Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 562   София, 17 декември 2009 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. десети декември …………........... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ..Борислав Ангелов ...............................   ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева ..................................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Красимира Колова .........., като изслуша докладваното от съдията .. Севдалин Мавров ..................... КНОХД № .. 639 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на К. А. и Ц. Й. против определение № 68 от 08.07.09 год. по ЧНД 192/09 год. на Видинския районен съд, с което е отменено определение № 77 от 05.06.09 год. по ЧНД № 85/09 год. по описа на РС – гр. Б., оставена е без разглеждане жалбата на А. С. , като пълномощник на двамата жалбоподатели, против постановление № 520/08 год. от 23.03.09 год. на РП- гр. Б. и определение № 77/05.06.09 год. и е прекратено производството по ЧНД № 192/09 год. Жалбата е с предмет на касационно обжалване по чл. 346, ал.1, т.4 НПК срещу определение постановено за пръв път във въззивното производство и преграждащо пътя на наказателното такова. Не се сочи конкретно касационно основание. Иска се отмяната на атакуваното определение и постановлението за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на Районна прокуратура – гр. Б. за търсене на наказателна отговорност на виновни лица. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът счита, че не следва да се дава ход на делото поради просрочие на касационната жалба. Посочва, че страната не е отстранила в дадения й с разпореждане от 08.09.09 год. седмодневен срок за отстраняване на нередности по нея, свързани с липсата на конкретизация на атакувания акт на ВОС. Пледира за прекратяване на производството по делото, като образувано по процесуално недопустима жалба от К. А. , считайки, че Ц. Й. и А. С. не могат да бъдат страни в производството, тъй като не се подали касационна жалба. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилите две жалби, процесуалния развой на делото, сочените доводи и съобрази закона, намира следното: Касаторът не е ползвал квалифицирана юридическа помощ за процесуалното си участие пред различните инстанции. Поради тази причина трудно се ориентира по решенията и основанията на постановените по делото съдебни актове и не може да формулира правилно юридическите си искания. С жалба вх. № 520/08 год. от 07.07.08 год. той е сезирал РП – гр. Б. за проверка на създаването и ползуването на различни документи, свързани с наследствени права. Тя е послужила като законен повод по чл. 208, т.1 НПК и по нея прокуратурата е постановила проверка, довела до образуване на досъдебно производство срещу П. И. по чл. 316, вр. чл. 311, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК. След съответно разследване прокурорът е преценил, че липсват доказателства, от които да се направи основателно предположение за извършено престъпление от общ характер от същата по цитирания текст и на осн. чл. 243, ал.1 т.2 НПК е прекратил производството по образуваното дознание. В обстоятелствената част на постановлението прокурорът изрично е отразил, че заинтересуваните лица следва да реализират правата си, като сезират съда по реда на гражданското съдопроизводство. Анка С. , като пълномощник на К. А. и Ц. Й. , с жалба вх. № 561/03.04.09 год. е атакувала постановлението за прекратяване пред РС – гр. Б.. С определение № 77 от 05.06.09 год. по ЧНД № 85/09 год. районният съд, приемайки законосъобразна процесуална легитимация на страната като пострадала по смисъла на чл. 243, ал.3 НПК, се е произнесъл по реда на чл. 243, ал.4 НПК по същество, отговорил е на всички доводи на жалбоподателя и е потвърдил постановлението. Съдебният акт е обжалван пред ВОС, който с определение № 68 от 08.07.09 год. по ЧНД № 192/09 год., приемайки, че жалбоподатилите не са пострадали по смисъла на чл. 243, ал.3 НПК във връзка с визираното престъпление по чл. 316, вр. чл. 311, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК срещу П. И. , е отменил определението на районния съд и е оставил без разглеждане жалбата. Последното определение е предмет на настоящото производство. Независимо от принципно правилното становище на прокурора във връзка с пропуснатия срок за привеждане на жалбата в съответствие с чл. 351, ал.1 НПК, Касационният съд счита, че не следва на това основание да я върне и да прекрати производството по делото, тъй като законовата възможност да се жали даден съдебен акт по чл. 243, ал.3 или ал.6 НПК е с по-силно основание от правилото по чл. 351, ал.4, т.1 НПК. По същество настоящата инстанция намира, че постановеното от ВОС определение е законосъобразно. С оглед основанието за оставяне без разглеждане на жалбата, то се явява и постановено за първи път във въззивното производство и подлежи на касационно обжалване по чл. 346, т.4 НПК. Жалбата е неоснователна. По силата на чл. 74, ал.1 и 2 НПК качеството на пострадал по смисъла на наказателното право има лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от конкретно престъпление, а при смърт това право преминава върху неговите наследници. Независимо от подаденото съобщение до органите на досъдебното производство /цитираната по горе жалба до РП – гр. Б., конституционно право на прокурора е да образува или откаже образуването на досъдебно производство, да прекрати образуваното такова или да внесе обвинителен акт срещу дадено лице за конкретно престъпление. В тази насока съдът не може да дава указания на прокурора. Както правилно е посочил въззивният съд, обект на документните престъпления по гл. ІХ от особената част на НК са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите. С деянията по посочената глава от НК се накърняват реда и правната сигурност на документирането. Затруднява се дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между тях и гражданите. С оглед специфичния обект на тези престъпления, пострадал от тях не може да бъде физическо лице. Безспорно, наред с указания общ обект, всяко документно престъпление застрашава или уврежда и известни по-близки обекти. Когато се касае до официален документ винаги е засегната в известна степен правилната дейност на държавните и общинските органи, а по-нататък вече – отделни права и интереси на организации и граждани. Престъпленията, свързани с частни документи, дават отражение върху правоотношенията, които съществуват или се претендира да съществуват между отделни граждани с оглед на изразеното в документа и неговото „правно значение. Този по-близък, конкретен обект на документните престъпления не означава, че засегнатите граждани или организации придобиват качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал.1 НПК, тъй като се касае до опосреден обект, а не до обществените отношения, които НК пряко защитава с разпоредбите, касаещи документните престъпления. При тези съображения атакуваното въззивно определение е законосъобразно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение № 68 от 08.07.09 год., постановено по ЧНД № 192/09 год. по описа на Видинския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................