът е собственик на имота, тъй като решението на съда поражда последиците на окончателен договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот. Отчуждителят /продавач/ трябва да е собственик на имота не към момента на сключването на предварителния договор, а към момента на постановяване на съдебното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В този смисъл е Р. № 586/28.06.2002 г. по гр. д. № 154/2002 г., ВКС, ІІ г. о. По принцип, за да се вземат предвид от съда фактите, които се отнасят към основанието на иска, настъпили след като той е бил предявен /чл. 188, ал. 2 ГПК /отм./ е необходимо тези факти да бъдат наведени от ищеца под формата на изменение на иска по реда на чл. 116 ГПК /отм./. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбите на страните и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, приема, че жалбите са неоснователни по следните съображения: Въззивното решение е правилно, обосновано и постановено при спазване на изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./. Изводът на съда относно обстоятелството продавачът по предварителния договор собственик ли е на процесния имот е обоснован с липса на спор между страните относно това обстоятелство и косвени доказателства, които действително дават основание да се приеме за установено, че към момента на предявяване на иска ответникът А. В. е бил собственик на имота, а след сделката от 30.12.2004 г. той е притежавал 1/2 идеална част от имота, за която част от имота предявеният иск е уважен. Правилен е изводът на съда, че няма пречка да се обяви за окончателен предварителния договор за част от имота, предмет на предварителния договор, в случай, че купувачът изрази желание да придобие част от имота и не е прави волеизявление за цялостно разваляне на сключения предварителен договор. Изводите на съда относно изправността на ищеца-купувач по предварителния договор по отношение изплащането на уговорената между страните цена на имота, в т. ч. заплащането на капаро, съответстват на доказателствата по делото. При преценката на доказателствата съдът не е игнорирал доказателства и не е изменил съдържанието им. Фактическата обстановка е правилно възприета и не са допуснати нарушения при обсъждане на събраните по делото доказателства и направените въз основа на тях изводи. Изпълнени са изискванията на чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК /отм./. В доказателствена тежест на ищеца е установяването чрез писмени доказателства, че извършените от него плащания са именно по сключения между страните предварителен договор. С представените към исковата молба и описани в касационната жалба РКО за извършени плащания не се доказва твърдението на ищеца, че сумите са изплатени на ответника като стойност на ½ идеална част от процесния имот. Видно от текста на РКО в нито един от тях не е посочено, че те се отнасят за процесния предварителен договор, както това е посочено изрично в приетите като писмени доказателства по делото разписки. При това положение, правилно въззивният съд е приел, че плащанията, извършени с 13-те РКО, така както са описани с касационната жалба на ищеца не могат да бъдат отнесени към процесния договор. В съответствие със законовата уредба /чл. 297, ал. 1 ГПК /отм./ съдът е приел, че неплащането на цената по предварителния договор не е пречка за уважаването на иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Не е основателен доводът от процесуалния представител на ответника, че съдът се е произнесъл по иск, чието изменение не е извършено по установения от ГПК, без да е допуснато от съда с определение изменение на иска, в резултат на което е постановено недопустимо решение, което подлежи на обезсилване. Заявеният с въззивната жалба на ищеца петитум на предявения иск от страна на купувача по договора: да се обяви за окончателен предварителния договор от 22.07.2001 г. по отношение на ½ идеална част от процесния апартамент, за който ответникът се е задължил да му продаде не представлява недопустимо изменение на иска пред въззивната инстанция, нито предявяване на нов иск по следните съображения: В противоречие с поетото с предварителния договор задължение ответникът-продавач по договора се е разпоредил с ½ идеална част от процесния апартамент, с което е нарушил сключения на 22.07.2001 г. с ищеца-купувач предварителен договор. При това положение и на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД с нотариална покана ищецът-купувач е развалил договора за прехвърлената ½ идеална част. Извършеното разваляне на предварителния договор не е оспорено от ответника-продавач. При положение, че договорът е останал в сила за останалата в собственост на продавача след извършената от него прехвърлителна сделка ½ идеална част от апартамента претенцията на ищеца-купувач е за обявяване за окончателен на договора за собствения на продавача имот, съставляващ ½ идеална част от процесния апартамент. По изложените съображения обжалваното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение     Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав № 140/1.08.2008 г., постановено по гр. д. № 656/2008 г. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: