Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
С., 08.05. 2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурор Раева при ВКП като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 1938 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационни жалби на страните против въззивно решение № 26 от 14.02.2018 г., постановено по в.гр.д. № 747/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 1253 от 24.10.2017 г., постановено по гр.д. № 631/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, е уважен предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. А. М. от [населено място] сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 18.10.2013 г. до окончателното му изплащане, както и разноски, като в останалата част до пълния предявен размер от 160 000 лева предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен.
Касаторът - ищец М. А. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Б. от АК-С. поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно в частта му, в която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 30 000лв. до сумата 160 000лв., поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Посочва, че при определяне на процесното обезщетение за неимуществени вреди съдът не е взел в предвид всички конкретни правно-релевантни обстоятелства и тяхната относителна тежест при преценката им като критерий за определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. В съдебно заседание адв. Б. поддържа касационната жалба и моли да бъде постановено решение от касационната инстанция, с което предявеният иск за причинени неимуществени вреди бъде уважен изцяло.
Ответникът по жалбата на М. М., Прокуратурата на Република България не е изразил становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касаторът - ответник Прокуратурата на Република България поддържа, че въззивното решение в обжалваната от него част, в която предявеният иск за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, е уважен за сумата от 30 000 лв., е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че присъденото обезщетение е завишено и не съответства на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение. В съдебно заседание прокурор Раева от Върховна касационна прокуратура поддържа касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което присъденото обезщетение за неимуществени вреди бъде намалено и съобразено с действителните вреди като се спази принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба на Прокуратурата на Република България, М. М., не е изразил становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
С определение № 682 от 16.10.2018 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос от значение за изхода на делото, относно критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. По този правен въпрос е формирана задължителна и установена съдебна практика на ВКС, която следва да намери приложение и по настоящия правен спор. Според нея/ ППВС № 4/23.12.1968г., т. 11 на ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, вкл. сочената от жалбоподателите в касационните им жалби, както и решение № 112/14.06.2011 г. по гр.дело № 372/2010 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 376/21.10.2015г. по гр.д. № 514/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 832/10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 449/16.05.2013г. по гр.д. № 1393/2011г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 263 от 21.03.2017 г. по гр.д. № 627/2016г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 70/29.03. 2016 г. по гр.д. № 5257/2015г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 251/21.12.2015г. по гр.д. № 812/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС и др./, размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като например тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, вида и срока на мярката за неотклонение, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: възрастта и съдебното минало на ищеца, здравословното му състояние, степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди, в посочената съдебна практика като критерии за преценка е въведен и дългият несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване; тежестта на мерките за процесуална принуда; характера на престъплението по повдигнато обвинение; публичното му разгласяване и свързаните с това последици. С Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС в т. 11 е прието, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта на извършените деяния, причинната връзка между незаконосъобразността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен във връзка с причинените болки и страдания.
При този отговор на правния въпрос, по основателността на касационните жалби и по наведените от касаторите касационни основания, настоящият съдебен състав намира следното:
Въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ в хипотезата на приключило наказателно производство с оправдателна присъда по процесното обвинение, като е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 30 000 лв. и е отхвърлен за разликата до 160 000 лв., намирайки за осъществен целия фактически състав на твърдяното деликтно субективно право. В тази връзка съдът е приел, че причинените на ищеца неимуществени вреди са настъпили в пряка причинна връзка от воденото против него наказателно производство – по повдигнатите срещу него обвинения, за които е внесен в съда обвинителен акт по чл. 387, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 НК за деянието на 22.07.2009 г. и по обвинението за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК за деянието на 24.07.2009 г., ищецът е признат за невиновен и е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 575/2012 г. по описа на Районен съд - Враца, потвърдена с решение № 122/18.10.2013г. по ВНОХД № 257/2013 г. на ОС - Враца, както и по обвиненията, за които не е внесен в съда обвинителен акт, а за тях наказателното производство на два пъти е прекратено, като е прието, че тези престъпления не са доказани. Въззивният съд е приел, че следва да се вземат предвид и вредите от воденото за периода от 12.09.2009 г. до 11.10.2010 г. наказателно производство в досъдебната фаза, частично прекратено в тази част с постановление от 11.10.2010 г., по обвинения за престъпление по чл. 321, ал. 3 НК и по чл. 282, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. За да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД съдът е приел, че ищецът следва да бъде общо глобално обезщетен за репариране на всички неимуществени вреди, настъпили в пряка причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство: за обвиненията, за които наказателното производство е водено, но е прекратено с прокурорски постановления; за останалите обвинения, за които е оправдан с влязла в сила присъда, както и за вредите от наложените на ищеца във връзка с воденото наказателно производство мерки за процесуална принуда - задържането на ищеца с прокурорско постановление и наложените от съда мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, както и обичайни неимуществени вреди от воденото наказателно производство за период от 4 г., 1 месец и 7 дни на досъдебна фаза и пред две съдебни инстанции, изразяващи се в изпитваните по време на цялото наказателно производство неудобства, за това, че се чувствал унизен, притеснен и несигурен; за накърнените му морални и нравствени ценности, както и за ограниченията в социалното му общуване и по време на задържането и изпълнението на мерките за неотклонение “задържане под стража“ (4 месеца и 15 дни) и „домашен арест“ (за период от 8 месеца). Съдът е приел, че общият срок на воденото наказателно производство, за периода 12.09.2009 г. - 18.10.2013 г. - 4 години, 1 месец и 7 дни, заедно със съдебната фаза пред две съдебни инстанции, който срок е голям, независимо от голямата фактическа и правна сложност на делото, производството по което не се е развило в рамките разумния срок. Приел е, че са проведени голям брой процесуално-следствени действия с участието на ищеца, вкл. претърсванията и използването на специални разузнавателни средства, което безспорно значително е накърнило неприкосновеността на личния му живот. Обвинението против ищеца е било за престъпления в съучастие с други лица и при условията на продължавано престъпление, като се е налагало да бъде прецизирано, на няколко пъти са му повдигани нови обвинения, а на два пъти досъдебното производство е частично прекратявано, което допълнително се е отразило негативно на ищеца, още повече, че обвинението срещу него е било за престъпления, свързани с професионалната му сфера като дългогодишен служител на МВР. Съдът е взел предвид възрастта на ищеца към образуване на наказателното производство (37 год.), чистото му съдебно минало, медийното разгласяване на обвиненията, показанията на свидетелите, установяващи състоянието на ищеца (бил е в голям шок, плачел непрекъснато, отслабнал с 20 кг, изпитвал затруднения, от безпаричието и невъзможност да се грижи за семейството си, да погасява заема си, допълнително се притеснявал за дъщеря си, която по това време започнала да получава обаждания по телефона със заплахи за саморазправа и отвличане, станал нервен и избухлив). Във връзка със заключението на съдебно-психологичната експертиза, съдът е приел, че задържането на ищеца е предизвикало у него първоначална реакция на остър стрес/шок/, след което е последвало постравматично разстройство, действало за продължителен период от време, с проявления на няколко нива – емоционално – плач, отчаяние, избухливост, физиологично - загуба на тегло, проблеми със съня и др., като макар заключението да не почива на медицинска или друга документация, същото е дадено 7 години след задържането и три години след оправдателната присъда, но въззивният съд е приел, че същото е обосновано, с оглед доказателствата по делото, като изводите на вещите лица са вследствие събеседване и тестове с ищеца. Като краен извод съдът е приел, че са налице не само претърпени отрицателни преживявания – неудобства, несигурност, лишения и ограничения в общуването, но и обективно негативно отражение върху доброто име на ищеца като личност и професионалист, служител в МВР. Като понижаващи степента на увреда обстоятелства, са взети предвид голямата фактическа и правна сложност на повдигнатите обвинения, по-голямата част от тях, вкл. по обвинението за тежко престъпление, е прекратено още в досъдебното производство с прокурорско постановление, като обвинителен акт е внесен само по обвиненията за престъпления по чл. 311, ал. 1 НК и по чл. 387 НК, липсата на постановена осъдителна присъда, като ищецът е оправдан още на първа инстанция, а представителят на ответника е подал протест срещу оправдателната присъда, но не го е поддържал пред въззивната инстанция. Като е съобразил и социално-икономическите условия в страната за периода на наказателното производство (2009 г. – 2013 г.), въззивният съд е приел, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 30 000 лева, е адекватно на претърпените от ищеца морални вреди и справедливо ще го обезщети за причиняването им в резултат на незаконното обвинение.
В тази връзка неоснователни са оплакванията на касатора – ищец за занижен размер на присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт в размер на 30 000 лв., в нарушение на прогласения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост. Пловдивският апелативен съд е съобразил конкретните обстоятелства по делото, които в най – голяма степен са обусловили интензитета и вида на претърпените неимуществени вреди: продължителността на наказателното преследване от четири години, който с оглед на голямата фактическа и правна сложност на повдигнатите обвинения, според настоящия съдебен състав, се явява разумен, но взетите мерки за процесуална принуда – „задържане под стража“ за срок от четири месеца и 15 дни и „домашен арест“ за срок от осем месеца, както и самото досъдебно и съдебно производство са се отразили тежко на ищеца – предизвикали са продължителен стрес и страх от несправедливо осъждане и продължителни чувство на уронен престиж и доброто име на ищеца в професията като служител на МВР и в обществото и злепоставяне сред приятели и семейството.
В атакуваното въззивно решение същевременно не са отчетени в подходящата степен обстоятелствата с правно значение за определяне на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, обуславящи по – нисък размер от присъдения, в противоречие с приетите разрешения в ППВС № 4/23.12.1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 112/14.06.2011 г. по гр.д. № 372/2010 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 376/21.10.2015г. по гр.д. № 514/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 832/10.12.2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение №449/16.05.2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 554/2012г. по гр.д. № 266/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 263 от 21.03.2017г. по гр.д. № 627/2016г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 70/29.03.2016г. по гр.д. № 5257/2015г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 251/21.12.2015г. по гр.д. № 812/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС и др., вкл. сочените от касаторите, а именно: възрастта на ищеца /37 г. към началото наказателното производство/, предполагаща по-висока устойчивост към стреса; продължителността на наказателното преследване от четири години, който с оглед на голямата фактическа и правна сложност на повдигнатите обвинения/първоначално четири на брой/ изискващи по-дълъг период на разследване, се явява разумен, а не както е приел въззивният съд, че е извън разумния срок, следва да бъде отчетено, че по-голямата част от повдигнатите обвинения, вкл. по обвинението за тежко престъпление, производството е прекратено още в досъдебната фаза с прокурорско постановление, като обвинителен акт е внесен само по обвиненията за престъпления по чл. 311, ал. 1 НК и по чл. 387 НК, които не са тежки по своя характер, липсата на постановена осъдителна присъда, като ищецът е оправдан още на първа инстанция, а представителят на ответника е подал протест срещу оправдателната присъда, но не го е поддържал пред въззивната инстанция, както и че към момента на психодиагностичното изследване от експертите на СПЕ не са установени индикации за болестни прояви или промени в психичните сфери на пострадалия. Тези обстоятелства обуславят по-нисък интензитет на процесните неимуществени вреди от приетия от въззивния съд и обуславят по - нисък размер на процесното обезщетение от присъдения от въззивния съд размер на 30 000 лв., поради което доводите на касатора-ответник за нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ при определяне на процесното обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер, са основателни.
При неустановяване от приетите по делото доказателства на по-големи от обичайните негативни психо-емоционални преживявания от процесното незаконно обвинение, правилно е придаден от въззивния съд най – голям дял на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на търпяните болки и страдания от предприетите спрямо ищеца тежки мерки на процесуална принуда – „задържане под стража“ за срок от четири месеца и 15 дни и „домашен арест“ за срок от осем месеца, които безспорно са се отразили изключително тежко върху неговата психика и са накърнили, както личната, така и професионалната му репутация като служител на МВР. Не е съобразено обаче, че налагането на тези тежки мерки на процесуална принуда увеличава вредните последици в степен, която е предмет на конкретна преценка, която степен не следва да намира изражение чрез увеличение на размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита прякото значение, което характера и продължителността им има за конкретно претендираната вреда, с оглед нейното естество и личността на увредения. Процесните неимуществени вреди са настъпили още с повдигане на обвиненията и ищецът ги търпи през цялата висящност на наказателното производството, което в случая е проведено в разумен срок, както и че за по-голямата част от повдигнатите обвинения, вкл. по обвинението за тежко престъпление, производството е прекратено още в досъдебната фаза с прокурорско постановление, като обвинителен акт е внесен само по обвиненията за престъпления по чл. 311, ал. 1 НК и по чл. 387 НК, които не са тежки по своя характер, поради което не са осъществени допълнителни обстоятелства, увеличаващи тяхната интензивност или видоизменящи ги към по-тежки. В тази връзка не следва да бъде изцяло кредитирано заключението на изслушаната съдебно психологична експертиза, че задържането на ищеца е предизвикало у него първоначална реакция на остър стрес/шок/, след което е последвало постравматично разстройство, действало за продължителен период от време, с проявления на няколко нива – емоционално – повишена сензитивност относно обсъждане на болезнената тема, със съответната емоционална окраска, което говори за натрупани негативни емоции, произтичащи от усещането на несправедливост, физиологично - загуба на тегло, проблеми със съня и др. и социално – изпитал унижение, уронване на авторитета и престижа му на човек и професионалист, понижени са самооценката и самочувствието му, накърнено и чувството му за достойнство, тъй като тя е извършена седем години след задържането и три години след оправдателната присъда, същата не почива на медицинска или друга специализирана документация, а на база данните по делото и лично събеседване и тестове с ищеца, като следва да се отчете и заключението на експертите, че към момента на психодиагностичното изследване не са установени индикации за болестни прояви или промени в психичните сфери на пострадалия, които обстоятелства в случая сами по себе си не сочат за по-силен интензитет на болките и страданията от обичайния.
При съобразяване с горепосочените обстоятелства от значение по процесното правоотношение, настоящата съдебна инстанция намира, че размерът от 15 000 лв. като паричен еквивалент на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното незаконно обвинение в престъпления, приключило с частично прекратяване и оправдателна присъда, удовлетворява обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. За тази сума е основателен предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, като за разликата над 15 000 лв. до уважения от въззивния съд размер от 30 000 лв. и до размера на сумата 160 000лв., искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Съобразно гореизложеното, обжалваното въззивно решение е частично неправилно като постановено в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ в горепосочената част и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен за разликата над сумата 15 000 лв. до сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва от 18.10.2013 г. В останалата обжалвана част, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за неимуществени вреди е уважен за сумата 15 000 лв., ведно със законната лихва от 18.10.2013 г., и с която същият иск е отхвърлен за разликата над 30 000лв. до 160 000 лв., въззивното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Обжалваното решение трябва да бъде отменено и в частта относно потвърждаването на първоинстанционното решение за присъдените деловодни разноски на ищеца за разликата над сумата от 249 лв. до сумата от 497 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед неоснователността на касационната жалба на ищеца, на последния не се дължат съдебни разноски пред касационната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 26 от 14.02.2018 г., постановено по в.гр.д. № 747/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта му, с която като е потвърдено решение № 1253 от 24.10.2017 г., постановено по гр.д. № 631/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, е уважен предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. А. М. от [населено място], обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпления, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, за разликата над сумата от 15 000 лв. до сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 18.10.2013 г. до окончателното му изплащане, както и в частта за разноските, за разликата над сумата от 249 лв. до сумата 497 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от М. А. М. от [населено място], срещу Прокуратура на Република България, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за разликата над сумата от 15 000 лв. до сумата от 30 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършени престъпления, приключило с вляла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2013 г. до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 26 от 14.02.2018 г., постановено по в.гр.д. № 747/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в останалата му обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|