Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№487

гр. София12.08.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2675 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, по натам /“КТБ“ АД /н/ - Ангел Донов и Кристи Маринова срещу решение №1885 от 24.07.2019г. по в.т.д. №6060/2018г. на Апелативен съд- София, с което се потвърждава решение №1896 от 21.09.2018г. по т.д.№1576/2017г. на Софийски градски съд, VІ-7 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от синдиците на „КТБ“ АД /н/ срещу „Афлик България“ ЕАД иск с правно основание чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН за връщане на придобитите със средства с произход банката 151 броя поименни акции с право на глас с номинал 50 000 лева всяка от капитала на „ТЕЦ Хасково“ АД съгласно временно удостоверение №06/10.12.2010г.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост, поради което следва да се отмени. Касаторите излагат подробни доводи за неправилност на изводите на съда за противоречие на разпоредбата на чл.60а, ал.1 ЗБН с чл.4, чл.6, ал.2, чл.17, чл.19, ал.1 и чл.57, ал.1 и ал.3 от Конституцията на РБ, както и с чл.1 от Протокол 1 към ЕКПЧ. Твърдят неправилност и на изводите в обжалваното решение, че нормата на чл.60а, ал.1 ЗБН е неприложима в конкретния случай, тъй като на първо място не е предвидено обратно действие на разпоредбата за сделки, сключени преди влизането й в сила /24.03.2015г./, а на следващо- поради спецификата на престацията, претендирана от ищеца- поименни налични акции. Оспорват и мотивите на въззивния съд, че принудително връщане в масата на несъстоятелността на налични поименни акции не може да бъде осъществено чрез съдебно решение. Молят след отмяна на решението да бъде уважен изцяло предявеният иск. Претендират разноски за всички инстанции.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.
Касаторите поставят правни въпроси, за които твърдят, че са от значение за изхода на делото /разрешени са от въззивния съд и са обусловили правните му изводи/, като първите три са в противоречие с цитираната практика на ВКС- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а всички са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК:
„1. Въззивният съд компетентен ли е да осъществява инцидентен контрол за противоконституционност и ако приеме, че приложимата норма е противоконституционна има ли правомощия да откаже да приложи разпоредба от действащ закон?; 2. Налице ли е противоречие на чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН с конституционни норми и по-конкретно с разпоредбите на чл.4, чл.6, ал.2, чл.17, чл.19, ал.1 и чл.57, ал.1 и ал.3 от Конституцията на Република България?; 3. Налице ли е противоречие на чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН с чл.1 от Протокол 1 към ЕКПЧ и ако е налице, това води ли до неприложимост на националната правна норма като противоречаща на имащите примат норми на международното право?; 4. Разпоредбата на §21 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 24.03.2015г./ предвижда ли обратно действие на чл.60а, ал.1 ЗБН и съответно тази разпоредба прилага ли се по отношение на правоотношения, възникнали преди приемането й?; 5. Приложима ли е нормата на чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН по отношение на иск с предмет принудителното връщане в масата на несъстоятелността на налични поименни акции?“.
Ответникът „Афлик България“ ЕАД оспорва жалбата, като излага доводи както за липсата на основание за допускане на касационно обжалване, така и за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на претенцията на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу „Афлик България“ ЕАД за връщане на придобитите със средства с произход банката 151 броя поименни акции с право на глас с номинал 50 000 лева всяка от капитала на „ТЕЦ Хасково“ АД, въззивният съд приема, че искът е допустим, тъй като е предявен в първоначално указания от закона преклузивен 2 годишен срок от откриване на производството по несъстоятелност на банката от активно легитимирани лица срещу пасивно процесуално легитимиран ответник, за когото се твърди, че е придобил имущество с произход от банката, но в конкретната хипотеза нормата на чл.60а, ал.1, пр.1 ЗБН е неприложима. Решаващият съдебен състав излага доводи, че предвидените в чл.60а ЗБН искове са осъдителни за реализиране на облигационно материално право, като имат за предмет връщане в масата на несъстоятелността на банката на нейно имущество /в същия или променен вид/, което чрез междинни прехвърляния е преминало в патримониума на трето лице. Титуляр на материалноправното вземане е банката в несъстоятелност, явяваща се кредитор на прекия длъжник. Вземането произтича от въведеното с разпоредбата ex lege имплицитно обявяване на веригата от прехвърлителни сделки за относително недействителни, когато за полученото имущество с произход банката третото лице не е изпълнило насрещна престация или тя е на значително по–ниска стойност от полученото, както и когато полученото от третото лице представлява парична и/или непарична вноска в капитала му. Съдебният състав намира, че разпоредбата на чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН няма аналог в нашето законодателство, като излага подробни доводи, че противоречи на чл.17, чл.19, ал.1, чл.57, ал.1 и ал.3 КРБ и чл.1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. Въззивният съд излага мотиви, че самостоятелно основание за неприложимост на чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН към процесните правоотношения е и обстоятелството, че сочената разпоредба е приета и действаща, считано от 24.03.2015г., а се претендира недействителност на договор, сключен на 10.12.2010г., т. е. почти пет години по–рано, съответно връщане на имущество в масата на несъстоятелност в резултат на тази недействителност. С §21 от ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ, бр. 22/24.03.2015 г./ е предвидено, че измененията се прилагат и за цитираните висящи дела, но те са различни от процесното. Решаващият съдебен състав
намира, че чл.60а, ал.1, т.1, предл.I ЗБН е неприложим и поради спецификата на престацията, която ищецът желае да бъде осъществена чрез съдействието на съда- принудително връщане в масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ на налични поименни акции. Приемайки, че правата върху налични поименни акции могат да се прехвърлят чрез сделки, като транслиращият ефект се постига като към каузалната сделка се наслагва едностранната абстрактна сделка – джиро, съдът излага становище, че няма как съдебното решение да замести джирото на акциите, респ. с оглед спецификата на прехвърляне на правата по налични поименни акции съдебното решение не може принудително да осъществи посочения в разпоредбата на чл.60а, ал.1, т.1, предл.I ЗБН резултат.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият съдебен състав намира, че поставените от касаторите въпроси - дали разпоредбата на §21 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 24.03.2015г./ предвижда обратно действие на чл.60а, ал.1 ЗБН и съответно тази разпоредба прилага ли се по отношение на правоотношения, възникнали преди приемането й, както и приложима ли е нормата на чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН по отношение на иск с предмет принудителното връщане в масата на несъстоятелността на налични поименни акции, са обуслови решаващите правни изводи на въззивния съд и са значими за изхода на спора, поради което отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. По отношение на тях е налице и допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва практика на ВКС, налице е противоречива практика на въззивните съдилища, което налага изясняване по тълкувателен път на действителното съдържание на цитираните правни норми. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че отговорът на поставените въпроси е значим по смисъла на задължителните указания в т.4 от ТР №1/2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът намира, че първият поставен въпрос е в голяма степен общ и теоретичен, като отговорът би бил хипотетичен, поради което не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Вторият и третият от въпросите са разрешени от въззивния съд, който е изложил съответни мотиви, но те не са обусловили решаващите му изводи. По така поставените въпроси съдът ще се произнесе при разглеждане на касационната жалба с оглед наведените в нея оплаквания за постановяване на решението при нарушение на материалния закон и необоснованост.
На основание чл.60а, ал.2 ЗБН синдиците на „КТБ“ АД /н/ не дължат предварително внасяне на държавна такса за касационно обжалване.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1885 от 24.07.2019г. по в.т.д. №6060/2018г. на Апелативен съд- София.
Делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.