Р Е Ш Е Н И Е № 331 Гр. София, 07 юни 2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА СВЕТЛА БУКОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора ТОМА КОМОВ, като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 282 по описа за 2024г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.346, т.1 от НПК. Образувано е по касационна жалба от защитника на подсъдимия С. Д. И. срещу решение № 104 от 28.12.2023 г., постановено по ВНОХД № 190/23 по описа на Апелативен съд - Бургас. Заявени са всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като на първо място е изведено твърдението за нарушение на процесуалните правила, а на следващо се сочи неправилна квалификация на деянието и явна несправедливост на наложеното наказание. Конкретно според защитника въззивният съд не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.13 и чл.14 от НПК, като неправилно след изключване на изследван запис от охранителна камера на местопроизшествието, е приел, че изводите на автотехническите експертизи не са компрометирани, без да е взел становището на вещите лица в тази насока. Твърди се също, че макар и подробно обсъдени доказателствените източници са косвени, като не са положени усилия за разкриване на обективната истина, а без всестранно и пълно изследване на значимите обстоятелства е приета за установена по несъмнен начин вината на дееца. Необходимостта от назначаване на допълнителна експертиза или поне от провеждане на допълнителен разпит на експертите е съзряна при спецификата на процесния случай, в който по делото е установено, че максималната разрешена скорост на пътния участък е 50 км/ч, а не сочената от обвинението – 40 км/ч. При това от особено значение според защитника е да се изясни дали с приетата скорост на управление от подсъдимия водач – 55, 44 км/ч и поведението на пострадалия пешеходец, би се потвърдил направения извод за предотвратимост на удара при 50 км/ч, с оглед на който е изключено приложението на чл.15 от НК. На следващо място се оспорва правилността на преценката, че не са налице основания за квалифициране на деянието по по-леконаказуемия състав на чл.343а, ал.1, б „б“ от НК, както и за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК при отмерване на наказанието. Последното не било съответно на обществената опасност и морална укоримост на престъплението. Въз основа на тези доводи при условията на алтернативност се иска оправдаването на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане и отстраняване на процесуалните нарушения или намаляване на наложеното наказание. От повереника на частните обвинители Н. Д. К., Я. Д. К., М. Д. К., Х. Д. К., Й. Д. Д. и Г. Д. К. – Х. е депозиран отговор на касационната жалба. В същия са изложени доводи за правилност на атакувания съдебен акт на първо място с оглед прецизираното ангажиране на отговорността за установеното нарушение на правилата за движение, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП, което е допустимо на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК. Акцентирано е на изложените от съда подробни мотиви с внимателен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства, обосноваващи изводите за авторство, за механизъм на произшествието и фактите, обуславящи справедливост на наложеното наказание, при което възраженията на защитата се считат за общи и лишени от логика. Споделена е и тезата на съда, че изключеният запис не компрометира заключенията на автотехническите експертизи, които са се позовали на годно събрани доказателства – разпитани свидетели, писмени доказателства и др. Поради това се иска да не се уважава жалбата и да се остави в сила решението на апелативния съд като правилно и законосъобразно. В касационното съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, не се явява, а защитникът му поддържа жалбата по аргументите в нея. Допълва същите с твърдението, че въпреки положените усилия за установяване на фактическите положения и правилното приложение на закона, апелативният съд е следвало да върне делото на първата инстанция при констатация за липса на мотиви, внасящи яснота относно вътрешното му убеждение. Представителят на Върховна прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като без допуснати процесуални нарушения и след обсъждане доводите на защитата правилно е прието, че виновно извършеното нарушение в причинна връзка с произшествието е такова по чл.21, ал.1, пр.3 от ЗДвП. За тези изводи е послужила автотехническата експертиза, установяваща, че скоростта на управление е била 55 км/ч, а сблъсъкът е предотвратим при скорост дори от 50 км/ч. Правилни били и изводите за неприложимост на чл.15 от НК, както и за липсата на основания за прилагане на привилегирования състав по чл.343а от НК само с оглед предприетото обаждане на спешен телефон. Относно наложените наказания прокурорът счита, че правилно са отмерени по реда на чл.54 от НК при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства с правилно приложение на чл.66 НК, поради което и двете санкции са справедливи. Частните обвинители, редовно призовани, не се явяват, а поверениците им изразяват становища за неоснователност на жалбата, като акцентират на правомощието на въззивния съд да приема нови фактически положения и извежда нови правни изводи, както и да се позове на мотивите на първата инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното: С присъда № 14 от 12.06.2023 г. по нохд № 170/2022 на ОС – Ямбол подсъдимият С. Д. И. е признат за виновен в това, че на 06.11.2020 г., около 18 .00 ч. в гр. Ямбол, в района на кръстовището на ул. Д. Б. с изхода на бензиностанция „Ш.“ в посока „ХЕС“, при управление на т.а. „*****“ с рег. [рег.номер на МПС] е нарушил чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, вр. чл.47, ал.3, вр. ал.1 от ППЗДвП, в резултат на което предизвикал пътно транспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на Д. К. Д., поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК, а на основание чл.343г НК е наложил и лишаване от право на управление на МПС за срок от две години, като подсъдимият е признат за невиновен за нарушение на чл.116 от ЗДвП. Съдът се е произнесъл по направените деловодни разходи и иззетите по делото веществени доказателства. По въззивна жалба от защитника на подсъдимия е постановено атакуваното понастоящем решение № 104/28.12.2023 г., по внохд № 190/2023 г. на АС – Бургас. С него присъдата е изменена, като е преквалифицирано нарушеното правило за движение вместо по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, вр. чл.47, ал.3, вр. ал.1 от ППЗДвП в това по чл.21, ал.1, пр.3 от ЗДвП. В останалата й част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е основателна. Подлежащите на разглеждане на първо място доводи за допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК касационният съд счете за основателни, независимо от проявената усърдност от страна на апелативния съд в изпълнение на изискванията по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК за разкриване на обективната истина чрез задълбоченото изследване на събраните по делото доказателства и способите за установяването им с даден отговор на защитните възражения. Това е така, защото извършената в настоящото производство проверка относно правилното формиране изводите на съда дава основание да се счете, че в процеса по допускане, събиране и оценка на доказателствата действително е налице пропуск, който би имал значение и за законосъобразното изграждане на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите. В отговор на неуваженото изрично искане от защитника на подсъдимия за назначаване на нови експертни изследвания, касаещи въпросите относно значимостта на предоставения по делото видеозапис, както и движението на пострадалия и конкретно проверка на възможността за придвижването му с бърз ход при перпендикулярно навлизане на платното за движение, апелативният съд е счел за изяснена значимата за конкретното обвинение фактология въз основа на събраните по делото доказателства. Без да се оспорва принципната възможност за такъв подход, касационната инстанция счете, че в конкретния случай това е довело до неизпълнено в цялост задължение на второинстанционния съд след като изключи част от доказателствените източници, да подложи на допълнителна проверка установените и чрез тях спорни факти. От значение за процесното повдигнато обвинение по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК е отговорът на въпроса дали при управление на превозно средство в населено място и при възникналата опасност за движението /от навлизане на пострадалия пешеходец на платното за движение/ подсъдимият като водач на моторно превозно средство виновно е нарушил правилата за движение, касаещи скоростта на управление, с което да е причинил съставомерния резултат. За констатациите на първоинстационния съд, само частично коригирани впоследствие от въззивния такъв, механизмът на настъпване на произшествието е приет за изяснен въз основа на коректно посочените свидетелски показания, обясненията на подсъдимия, писмените доказателства и изводите на изготвените в досъдебното производство заключения на тройна автотехническа /основна и две допълнителни такива/, съдебномедицинска, видеотехническа и фоноскопна експертизи с дадените разяснения от вещите лица в проведеното по общия ред съдебното следствие. Крайното експертно становище за предотвратимост на удара от страна на подсъдимия при управление на превозното средство с разрешената в процесния пътен участък скорост от 50 км/ч апелативният съд е поставил в основата на решението си да се съгласи с приетото от първата инстанция виновно поведение на подсъдимия, но е оценил същото като нарушение на правилото за скоростта, съдържащо се в чл.21, ал.1 ЗДвП, вместо вмененото му такова по чл.21, ал.2 ЗДвП с оглед установеното място на произшествието извън обсъдената зона на действие на пътен знак В 26 „40“ км/ч. /действащ до отбивката „входа“ за бензиностанция „Ш.“ и според писмо на община Ямбол – на л.60, т.3 от досъд. пр-во/. В отговор на защитните доводи и в съответствие със задължението си за цялостна проверка на атакувания акт въз основа на собствен доказателствен анализ втората инстанция е подложила на внимателно и задълбочено изследване събраните доказателства след констатацията за липсата на процесуални нарушения при тяхното събиране. За изясняване на основния спорен въпрос, обаче, свързан с появата на пострадалия пешеходец и навлизането му в опасната за спиране зона на управлявания от подсъдимия автомобил и оттам за механизма на настъпване на удара и изводите относно възможността за предотвратяването му, в атакуваното решение е прието, че не би могъл да послужи предаденият и ползван от експертите видеозапис от охранителна камера, заснемаща част от мястото на произшествието. В тази насока коректно е констатирано несъответствие между отразения реален час – 18.13 ч. в посочения видеозапис, обект на изследване от видеотехническа експертиза по делото и часът на обажданията на тел. 112 /3 бр., направени в интервала -18.04 -18.06 ч./, сочещо за вече настъпило произшествие към отразеното време на движение на автомобила на записа. Поради това въззивният съд е изключил видеозаписа като неотносим към процесния случай, изразявайки и становището си, че същият е поставен в основата на експертните изводи на автотехническата експертиза само относно скоростта на движение на автомобила, която се потвърждавала и от мястото на отхвърляне на тялото на десния тротоар. Този подход при оценка на обсъжданото доказателство е допустим и принципно верен, но в случая е преждевременно предприет без надлежно обективирани процесуални усилия за проверка от една страна на формално налагащия се извод за неотносимостта му при отразения на записа времеви период след произшествието, а от друга – за валидността на ползваните експертни изводи, основани цялостно и на него и то при всички защитни възражения за извличащата се въз основа на записа информация за посоката на движение на пешеходеца – отляво надясно спрямо тази на автомобила, и за начина на придвижването му – с бърз ход при перпендикулярно движение спрямо оста на пътя. Преди изключването на обсъденото доказателство се е налагало на първо място да се обсъди въпросът дали установеното несъответствие се дължи на неточното настройване на часовника на записващата камера, така както е констатирано невярно отразеното астрономическо време /с един час напред/, като се прецени и възможността да бъде изключено евентуалното последващо /след ПТП-то/ заснемане на обсъдените кадри с преминаващо друго превозно средство в същия пътен участък, за каквото липсват данни в показанията на всички разпитани по делото свидетели. Житейски логичната вероятност да се касае за некоректно отразен час на събитието в изследвания запис произтича не само от вече изяснената неточност с оглед реалното астрономическо време, но и от цялостно заснетия времеви интервал, включващ и времето на инцидента. Следва да се отбележи, че изисканата и предоставена по делото справка за съхранени записи от охранителни камери на бензиностанция „Ш.“ е касаела времето от 17.40 ч. до 18.20 ч. на инкриминираната дата /вж. писмо до управителя на бензиностанцията на ул. „Д. Б.“ 16 и протокол за доброволно предаване – съответно на л.93 и л.94, т.2 от досъд. пр-во/. Внимателният и цялостен прочит на проведеното видеотехническо изследване /в частта на л.26, т.2 от досъд. пр-во/ на предадения диск, съдържащ презаписана в три файла информация от камерата, заснела част от пътната ситуация при изхода от намиращата се в района на местопроизшествието бензиностанция сочи, че е заснет времевият интервал от 18.40 ч. до 19.20 ч., без уточнението дали това е според тайм кода, вкопиран в записите или реално астрономическо време, което би било от 17.40 до 18.20 ч., така, както се сочи и в протокола за предаване на записа. Последното би означавало, че при липсата на заснет друг преминаващ автомобил /както сочи и вещото лице Г., макар и във връзка с друг поставен му въпрос – отг. на л.180 от нохд № 170/22 на ОС - Ямбол/ в същия времеви отрязък, включващ и инкриминирания момент, все пак записът отразява процесния автомобил и преминаваща пред него сянка на пострадалия. Необходимостта от предхождаща изключването на записа надеждно извършена проверка за относимостта му към процесното произшествие според касационния състав произтича от това, че констатацията за неголямата му значимост относно останалите експертни изводи и запазване на тяхната валидност и без неговото обсъждане не е напълно споделяема. Този извод се основава на изявленията на вещите лица - автотехници при изслушването им в съдебно заседание пред първата инстанция и заявеното от тях изрично позоваване на записа не само за скоростта на процесния автомобил, но и относно преценката им за начина на придвижване на пострадалия, а именно напред и надясно спрямо оста на пътя /отг. на в.л. Б. – л.184 от нохд № 170/22/. Изрично е подчертано извършването на комплексно обсъждане на различните налични по делото източници на информация по въпроса, а сред тях без съмнение е бил и изключеният впоследствие видеозапис. Неговото разчитане като отразяващ движението именно на процесния автомобил с оглед спецификите му и движеща се пред него сянка именно на човек с оглед възприети крака /пак в отговорите на в.л. Б. на л.184 и на л.189 от нохд № 170/22/ в значителна степен надгражда заключението на видеотехническата експертиза, чийто автор категорично не прави подобни изводи, а заявява невъзможност за индивидуализация както на преминаващото превозно средство, така и на заснетата тъмна сянка пред него. Именно убедително отстояваната автотехническа експертна позиция, че заключението е съобразено с всички находки и с видеозаписа, както и че ползваният софтуер позволява по-добро възпроизвеждане на последния /в.л. М. – отг. на л.185 от нохд № 170/22/, което многократно /“десетки пъти“/ е извършвано при изготвяне на заключението, е пораждала необходимост най-малкото от допълнително изслушване на експертите по въпроса поддържат ли направените изводи и без да се цени изключеното от съда веществено доказателство като неотносимо към процесното събитие. Всъщност, главно поради обосновката на решаващите експертни изводи на АТЕ с разчетения запис, то и основният защитен довод срещу тях се е свеждал до искане за ново изследване на същия, макар и с твърдения за погрешната му и различна според защитника, интерпретация от двете обсъждали го експертни заключения. В този смисъл непроведеното допълнително изслушване на експертите с възможното по този ред отстраняване на възникналата неяснота за доказателствената стойност на изключеното доказателство и за значимостта на установяващите се въз основа на него факти, води до невъзможност да се отговори убедително на защитните възражения в тази насока. Касационната проверка също е затруднена, доколкото в рамките й не може да се прецени основателността на поддържаната теза за недостатъчно обективно и лесно проследимо експертно изследване, съобразено с конкретиката на процесния случай, в който с оглед здравословното състояние на пострадалия /с масивен карцином в участъци от десен бял дроб с метастази в лимфни възли и в област на мозъка, както и с тежка пълна катаракта на дясното око с пълно потъмняване на лещата и десностранна слепота/ възниква и съмнение във възможността му да се придвижва по приетия от вещите лица начин. Възприетият подход при изясняване на посочения основен спорен по делото въпрос за посоката и начина на придвижване на пострадалия е довел до непълното и все още не несъмнено установяване на цялостния механизъм на настъпване на удара. Това е така, защото другият източник на информация за същото обстоятелство според вещите лица – автоексперти, е изготвената съдебномедицинска експертиза на труп. В нея действително са отразени увреждания в дясната задностранична част от тялото на пострадалия, позволили извод за контакт с десни предни части на автомобила, но последните не са достатъчно конкретизирани, като не е обсъдена в пълнота възможната динамика на нанасяне на уврежданията с проследяване на вероятните променливи положения на пострадалия пешеходец спрямо превозното средство извън момента на обсъденото съприкосновение, причинило счупвания на десните ребра на лицето. Недостатъчна яснота относно обстоятелството с коя конкретна предна част на автомобила е причинен първоначалния удар е налице и в автотехническата експертиза, в която се сочи само настъпване на удар с челни /фронтални/ десни състави на автомобила на около 0.5 м вляво от десен габарит, но без посочена съответстваща деформация по него и конкретна височина, на която се намира същата, за да бъде съпоставена с отразеното от съдебния медик увреждане. Очевидно е прието, че то е директно нанесено без възкачване тялото на пострадалия върху съответната контактувала част от автомобила при положение, че в СМЕ не е описано увреждане по крайниците и съприкосновение с най- издадената част на превозното средство при приетото изправено положение на тялото. От друга страна, обаче въобще не е обсъждан въпросът дали пешеходецът е бил в процес на движение /изводим от липсата или наличието на опорен крак/ и каква е била възможната скорост на придвижването му с оглед констатираните заболявания и данните за употребен алкохол. Прецизното изясняване на тези обстоятелства в процесния случай е налагало провеждането на комплексно експертно изследване, за да се провери доколко е убедително защитимо заключението за приетото пресичане на пешеходеца от ляво на дясно и то с бърз ход, при което ударът с превозното средство да настъпи по начин, причиняващ обективно установените травматични увреждания и отхвърляне на тялото с установяването му по гръб на приетото място на тротоара. Действително налице е експертна обосновка, ползвана и от съда, за отхвърляне тялото на ударения пешеходец напред и вдясно именно при приетия начин на пресичане с отричане на сочената от защитника възможност за движение в обратна посока, при което тялото му би било прегазено, но и за направата на този извод е ползван изключеният запис. В съвкупност с това е значимо и че липсва налична и добре защитена експертна констатация, направена съвместно със съдебен медик, изключваща категорично друг вариант за придвижване на пешеходеца преди падането му на десния тротоар и причиняване на констатираното тежко увреждане в дясната задностранична част на тялото при точно изяснено първоначално негово съприкосновение с конкретна предна част от автомобила. Макар и с позоваване на математически величини по този въпрос /вектори на посоките на движение/ експертите са отчели единствено значението на позицията на тялото на пешеходеца при инициалния удар /коментираната резултантна посока или скорост, която е придобило тялото, е при самия сблъсък – отг. в.л. М. – л.186 -187 от нохд № 170/22/ и контактуващата с автомобила повърхност, без да са обсъдени сочените от защита възможности за различен механизъм на предходно движение на пострадалия и въобще на въпроса дали е бил в процес на движение или неподвижен. С други думи при евентуално игнориране на данните от записа и липсата на други такива по делото за момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение и посоката му на движение, от значение за възприемането и на останалите експертни изводи е отговорът на въпроса дали единствено изяснените до този момент чрез СМЕ травматични увреждания в дясностраничнта част от тялото, /без анализ на останалите възникващи по-горе въпроси към съдебния медик и автоекспертите/ са достатъчни, за да се приемат като убедително защитени изводите за възприетия начин на появата на пострадалия на платното за движение, за бързо и перпендикулярно пресичане пред автомобила и за отстоянието му до мястото на удара от момента, в който е бил във видимата зона на водача. Видно от застъпваната защитна позиция през цялото време на производството за неотречената по категоричен начин невъзможност водачът да реагира своевременно на възникналата опасност, от значение за отговорността е изясняването на въпроса на какво разстояние от мястото на удара се е намирало превозното средство към момента на навлизане на пострадалия на платното за движение. Безспорно преценката за техническата възможност на водача да предотврати произшествието се извършва при сравняване на опасната зона за спиране на автомобила с отстоянието му до мястото на удара към момента на възникване на опасността. Въззивният съд не е пренебрегнал значимостта на този въпрос, но за отговора на същия е възприел експертните изводи, основани и на отречения като значим видеозапис без с категоричност да установи, че същите биха се поддържали и в този случай. Вместо да изслуша отново експертите по този въпрос и да прецени необходимостта от ново комплексно изследване за преодоляване на посочената непълнота относно механизма на причиняване на уврежданията на пострадалия при изричните доводи на защитата в тази насока въззивният съд е утвърдил крайния извод на първата инстанция за възможността на подсъдимия при управление с разрешена скорост да предотврати произшествието, като е съобразена известната константна съдебна практика за невъзможността на водача да се позовава на настъпване на удара в опасната му зона, когато това се дължи на собственото му нарушение при избор на скоростта. В процесния случай с оглед обвинителната теза за нарушение по чл.21, ал.2 и прието такова по ал.1 на същия текст от ЗДвП водачът и защитникът му твърдят, че опасността е възникнала внезапно и към момент, в който дори и при управление с разрешена скорост, отстоянието му до мястото на удара не е позволявало спиране, т.е., че не е несъмнено доказана предотвратимост на удара при управление с разрешена скорост, а оттам и че нарушението не е в причинна връзка с произшествието. При това положение съдът е следвало да изясни несъмнено посочените обстоятелства по изискуемия процесуално издържан начин и въз основа на тях да реши съществения в случая въпрос за наличието на стоящото в причинна връзка с произшествието нарушение на правилата за движение по пътищата. Последното принципно би могло да е както нарушаване на максимално допустимата скорост, така и на съобразената за конкретните пътни условия /при видимост в осигурената от светлините на автомобила зона/, тъй като водачът е длъжен да реагира на всяка предвидима опасност на пътя, създадена от друг участник в движението. Преценката в тази насока, обаче се предшества от необходимостта да се даде категоричен и обоснован експертен отговор за предотвратимост на удара при скорост от 55,44 км/ч, направен при отчитане на значимите за него фактори, сред които е не само опасната зона за спиране, но и вече посоченото отстояние на автомобила на подсъдимия към момента на възникване и обективно годна за възприемане опасност за движението. Невъзможността на този етап да се сподели преценката за виновно поведение и за конкретното нарушено правило за движение /по чл.21, ал.1, пр.3 или по чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП/, стоящо в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат, произтича не само от вече посочените съображения за непостигната в пълнота изясненост на фактите при съпоставка между отделните експертни заключения, но и предвид пропускът служебно да се изследва същият въпрос и чрез използване на други възможни доказателствени способи. Такъв би бил разпитът на евентуален очевидец на настъпване на пътния инцидент – С. В. И., за който данни се съдържат в изготвената по делото фоноскопна експертиза, но не са правени опити за установяването и изслушването му като свидетел по делото. Видно от заявеното от лицето местонахождение /на пътя откъм парка, където работил, т.е. от лявата страна на пътя, от която е счетено, че е предприел пресичане пешеходецът/, същият е възможно да е възприел не само удара, за който е съобщил на тел.112, но и предходното поведение на пострадалия на пътното платно, което би било ориентир и за начина му на придвижване до мястото на произшествието. Едва след изследване на възможността за събиране на преки доказателства в тази насока, биха могли да се отчетат и експертните заключения, чиито изводи следва да се основават само на доказателствени източници, несъмнено проверени и годни да удостоверят значими за делото факти. От друга страна посоченото неразпитано като свидетел до момента лице би могло да предостави сведения и за състоянието на пострадалия веднага след произшествието /бил ли е в съзнание/, както и относно поведението на самия подсъдим непосредствено след произшествието и конкретно на сочените в обясненията му действия за оказана помощ чрез поставяне на вещи под главата на пострадалия, поливане с вода и др. Последните заедно с констатираното обаждане на спешен телефон биха били значими и за нова преценка на основателността на претендираното квалифициране на деянието му по привилегирования състав по чл.343а от НК, независимо, че не е било възприето за достоверно соченото преместване на тялото с цел обезопасяването му. Предвид изложените съображения, САС счете, че извършената от въззивния съд дейност за проверка на атакуваната присъда не може да се счете за изцяло съответна на изискванията по 314 от НПК, поради което се е стигнало и до ограничаване на правото на защита на осъденото лице. Касае се за съществено нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК, чието отстраняване е възможно чрез повтаряне на въззивното съдебно производство, като се отмени постановеното решение, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Последният следва да отстрани констатираните пропуски при изясняване на значимите за делото обстоятелства и отговори убедително на доводите на защитата, като след нова преценка за значимостта на предадения видеозапис, обсъди възможността за назначаване на посоченото по-горе комплексно експертно изследване. При този изход на делото и основанието за отмяна на атакуваното решение на въззивния съд, не се налага обсъждане на доводите в жалбата, касаещи правилното приложение на материалния закон и справедливостта на наказанието. Те могат да бъдат решени едва след окончателното произнасяне по въпросите от фактическа страна на конкретното обвинение. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2, вр. с чл.348, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 104 от 28.12.2023 г., постановено по внохд № 190/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззизивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.