2 Р Е Ш Е Н И Е № 505 София, 08 ноември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на пети октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 468 по описа за 2010 година. С присъда по нохд № 49/10 г. Районният съд-гр.Разлог осъдил подсъдимия Г. И. М. на основание чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3, чл.194, ал.1, чл.20, ал.2, чл.26, ал.1 и чл.55 НК на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59 НК съдът приспаднал предварителното задържане на подсъдимия от 27.09.2009 г. до привеждане на присъдата в изпълнение. С решение № 215а от 08.06.2010 г. по внохд № 139/10 г., образувано по протест на прокурора и жалба на подс.М., Окръжният съд-гр.Благоевград изменил посочената присъда като увеличил размера на наказанието на две години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. В срока по чл.421, ал.3 НПК е постъпило искане от осъдения М. за възобновяване на наказателното дело. В същото се възразява, че увеличеното от въззивната инстанция наказание е явно несправедливо, тъй като недостатъчно е оценено направеното от него самопризнание, както и обстоятелството, че част от отнетото имущество е възстановено на пострадалите. Пред ВКС осъденият и защитата му поддържат направеното искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че оплакването е неоснователно и поради това искането за възобновяване на делото следва да се остави без уважение. Като съобрази горното и след проверка ВКС, І-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество – неоснователно. Разглеждането на делото пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава 27 НПК, в частност по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 НПК. Поради това наказанието на молителя е определено при условията на чл.373, ал.2 НПК, а именно по чл.58а НК в редакция от Дв.бр.27 от 10.04.2009 г. или по реда на чл.55 НК. На досъдебното производство молителят, в качеството си на обвиняем, декларативно е признал вината си и не е дал детайлни обяснения. С това той не е допринесъл своевременно и съществено за разкриване на престъпните посегателства и извършителя им още в хода на досъдебното производство, в който случай самопризнанието му би могло да се третира като смекчаващо обстоятелство, включително и в пределите на отговорността по чл.55 НК( ТР№ 1/09 г. т.7 на ОСНК на ВКС). Възстановяването на част от предмета на престъплението не е игнорирано от решаващия съд, а е получило адекватна на обективното му значение оценка. Вън от посоченото, при индивидуализацията на наказанието по размер, съдът не е могъл да пренебрегне обстоятелства, които указват на завишена степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние и деец, каквито са - утежненото съдебно минало, включващо петнадесет влезли в сила присъди и извършените девет деяние, включени в инкриминираното продължавано престъпление. ВКС установи, че след намесата на въззивния съд, определеното на осъдения наказание в размер на две години лишаване от свобода е съответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова справедливо. В този размер наказанието способства постигането на целите по чл.36 НК. Поради това искането за намаляване на наказанието не може да се удовлетвори. Водим от горното на основание чл.424 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. И. М. за възобновяване на внохд № 139/10 г. на Окръжния съд-гр.Благоевград. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: