2 гр. д. № 535/2017 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 2 София, 02.02.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 16 януари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 535/2017 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от С. П. С., П. С. С., Е. А. Г., К. В. Г. и А. В. Г., всичките представлявани от адв. М. В., против решение № 1511/25.11.2016 г. по в. гр. д № 1644/2016 г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е отменено решение № 2432/20.06.2016 г., постановено по гр. д. № 11529/2015 г. по описа на Варненски районен съд и е постановено друго, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 34 ЗС за извършване на делба на поземлен имот с идентификатор 10135.2554.54, находящ се в [населено място], с площ от 248 кв. м. по документи за собственост. С определение № 440 от 17.07.2017 г., постановено на основание чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на въззивното решение по въпроса: допустима ли е делбата на съсобствено дворно място, когато върху нея има построена сграда – индивидуална собственост или в случай, че някой от съсобствениците на дворното място не притежава отделна сграда или самостоятелен обект в сградата. Ответникът по жалбата [фирма], чрез адв. Д. Е., в отговора на касационната жалба поддържа, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: По въпроса по който е допусната касационна проверка, има формирана последователна съдебна практика, която се споделя и от настоящия състав. В нея се приема, че когато в съсобствен терен има построени сгради, които са собственост на различни съсобственици, но един от съсобствениците на терена не е собственик на построен в имота обект, искът за делбата на терена е допустим. Касаторите са предявили срещу [фирма] иск за делба на съсобствения им поземлен имот с идентификатор 10135.2554.54., находящ се в [населено място], целият с площ по първични документи за собственост от 248 кв. м., а по скица - 264 кв. м. От фактическа страна е установено, че с акт № 220 от 12.12.1997 г. е бил узаконен по искане на Е. Г. като временен обект на основание чл. 120 ППЗТСУ отм. бистро „А.” със застроена площ от 100 кв. м., изпълнено в общински терен, съставлявал парцел V, съгласно действалото тогава изменение на регулационния план от 1995 г. С акт № 23 от 23.11.20.1998 г. е узаконен на основание чл. 120 ППЗТСУ отм. павилион с площ от 16.65 кв. м. в същия имот по искане на С. С., действал тогава като едноличен търговец „Т.”. С договор № 498 от 18.12.2002 г. Е. Г., действаща като едноличен търговец „М.”, е закупила от [община] УПИ V в кв. 35 целия с площ от 248 кв. м. На 20.01.2003 г. [фирма] е продала на Е. Г. 200 кв. м. (ид. части) от УПИ V, и на С. С. 48 кв. м. от имота, за което е съставен н. а. № 9, т. І, рег. № 560, н. д. № 9/2003 г. На 22.10.2003 г. Г. се е снабдила с нот. акт № 153, т. ІІ, рег. № 10083, н. д. № 353/200 г. за собственост на ресторант на площ от 100 кв. м., работилница на площ от 30 кв. м. и магазин на площ от 10 кв. м., построени в собствения й (както е записано в акта) УПИ V в кв. 35 по плана на [населено място], с площ от 248 кв. м. За съставянето на акта е представено акта за узаконяване № 220, който се отнася за ресторант на 100 кв. м., узаконен като временна постройка. На същата дата С. С. се е снабдил с нот. акт № 152, т. ІІ, рег. № 10082, н. д. № 353/2003 г. са собственост на масивна сграда построена на 21 кв. м. и на магазин с площ от 10 кв. м. За съставянето на акта е представен акт № 23 от 23.11.20.1998 г., с който е узаконен павилион с площ от 16.65 кв. м. като временен обект. През 2006 г. Е. Г. и съпругът й В. Г. са продали на [фирма] 5 кв. м. (ид. части) от собствените си 200 кв. м. ( ид. ч.) от УПИ V в кв. 35, срещу поето задължение на купувача да извърши цялостно проектиране на жилищна сграда, съобразно действащия ПУП и ПРЗ, а С. и П. С. са продали на [фирма] 5 кв. м. (ид. части) от собствените си 48 кв. м. от УПИ V в кв. 35. Договорите са обективирани в нот. акт № 18, т.V, рег. № 10008, н. д. № 661/2006 г. Няма спор между страните, а това е установено и с представеното и прието удостоверение за наследниците, че В. Г. е починал през 2009 г. и оставил за наследници съпруга Е. Г. и синове К. Г. и А. Г.. Въззивният съд е намерил иска за неоснователен, след като е приел за установено, че в имота са изградени три сгради, които принадлежат на различни собственици. От това е направил извод, че той е със статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 3 ЗС, тъй като предназначението му е да обслужва построените сгради, поради което не подлежи на делба. Съдът не е изложил мотиви чия собственост са сгради. Не е обсъдил, че през 1998 г. са узаконени временни постройки. Тези постройки подлежат на премахване при започване затрояването на имота съобразно предвижданията на ПРЗ и поради това, че нямат постоянен статут не съставляват ограничение за извършване делба на съсобствения терен. Не е обсъдил приетата техническа експертиза, с която е установено, че част от съществувалите към 2006 г. сгради са съборени и има построени други, както и че няма данни за извършеното строителство да са издавани строителни книжа. Не е установено какъв е статутът на построеното дали е временен, а ако е извършено масивно строителство дали е узаконимо и съобразно датата на построяването, чия собственост е построеното. Формирал е крайния си извод само въз основа на представените скици на имота, в които са нанесени съществуващите сградите при изготвянето им през м. януари 2016 г. (л. 173 – 180), без да обсъди и останалите писмени доказателства, съдържащи сведения за узаконяването само на част от тях. Направеният извод, че теренът е в режим на обща част, поради което не подлежи на делба, е направен при неизяснена фактическа обстановка относно характера и статута на извършеното в него строителство, поради което е необоснован. Само законно построени сгради или узаконими, ако са изпълнени при спазване на техническите изисквания и са допустими съобразно предвижданията за застрояване на имота, принадлежащи на различни съсобственици, могат да обусловят режим на етажна собственост за терена Като е постановил решението си преди делото да е изяснено от фактическа страна, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което е обусловило и необоснованост на решението. Това е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му. Тъй като делото не е изяснено от фактическа страна и се налага събиране на нови доказателства и изслушване на допълнителна техническа експертиза по въпроса кога са построени съществуващите в имота сгради към датата на предявяване на иска, подлежат ли на узаконяване и какъв е статутът им, след отмяната на въззивното решение на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото ще бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Въззивният съд следва да се произнесе и по искането на ответника по касация за присъждане на направените за касационното производство разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1511/25.11.2016 г. по в. гр. д № 1644/2016 г. на Варненски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: