4 Р Е Ш Е Н И Е № 147 С., 07,12,2012 година Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и десета дванадесета в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЕМИЛ МАРКОВ При участието на секретаря: Н. Такева изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 850/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. П. М. Т., гражданин на У. е подал касационна жалба против решение от 30.05.2011 г. по гр.д. № 4335/2011 г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на решение № І - 36 -120 от 29.07.2010г. и допълнително решение от 26.01.2011г.по гр.д. №48991/09г. на СРС, 36с-в по същество е отхвърлен изцяло предявения от П. М. Т. против Д. [фирма] – [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ- в частта за сумата 10000лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, като е потвърдено решението на първата инстанция в отхвърлителната му част. Касаторът е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението в обжалваната му част, поради приетото от съда за това, че не е налице застрахователно правоотношение.Страната е поддържала, че в отговора по чл.131 ГПК ответникът изрично е посочил, че втората вноска е следвало да бъде платена до 02.06.2007г., / застрахователната полица била нечетлива/, а под текста поставен встрани съобразно, който е уредено правото на застрахователя при неплащане на някоя от вноските да прекрати договора, нямало подпис на застрахования, като не е ясно кога е поставен и касаторът- ищец в производството изрично го е оспорил. Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 532 от 27.06.2012г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд, след частична отмяна на решението на Софийски районен съд, с която е бил уважен предявения от Т. против [фирма] – [населено място] иск с правно основание 226 КЗ, по същество е отхвърлил изцяло този иск, като е потвърдил решението на първостепенния съд в останалата отхвърлителна част. За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е приел,че в застрахователната полица, представена от ответника по иска била налице клауза по чл.202, ал.2 КЗ, че при закъснение повече от 15 дни от датата на разсрочената вноска договора се прекратявал, което според решаващият състав съставлявало фингирано уведомление по смисъла на текста. И тъй като в случая срока за плащане по цитираната норма бил изтекъл на 17.05.2007г., т.е. преди настъпване на застрахователното събитие на 17.06.2010г., то и предявения иск бил неоснователен. С оглед основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е поставен материалноправният въпрос, относно възможността на застрахователя да прекрати договора за застраховка „ гражданска отговорност”, поради неизпълнение на задължението за плащане на една от разсрочените вноски от застрахователната премия, без да изпрати уведомление до застрахования. Посоченият, релевантен правен въпрос е бил разрешен в противоречие с приетото по него с решение №83/05.07.2010г. по т.д. 808/09г. на ВКС, ІІ т.о., което като постановено по чл.290 ГПК, формира задължителна практика. С цитираният съдебен акт,съставът на ВКС, ІІ т.о. е приел в хипотеза аналогична на разглежданата, че при частично погасяване на разсрочена вноска, застрахователното дружество разполага с правната възможност да упражни правото си за прекратяване на договора преди настъпване на застрахователното събитие и при настъпил падеж на съответната вноска от премията, само след като застрахованото лице реално получи писмено предупреждение и съответно не по- рано от 15 дни от получаването му. Този извод е мотивиран с тълкуване на разпоредбата на чл.202, ал.1 КЗ, с оглед това, че законодателят е предвидил фингирано връчване на писменото предупреждение само в случаите когато е налице пълно неизпълнение на застраховането лице, но не и в случаите когато не е платена само част от разсрочените вноски.Приетото по същият въпрос от въззивният съд, следователно като противоречащо на така формираната задължителна практика по него, обуславя основание за касиране на обжалвания съдебен акт. По делото не е било спорно, а и от представените доказателства в тази насока е било установено, че в резултат на ПТП на 24.09.2008г. по непредпазливост е била причинена средна телесна повреда на П. Т., за което с влязла в сила присъда е признат за виновен Д. И.. Установено е от представената комбинирана полица, че деликвента е сключил договор със ответника по спора за застраховка „ гражданска отговорност” при застрахователна премия, платима на четири равни вноски с падежи посочени в полицата. Не е било спорно, също и това, че първата вноска е била заплатена. Този факт се установява и от представената счетоводна експертиза, приета, без оспорване с протоколно определение на съдия при СРС от 28.04.2010г. Няма данни по делото застрахованият да е бил уведомяван.Следователно, съобразно приетото по поставения релевантен въпрос, следва да се приеме основателност на предявения от Т. иск, тъй като не е било установено валидното упражняване на правото на застрахователя да прекрати договора, преди настъпване на застрахователното събитие. Съгласно чл.45 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди в пряка причинна връзка с вредоностния резултат- както имуществени, така и неимуществени, а гаранционно обезпечителната отговорност е производна от тази на деликвента. В тази връзка, съобразно императива на чл.52 ЗЗД, настоящият съдебен състав, намира за установен стойностен адекват на претърпените неимуществени вреди от ищеца – касатор в размер на 20000лв. Този извод произтича от обстоятелството, че същият е претърпял болки и страдания, произтичащи от причинената му средна телесна повреда – водеща до трайно затруднение при движението на дясната ръка, поради настъпили усложнения при травмата, тъй като счупването е зарастнало неправилно и е наложило провеждането на оперативна интервенция, при предстояща и втора операция. В тази връзка заключението на медицинската експертиза е било в смисъл, че най – вероятно след провеждане на цялостното лечение, ищецът ще остане с ограничен обем движение в дясна гривнена става. Следователно интензитета на претърпените болки и страдания, това че ищецът не е могъл да води обичайния си начин на живот в продължителен период от време, и това, че увреждането е евентуално необратимо, налагат извод за така определения размер за възмездяване на тези вреди. Ето защо, след като е установена основателността на претенцията, и неправилността на мотивите на Софийски градски съд относно недоказаност на същата, решението следва да бъде отменено, а иска в този размер уважен, заедно със законната лихва от датата на увреждането, а в останалата част до пълния предявен размер следва да бъде потвърдено отхвърлителното решение на въззивния съд. На ищеца по спора – сега касатор следва да бъдат присъдени разноски за всички съдебни инстанции, съобразно уважената част на иска и в размер - 1480лв.при съобразяване с представения списък по чл.80 ГПК. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 30.05.2011 г. по гр.д. № 4335/2011 г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на решение №-36-120 от 29.07.2010г. и допълнително решение от 26.01.2011г.по гр.д. №48991/09г. на СРС, 36с-в по същество е отхвърлен предявения от П. М. Т. против Д. [фирма] – [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ за сумата до 20000лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на П. М. Т. – гражданин на У. сумата 20000лв.– съставляваща неимуществена вреда от претърпяно ПТП на 17.06.2007г., в резултат, на което е получил средна телесна повреда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2007г. до окончателното изплащане ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.05.2011 г. по гр.д. № 4335/2011 г. на Софийски градски съд, в останалата му обжалвана част, с която е оставено в сила решение от 29.07.2010г. по гр.д. 48991/09г. на СРС, в частта му, с която е отхвърлен иск по чл.226, ал.1 ЗЗД на П. Т. против [фирма] – [населено място] над сумата 20000лв до пълният му предявен размер от 25000лв. ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на П. М. Т. – гражданин на У. сумата 1480 лв. –разноски за всички съдебни инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: