Р Е Ш Е Н И Е № 74 гр. София, 15.04.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Галина Захарова при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Карагогов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 101 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитниците на подсъдимия и жалба на частния обвинител срещу решение № 374 от 18.11.2013 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 807/2013 г. В жалбата на защитниците са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. В тяхна подкрепа се развиват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, които въззивният съд е задълбочил, основавайки се на недопустими предположения, а това е довело и до нарушение на материалния закон. Релевира се оплакване за завишен размер на наказанията. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, както и за намаляване на наложените наказания. В жалбата на частния обвинител К. Т. Н. е посочено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК с доводи за неправилно приложение на чл. 59, ал. 4 НК. Направено е искане за изменяване в тази част на въззивното решение. В съдебно заседание както защитниците (адв. К. и адв. К.), така и частният обвинител, чрез повереника (адв. Л.), поддържат жалбата си. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 182 от 30.05.2013 г. по н. о. х. д. № 3264/2012 г. на Софийския градски съд подсъдимият В. В. В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б”, пр. 1 и 2 вр. ал. 1, б. „в” вр.чл. 342, ал. 1 от НК, за което е наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от пет години на основание чл.66, ал. 1 НК, както и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 374 от 18.11.2013 г. по в. н. о. х. д. № 807/2013 г. присъдата е изменена, като на основание чл. 59, ал. 4 НК Софийският апелативен съд е приспаднал от наложеното наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, времето, през което подсъдимият е бил лишен от възможността да упражнява това право по административен ред - от 29.07.2010 г., което продължава и към момента. В тежест на подсъдимия е възложил разноски по делото. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба на защитниците е НЕОСНОВАТЕЛНА. Преимуществена част от доводите са били представени на вниманието на въззивния съд, който в мотивите на решението им е дал подробен и законосъобразен отговор. Отново се изтъква нарушение на правото на защита поради недостатъци на обвинителния акт, в който не бил отбелязан точният час на деянието и пълни данни за личността на подсъдимия. Посочените нарушения са налагали делото да бъде върнато на прокурора, за да бъдат отстранени. Безусловно обвинителният акт трябва да отговоря на всички изисквания по чл. 246 от НПК, относими към неговото съдържание, за да може подсъдимият да е в състояние да подготви защитата си и ефективно да я осъществява. В жалбата не се конкретизира твърдението за непълни данни относно личността на подсъдимия. Върховният касационен съд не установи непълнота от естество да доведе до отмяна на въззивното решение поради съществено процесуално нарушение. Времето на извършване на деянието може да бъде в различна степен конкретизирано в обвинителния акт. При всички случаи то следва да бъде посочено по начин, който да не оставя съмнение за престъплението, за което е повдигнато обвинение. В случая обвинителният акт е съдържал ясно отбелязване на датата - 29.04.2010 г. на пътнотранспортното произшествие като време на деянието и съвкупността от фактически обстоятелства, които прокурорът е свързвал с участието в него на подсъдимия В.. Неприемливо е и следващото оплакване на защитниците, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да изясни обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, поради което и в противоречие с чл. 303 НПК се е основавал на предположения, довели до нарушение на материалния закон. То е аргументирано с доводи за неоснователно отхвърлено от първоинстанционния съд искане на защитата за назначаване на експертиза, която да изследва бордовия компютър на лекия автомобил с цел установяване на скоростта на движение, времето на отваряне на въздушните възглавници и точното време на пътнотранспортното произшествие. Мотивите на въззивното решение не оправдават оплакването на жалбоподателите и в това отношение. Софийският апелативен съд ефективно е обсъдил наведения довод от защитниците и го е отхвърлил с убедителни съображения. Отсъствието на такава експертиза не е компрометирало разкриването на обективната истина и не е накърнило правото на защита на подсъдимия. Въпросът за скоростта на движение на автомобила съдът е изяснил с помощта на специализираните експертни заключения, а след аналитична преценка на доказателствените материали - и останалите съществени фактически обстоятелства, очертаващи извършеното на 29.04.2010 г. деяние от подсъдимия В.. Твърдението на защитниците, че съдилищата са се позовавали на доказателствен материал, който не е бил събран по реда на НПК, а нарушението е рефлектирало и върху правилността на експертното заключение не е развито с конкретни съображения, поради което е невъзможно по касационен път да бъде проверено. Липсва явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. При индивидуализация на наказанията съдът адекватно е взел предвид относителната тежест както на смекчаващите отговорността обстоятелства (чистото съдебно минало и добрите характеристични данни), така и отегчаващото отговорността обстоятелство (индивидуалното проявление на признака ”пияно състояние” с оглед стойността на алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимия), а наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК държи сметка за предходното поведение на подсъдимия като водач и необходимостта от по-стриктна дисциплина като участник при движение по пътищата. Съвкупната санкция в пълна степен отговаря на целите по чл. 36 НК. Жалбата на частния обвинител е ОСНОВАТЕЛНА. В рамките на правомощията си Софийският апелативен съд е приложил чл. 59, ал. 4 НК, която изисква при изпълнение на наказанието лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК да се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право. В диспозитива на решението въззивният съд е посочил, че приспада времето, през което подсъдимият В. В. В. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява правото да управлява моторно превозно средство - от 29.07.2010 г., „което продължава и до момента”. В мотивите се е аргументирал със съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, според което на 29.07.2010 г. контролният орган е иззел свидетелството за правоуправление, тъй като се води досъдебно производство, поради което подсъдимият реално е бил лишен от възможност да управлява моторно преводно средство „досега”, т. е. до момента на постановяване на решението. От изложените мотиви се разбират съображенията на Софийския апелативен съд за началния момент, от който приема, че приспадането следва да се извърши. Те обаче не позволяват отговор на наведения довод от страна на частния обвинител, че съдът произволно е приел фактическо лишаване по административен ред на подсъдимия от възможността да управлява моторно превозно средство през целия период от време до датата на въззивното решение, тъй като разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДП (правното основание за издадена заповед предвид действително описаното и в АУАН за изземване на свидетелството за правоуправление) ограничава срока на принудителната административна мярка – временно отнемане на свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца, респективно след този срок свидетелството за правоуправление е било върнато на подсъдимия В.. Допуснатото нарушение от Софийския апелативен съд да се мотивира при решаването на повдигнатия от жалбоподателя въпрос не налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Поначало зачитането на точния срок на фактическо лишаване от право да се управлява моторно превозно средство по административен ред може да бъде разрешен и от органа, ангажиран с изпълнението на наказанието лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, който в съответствие с чл. 237, ал. 1 от ЗИНЗС признава това право и контролира неговото упражняване. Решението на Софийския апелативен съд следва да бъде изменено, като се отмени посоченото в диспозитива при приложението на чл. 59, ал. 4 НК, че подсъдимият е бил лишен от възможността да упражнява това право по административен ред - от 29.07.2010 г., което продължава и към момента на въззивния съдебен акт. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 374 от 18.11.2013 г. по в. н. о. х. д. № 807/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, като отменя посочения период при приложението на чл. 59, ал. 4 НК - от 29.07.2010 г. до момента на постановяване на въззивното решение. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: