Р Е Ш Е Н И Е № 449 град София, 06.12.2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и шести октомври двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 2400/2011 год. Производството по чл. 346 т.1 и сл. НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимите И. Р. М. и М. Й. М. против въззивно решение № 92 от 4.07.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 161/2011 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия И. М. бланкетно се поддържат всички касационни основания, но се излагат конкретни съображения само за допуснати съществени нарушения при събирането и оценката на доказателствата, довели до осъждането му за деяние, което не е извършил. В условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан или да бъде изменено, като наказанието бъде намалено по размер. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, а служебно назначеният му защитник поддържа жалбата. В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия М. М. и служебно назначения му защитник се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК, като се излагат съображения, че наказанието му по размер е явно несправедливо завишено. По същество се иска въззивното решение да бъде изменено и наказанието намалено. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище двете жалби да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 65 от 21.02.2011 год. постановена по НОХ дело № 4/2011 год. Старозагорският окръжен съд е признал подсъдимия М. Й. М. за виновен в това, че на 10.12.2009 год. в гр. Казанлък, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, придобил чужди движими вещи – сумата 100лв, собственост на С. К. В., за която знаел, че е придобита от другиго чрез престъпление, поради което и на основание чл. 215 ал.2 т.4 пр.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл. 29 и чл. 54 НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим и глоба в размер на 1200лв. На основание чл. 25 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание от пет години лишаване от свобода по тази присъда и по присъдите по НОХ дело № 1424/2009 год., НОХ дело № 28/2010 год., НОХ дело № 219/2010 год., НОХ дело № 415/2010 год., НОХ дело № 1324/2010 год, НОХ дело № 327/2010 год., НОХ дело № 1444/2009 год. и НОХ дело № 90/2010 год. Съдът е признал подсъдимия И. Р. М. за виновен в това, че на 10.12.2009 год. в гр. Казанлък, в условията на опасен рецидив, отнел от владението на С. К. В. от [населено място], без нейно съгласие и с намерение да ги присвои пари и вещи на обща стойност 340лв, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199 ал.1т.4 във вр. с чл. 198 ал.1 НК го е осъдил на седем години лишаване от свобода, което за изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание от седем години лишаване от свобода по тази присъда и по присъдата по НОХ дело № 337/2010 год. С въззивно решение № 92 от 4.07.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 161/2011 год. Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. По касационната жалба на подсъдимия И. М.: Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с осъждането му за престъпление, което не е извършил в резултат на допуснати нарушения в оценъчната дейност по събирането и проверката на доказателствата. В този смисъл са изложените съображения, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си за обективно изясняване на обстоятелствата по делото, отказал е да го попълни с необходими доказателства и без основание е отхвърлил доказателствата, подкрепящи тезата му. В по-голямата им част, макар да се претендират нарушения на правилата за оценка на доказателствата по същество те представляват възражения за необоснованост, които са изключени от обхвата на касационния контрол. В този смисъл са съображенията, че без основание са отхвърлени обясненията му и показанията на свидетелите, установяващи твърдяните от него факти, а са кредитирани обясненията на обвиняемия М., които по своята същност представляват т.н. “оговор”. Те са идентични с оплакванията за необоснованост и незаконосъобраност на присъдата поддържани пред възивната инстанция. Пловдивският апелативен съд ги е обсъдил и на стр. 6 от мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал. 2 НПК, е изложил убедителни съображения, поради които ги е отхвърлил. Всеки съд е суверенен при преценката си дали даден доказателствен източник е достоверен и достатъчен за изясняване фактическите обстоятелства по делото. На проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му, а именно дали е събран по надлежния процесуален ред, дали е оценен съобразно действителното му съдържание и в логическата му връзка с останалите и дали от него са направени точни фактически и правни изводи. Нарушения на тези правила, които ограничават основното право на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден само ако обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин, по делото не са допуснати. С еднаква задълбоченост и с активното участие на страните Старозагорският окръжен съд е извършил всички възможни процесуално следствени действия, като е събрал относимите и допустими доказателства, и то както тези, които подкрепят обвинителната теза, така и допълнително посочените от подсъдимия. Въззивният състав от своя страна също е провел съдебно следствие, като е разпитал допълнително поискания от него свидетел. Съдилищата без основание са упрекнати, че не са изпълнили задължението си обективно изясняване на обстоятелствата по делото, като не са направили опит да установят лицето, от което св. А. е твърдяла, че е закупила мобилния телефон. Запознаването с нейните показания потвърждава извода, че са уклончиви, без съобщаване на някакъв отличителен белег, по който това лице би могло да бъде издирено. При оценката на доказателствата не са нарушени правилата на формалната логика. Всеки събран по надлежния процесуален ред източник на доказателства е оценен съобразно действителното му съдържание, без изопачаване на съдържащите се в него фактически данни, съпоставен е с останалите, констатирано е противоречието между тях и по реда на чл. 305 ал.3 НПК е мотивирано решението за кредитирането му. Съображенията за отхвърляне обясненията на подсъдимия М. и показанията на св. А., с която живее на съпружески начала не са произволни. Преценени са като недостоверни не с оглед съдебното минало на подсъдимия и евентуалната заинтересованост на свидетелката да му помогне, а защото противоречат на обясненията на подсъдимия М. и на останалите гласни и писмени доказателства, в това число и на писмените доказателства за IMEI- номера на отнетия мобилен телефон. Мотивирано са кредитирани като достоверни обясненията на подсъдимия М.. Те не могат да бъдат преценени като т.н.“оговор” защото признава собственото си участие в престъплението, изразило се в получаване на част от отнетата сума. Показанията му, че само М. е отнел чантата, а след това двамата избягали се подкрепят от показанията на пострадалата и на св. Г.. Показанията на пострадалата не са оценени превратно, както се поддържа от жалбоподателя, защото не е дала сведения колко лица са участвали в отнемането на чантата. Тя е последователна, че видяла две лица да бягат след като чантата й била отнета. При приетите от кредитираните доказателства фактически положения, материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като престъпление по възведеното обвинение. Налице са съставомерните признаци от състава на престъплението грабеж, както и квалифициращото обстоятелство “опасен рецидив”. Извън довода за допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата, жалбоподателят не поддържа други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори. При служебната проверка на решението, извършена по реда на чл. 347 ал.2 НПК настоящият касационен състав констатира, че е допуснато нарушение на материалния закон, което е от категорията съществени нарушения, за които съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи. То е свързано със стойността на предмета на престъплението, като елемент от обективния му състав. Въззивният състав е възприел извода на решаващия съд, че тази стойност е 340лв, като в нея е включена и стойността свидетелство за правоуправление на МПС с контролен талон към него и лична карта. Тези две вещи удостоверяват правоспособността на притежателя им да извършва определена дейност и самоличността му. Те материализират права, но нямат определена стойност и не могат да бъдат предмет на кражба. С противозаконното им отнемане реално не се установява фактическа власт върху някаква вещ, която да дава възможност за извършване на собственически правомощия. Като са приели, че те имат стойност, която се изразява в средствата необходими за повторното им придобиване, съдилищата са нарушили материалния закон. Настоящата инстанция има правомощие да отстрани нарушението, което е в полза на подсъдимия, като измени въззивното решение в тази част и го оправдае за сумата 58лв., включваща в себе си свидетелство за правоуправление на МПС и контролен талон за 40лв и лична карта за 18лв. Конкретни доводи за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК от жалбоподателя не се поддържат. Касационната проверка за допуснати нарушения на процесуалния ред за разглеждане на делото следва да се ограничи до наличието на основания, за които съдът следи служебно. По делото такива основания не са налице, защото досъдебното производство и производството в двете съдебни инстанции е проведено по реда на НПК. На подсъдимия е гарантиран справедлив процес, като му е осигурена реална възможност да осъществи правата си, регламентирани в чл. 55 НПК. Не са допуснати нарушения от характера на посочените в чл. 348 ал.1 т.3 НПК, подкрепящи алтернативно направеното искане за намаляване на наказанието. Конкренти доводи за допуснати нарушения в дейността на съдилищата при индивидуализирането му не се поддържат. Определено е в рамките на закона, предвидени за престъплението, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК. Наказанието от седем години лишаване от свобода, което надвишава само с две години минимума предвиден в нормата на чл. 199 ал.1т.4 НК, е съответно на степента на обществената опасност на деянието и на дееца. Намаляването на стойността на предмета на престъплението, не прави деянието с по-ниска степен на обществена опасност и не е основание за смекчаване на санкцията, защото подсъдимият е отнел чантата с всичко намиращо се нея без да знае предварително какво е нейното съдържание. Личната му обществена опасност също не е ниска при обремененото съдебно минало и приетото от съдилищата, че извършването на тази тип престъпни прояви се е превърнало за него в средство за препитание. В свидетелството му за съдимост са отразени седем влязли в сила присъди за престъпни посегателства против собствеността, извършени преди инкриминираното деяние по настоящото дело, както и една влязла по-късно присъда за деяние извършено девет дни преди него. По всички присъди са му налагани наказания лишаване от свобода за различни периоди от време, като най-тежките наказания в размер на седем години и шест месеца лишаване от свобода са по присъда от 2002 год. за няколко грабежа извършени в условията на съвкупност и в размер на шест години лишаване от свобода по присъда от 2004 год. Очевидно тези наказания не са изиграли необходимия превъзпитателен и възпиращ ефект. Намаляването на наказанието би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане целите на специалната превенция. По касационната жалба на подсъдимия М. М.: Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.5 н.1 НПК се подкрепя от данните по делото и е основателно. За да е справедливо наказанието трябва да съответства на степента на общетвената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства и на целите по чл. 36 НК. Възивната инстанция не е направила самостоятелен анализ на обстоятелствата, които имат значение за определяне размера на наказанието и това е довело до потвърждаване на присъдата, с която е наложено явно несправедливо завишено по размер наказание лишаване от свобода. Преценявайки обществената опасност на дееца е възприела извода на първоинстанционния съд, че са налице многобройни осъждания, които не влияят на квалификацията на деянието и които обуславят неговата по-висока обществена опасност. По начало този извод е правилен, защото личната обществена опасност на дееца се определя и от съдебното му минало. В тази връзка обаче са от значение не само броя на предходните осъждания, но и характера на престъпленията и размера на наложените наказания. В свидетелството му за съдимост са отразени деветнадесет влязли в сила присъди, но девет от тях са за престъпления извършени в условията на съвкупност помежду си и с настоящото деяние. За всички от тях са му налагани наказания в размери близки до минимума. При преценката на личната му обществена опасност правилно е прието, че активно е съдействал за разкриване на обективната истина, но не е отдадено необходимото значение на това обстоятелство при индивидуализацията на наказанието. От фазата на досъдебното производство е имал поведение, което в значителна степен е спомогнало за разкриване на престъплението и за собственото си участие в него. Посочените обстоятелства, преценени заедно със степента на обществената опасност на деянието, която не е по-висока от типичната за този вид престъпления, дават основание да се направи извод, че наказанието от пет години лишаване от свобода е очевидно завишено. Целите по чл. 36 НК в достатъчна степен могат да бъдат постигнати и с наказание от четири години лишаване от свобода. В този смисъл присъдата следва да бъде изменена. Нарушенията могат да бъдат остранени в рамките на касационната проверка чрез изменяване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 357 ал.2 т.1 във вр. с ал.1 т.1 НПК, настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: Изменява въззивно решение № 92 от 4.07.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 161/2011 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 65 от 21.02.2011 год. по НОХ дело № 4/2011 год. на Старозагорския окръжен съд, като оправдава подсъдимия И. Р. М. за сумата 58лв, разлика в стойността на предмета на престъплението и намалява размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия М. Й. М. от пет на четири години. Потвърждава същото решение в останалата му обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: