Р Е Ш Е Н И Е № 504 гр.София, 29.06.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,   Първо гражданско отделение в съдебно заседание на  тридесет и първи май   две хиляди и десета  година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НИНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    КОСТАДИНКА АРСОВА                                                                         ВАСИЛКА ИЛИЕВА                                                                                                                                              със секретар   Виолета Петрова изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА гражданско  дело под № 797/2009 година Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение № 5* постановено на 05.01.2009 год. по в.гр.дело № 1614/2008 год. по описа на Софийския градски съд, ІV-Д отделение, с което е отменено решение от 07.12.2007 год. по гр.дело № 14273/2006 год. на СРС, ГК, 30-ти състав, вместо него е постановено друго с отхвърляне иска с правна квалификация чл.77, пр.1 ЗС срещу В. П. С. ЕГН ********** от гр. С., ул.”К” № 19, вх.”Б”, ет.2, ап.8, за това, че Ц. И. Д. ЕГН ********** от гр. С., ж.к.”К”, бл.39, вх.”А”, ет.9, ап.35 на основание договор по н.акт № 7/03.02.2006 год. и по н.акт № 58/15.05.2006 год. е собственик на поземлен имот № 1* от кв.24, находящ се в гр. С., м.”С” с площ по скица от 508 кв.м., а по документ за собственост от 509 кв.м., при съседи: от две страни улици, поземлен имот без номер и УПИ *Х-466 и осъждане Ц. И. Д. да заплати на В. П. С. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 340,00 лева. Недоволен от въззивното решение е касаторът Ц. И. Д., представлявана от адвокат М от АК-София, която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съществени процесуални правила, нарушения, визирани в чл.281, т.3 ГПК с оглед тълкуването на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. Процесуалният представител адвокат Б поддържа касационната жалба. Допълнително съображения излага в писмена защита. От ответника по касация В. П. С., представлявана от адвокат Д от Софийската колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност на жалбата. Процесуалните представители адвокат Н адвокат И. Р. от Софийската адвокатска колегия поддържат оспорването на касационната жалба. Допълнително съображения се излагат в писмени защити. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че процесният поземлен имот е част от купения от ответницата, в който е застроена незаконна вилна сграда-дървена конструкция върху бетонова основа, решение № 6* от 09.05.2005 год. на ОСЗԔ е незаконно тъй като е взето в нарушение на чл.14, ал.1, т.1 във връзка с чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ понеже възстановява в стари граници право на собственост върху имот, различен от нивата, придобита през 1958 год. на основание давностно владение от наследодателите на праводателите на ищцата Ц. И. Д., поради което двата договора по нот.акт № 7 от 03.02.2006 год. и № 58 от 15.05.2006 год. за дарение и продажба не произвеждат вещно-транслативен ефект и е направен извод, че се явява недоказана легитимацията на ищцата в защита на собствеността. С определение № 631 от 08.07.2009 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила – отменително основание по чл.281, т.3, пр.2 ГПК. Установителен иск е този, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо както е в случая – на основание чл.97І ГПК/отм./. Спор може да възникне относно всяко гражданско право, затова установителният иск е допустим относно всякакви граждански права. Интересът от установителния иск се разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича. Следователно, за да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право. Според това, дали установителният иск цели да установи съществуването или несъществуването на спорното право той е в първия случай – положителен, а във втория – отрицателен. Един и същ правен спор може да даде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск – зависи коя от двете страни ще вземе инициативата за съдебното разрешаване на спора. Да се уважи отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърляне на положителен такъв – това обяснява защо и по двата иска разпределението на доказателствената тежест е едно и също. Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили - чл.127 ГПК /отм./. За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти така и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Следва да се има предвид, че ако критериите, от които изхожда доказателствената тежест, заедно с изводите до които, въз основа на нея се стига, са материалноправни, нейното съдържание е процесуално. Съдът не е взел предвид и не е съобразил фактическия състав, от който възниква правото на собственост върху възстановени по реда ЗСПЗЗ земеделски земи. Правото на собственост възниква от смесен фактически състав, който включва: право на собственост върху земята преди включването й в ТКЗС, включването й в ТКЗС или отнемането й при хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, наследствено правоприемство /в случа, че имотът се възстановява на наследници/ и административен акт – решение на поземлената комисия по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ или по чл.27 ППЗСПЗЗ при влязъл в сила план за земеразделяне. Решението на поземлената комисия в качеството на административен акт има за цел не да определи принадлежността на правото на собственост, а да индивидуализира обекта на правото, поради което то следва да се издаде, ако са налице всички предпоставки, дори да е подадено от лице, комуто не принадлежи правото да и ска възстановяване на собствеността – аргумент от чл.12, ал.4 ЗСПЗЗ. Със завършването на административната процедура възниква и самото право на собственост, тъй като без обект, към който да са насочени, е невъзможно възникването и упражняването на вещни права. В случая липсва сериозна проверка по делото относно индивидуализация на процесния поземлен имот, с оглед решаващите мотиви на въззивния имот, че е част от имота на ответницата, а в писмената защита на ответницата В. П. С. пред първата инстанция е направено и възражение, че не е ясно дали имота на ищцата Ц. И. Д. и този на ответницата е един и същи имот, освен това вещото лице не посочва имот № 1* кога е попълнен в кадастъра и на какво основание свидетелските показания следва да се кредитират при отчитане изискването на чл.136 ГПК/отм./, а заключението на изслушаната експертиза приеме при съобразяване на чл.157, ал.3 ГПК/отм./. От изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения следва да се изведе спорното материално право, като по този начин се определи основанието на предявения иск. Правната квалификация на предявения иск сезираният съд служебно е задължен да изведе от петитума и обстоятелствената част на исковата молба. Той не е обвързан от квалификацията на иска, каквато е посочена от ищеца. Обстоятелствената част на исковата молба обосновава петитума и затова задължително условие за редовност на исковата молба е съответствие между твърдените за фактически отношения и петитум. Отделен е въпросът, че квалификацията на иска от въззивния съд по чл.77 ЗС не го характеризира, не е самостоятелен иск, а посочената законова разпоредба касае способите за придобиване на собственост. По изложените съображения касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд отмени изцяло като делото върне за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното и на основание чл.293, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО въззивното решение № 524 на Софийски градски съд, ІV-Д отделение, постановено на 05.01.2009 год. по в.гр.дело № 3159/2008 год. ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала!