Ключови фрази
спиране на производството по делото * преюдициално значение * Нищожност-липса на съгласие

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н   И   Е

 

401

 

София, 20.11.2008 година

 

                                  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември двехиляди и осма година, в състав:

 

 

                                              

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова

                                                ЧЛЕНОВЕ:  Любка Богданова

                                                                              Марио Първанов

 

 

като изслуша докладваното от съдия Зяпкова ч. гр. дело № 1980/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Д. Г. З. чрез пълномощника си адвокат Б против въззивно определение на Варненски апелативен съд № 139/8.04.2008 г. по в. ч. гр. д. № 114/2008 г., с което е оставено в сила определение на Варненски окръжен съд № 255/29.01.2008 г. по гр. д. № 2442/07 г. за спиране на производството по делото на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК до приключване на производството по гр. д. № 663/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд.

С частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като не е налице преюдициалност по смисъла на чл. 182, б. „г” ГПК /отм./-предявените претенции по двата иска са с различни правни основания, независими са едно от друго и е налице правен интерес от провеждане и на двете производства.

С допълнителни съображения към частната жалба съгласно изискванията на чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК е посочено, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по съществен процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото-основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е повторено съдържанието на частната жалба.

Ответникът по частната жалба Г. В. З. от гр. С. не е изразил становище.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе по допустимостта до касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. приема, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос - преюдициалността като основание за спиране на производството по делото по смисъла на чл. 182, б. „г” ГПК /отм./, въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което частната жалба следва да се допусне до касационно разглеждане.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Въззивният съд е оставил в сила определението на първоинстанционния съд, като е възприел извода за наличие на преюдициалност по смисъла на чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./. Съдът е посочил, че производството по гр. д. № 2442/07 г. е образувано по иск на Д. Г. З. против Г. В. З. с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за дарение на недвижим имот, поради липса на изразено от дарителя съгласие, а производството по гр. д. № 663/07 на ВОС е образувано също по иск на Д. Г. З. против Г. В. З. за прогласяване нищожност на същия договор за дарение на недвижим имот, но на друго предявено основание /не е посочено кое е то/ и е приел, че правилно е спряно производството по делото, тъй като ако искът по едното дело бъде уважен, ищцата няма да има правен интерес от воденето на другото дело.

Определението е незаконосъобразно.

Съгласно чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./ производството се спира, когато пред същия или пред друг съд е висящо дело, решението по което е от значение за правилното решаване на предявения иск. Основание за спиране е налице, тогава когато между двете дела съществува връзка на обусловеност, т. е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело.

Конкретният случай не е такъв, тъй като липсва преюдициалност по смисъла на чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./.

Претендираната по двете граждански производства нищожност на договора е на различни основания, поради което правоотношението, предмет на едното дело не е предпоставка за правоотношението, предмет на другото дело.

Затова Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Варненския апелативен съд № 139/8.04.2008 г. по ч. гр. д. № 114/2008 г.

ОТМЕНЯ въззивно определение на Варненски апелативен съд № 139/8.04.2008 г. по ч. гр. д. № 114/2008 г. и оставеното с него в сила определение на Варненски окръжен съд № 255/29.01.2008 г. по гр. д. № 2442/07 г. за спиране на производството по делото до приключване на производството по гр. д. № 663/2007 г. на Варненски окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр. д. № 2442/2007 г.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: