Р Е Ш Е Н И Е № 124 София, 17 юли 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Ст.БУМБАЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 269/2912 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия М. К. Т. срещу въззивно решение № 172 от 30.12.2011г. по внохд № 111/2011г. по описа на Бургаския апелативен съд в частта,в която е потвърдена присъда № 13 от 18.03.2010г. по нохд № 275/2009г. постановена от Сливенския окръжен съд. В жалбата се поддържат касационни основания по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК.Прави се искане за отменяване на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия,алтернативно-отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане предвид визираните в жалбата процесуални нарушения,респ.изменяване на решението и прилагане разпоредбата на чл.66,ал.1 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна.Не са налице сочените касационни основания по чл.348 НПК.Въззивният съд е изпълнил указанията на ВКС. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Сливенският окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това,че в периода от 01.01.2004г. до 31.12.2006г. в гр.Сливен,в условията на продължавано престъпление,като управляващ и представляващ „Стар Принт” ООД-гр.Сливен избегнал плащането на данъчни задължения за „Стар Принт” ООД гр.Сливен в особено големи размери 646 515.30 лв/шестотин четиридесет и шест хиляди петстотин и петнадесет левма и тридесет стотинки/,от които 313 037.39/триста и тринадесет хиляди тридесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/ във вид на ДДС и 333 477.91 лв/триста тридесет и и три хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и деветдесет и една стотинка/ във вид на корпоративен данък,като потвърдил неистина в справки-декларации по ЗДД/СД вх.№ 4586/09.11.2004г. за м.октомври 2004г.,СД вх.№ 1306/14.01.2005г. да м.декември 2004г.,СД вх.№ 901112/13.05.2005г. за април 2005г., СД № 7457/12.08.2005г. за м.юли 2005г., СД № 997288/12.09.2005г. за м.август 2005г., СД № 909802/13.10.2005г. за м.септември 2005г., СД вх.№ 911926/14.11.2005г. за м.октомври 2005г. и в годишни данъчни декларации /ГДД вх.№ 20001687/30.03.2005г. за 2004г. и ГДД вх.№ 1252/28.03.2006г. за 2005година/,които се изискват по силата на закон/чл.100,ал.1 от ЗДДС/отм.ДВ бр.63/2006г./ и чл.51,ал.1 от ЗКПО/отм. ДВ бр.105/2006г./,поради което и на основание чл.257,ал.1/отм./ във вр.с чл.255,ал.1/отм./ във вр.с чл.26,ал.1 и чл54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,както и на ГЛОБА от 8000/осем хиляди/лева,като ГО ОПРАВДАЛ по обвинението за задължение по чл.101,ал.1 от ЗДДС/отм./Постановил е изтърпяване на наказанието при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип.Признал е подсъдимия за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.255а,ал.2 вр.с ал.1 предл.2 НК. С решение № 97 от 13.07.2010г. Бургаският апелативен съд е потвърдил присъдата. С решение № 484 от девети май 2011г. ВКС първо нак.отделение е отменил решението на Бургаския апелативен съд и е върнал делото за ново разглеждане на въззивния съд.Дал е указания са изясняване на обстоятелството дали подсъдимият е автор на невярното документиране с оглед обвинението във вр.с чл.255,ал.1НК/отм./ и е ли същият субект на престъплението, за което е обвинен. С атакуваното решение Бургаският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата,като е признал подсъдимия за НЕВИНЕН по обвинението по чл.257,ал.1 /отм./ във вр.с чл.255,ал.1/отм./ във вр.с чл.26,ал.1 НК за периода от 28.03.2006г. до 31.12.2006г.ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. При новото разглеждане предвид указанията на Върховния касационен съд, Бургаският апелативен съд е провел съдебно следствие по реда на чл.323 НПК.Допуснал и изслушал графологическа експертиза относно подписите върху инкриминираните справки-декларации и годишните справки-декларации,подписите на пълномощните ,приложените месечни справки-декларации-дали същите са положени от подсъдимия.Допуснал е повторен разпит на свидетелите Д. Й. И. и М. Б. Б..Допуснал е до разпит вещото лице Н. Г. изготвила съдебно-счетоводната експертиза по делото.Дал е възможност на подсъдимия да даде обяснения по справките декларации-оспорени от него.Допуснал е назначаване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза,която е изпълнена от вещото лице Н. Г.. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: За да потвърди присъдата Бургаският апелативен съд е извършил всестранна и пълна проверка на доказателствата събрани по делото.Съобразил е обстоятелствата установени при проведеното въззивно съдебно следствие, и след обстоен анализ на относимите към предмета на доказване факти и обстоятелства е извел законосъобразен извод,подкрепящ изцяло извода на първоинстанционния съд за осъществено от обективна и субективна страна престъпление по повдигнатото обвинение. От фактическа страна е установено,че подсъдимияет М. Т. от м.октомври 2002г. е бил управител на регистрираното през същата година в Сливенския окръжен съд търговско дружество „Стар Принт” ЕООД.Съдружници в дружеството съгласно решение № 426/07.03.2002г по ф.д.№ 202/2002г. били И. Д. Г. и подсъдимия. Всеки от съдружниците били вписани с равно участие в капитала на дружеството.С решение № 1442/17.10.2002г. фо ф.д.№ 202/2002г. на Окръжен съд Сливен били вписани промени в състава на дружеството,съгласно които като съдружник била вписана и съпругата на подсъдимия-св.Д. Ж. Т. в резултат на договор за прехвърляне на дялове между нея и И. Г.С това решение собственици на търговското дружество станали подсъдимия и съпругата му Д. Т.. Дружеството е било регистрирано по ЗДДС считано от 05.02.2003г. Подсъдимият бил задължен съгласно чл.101,ал.1 ЗДДС/отм.ДВ бр.63/2006г/ и чл.51,ал.1 от ЗКПО/отм.ДВ бр.105/06г./ да подава справки-декларации и годишни данъчни декларации ,в които да отразява търговската си дейност за начисляването и плащането на данъци,като субект на данъчни задължения по ЗДДС и по ЗКПО. Съгласно чл.108 от ЗДДС/отм./,подсъдимият като управител на дружеството и представляващо лице-данъчно задължен субект е бил данъчно регистриран и е бил длъжен да подава справки-декларации по чл.3,ал.1 и чл.53 от ЗДДС. Дружеството било счетоводно обслужвано от фирма „Дезис” ООД гр.Сливен. Установено е по делото,че през 2007г.на ЕООД”Стар Принт” Сливен била извършена от ТД на НАП-Сливен данъчна проверка относно данъчните задължения на дружеството по ЗДДС и задълженията по дължимия корпоративен данък по ЗКПО.Ревизията обхванала периода от 01.01.2004г. до 31.12.2006г.Бил съставен ревизионен доклад № 333/05.10.2007г. въз основа на който издаден ревизионен акт от 07.12.2007г.Проверката установила,че за инкриминирания период подсъдимият включил в дневника за покупки/неразделна част от справката-декларация/ и фактури по неосъществени сделки за доставка на стоки и услуги за търговското дружество,по които е претендирал в данъчните документи/справки-декларации и годишни данъчни декларации/ данъчен кредит и намаляване на облагаемата печалба,като основа за определяне на корпоративния данък по ЗКПО. Фиктивните фактури били използвани,за да докаже пред данъчната администрация ,че има право на данъчен кредит ,както и неследващо се завишаване на разходите в годишните данъчни декларации и намаляване на облагаемата печалба,с които действия е целял осуетяване на действителните му данъчни задължения. По делото са инкриминирани седем бр. справки-декларации които се изискват по чл.100,ал.1 от ЗДДС/отм.Дв бр.63/2006г./ и два бр. годишни данъчни декларации,които се изискват по чл.51,ал.1 от ЗКПО/отм. ДВ бр.105/2006г.Подсъдимият е потвърдил неистина в справките-декларации и в годишните данъчни декларации в резултат на което като управляващ и представляващ „Стар Принт” ООД гр.Сливен избегнал плащането на данъчни задължения в общ размер на 646 515.30 лв.Установено е,че от тази сума 313 037.39 лв. са данъчни задължения във вид на ДДС и 333 377.91 лв. във вид на корпоративен данък. Изводите на предходните инстанции за доказано от фактическа и правна страна престъпление по повдигнатото обвинение почиват на събрания,проверен и анализиран доказателствен материал по делото.Вътрешното убеждение на съдебните инстанции е изградено въз основа на пълното,всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства,от значение за правилното решаване на делото.Спазени са изискванията на чл.13,чл.14,чл.107 НПК,поради което доводите поддържани в жалбата и в писмената защита са неоснователни. Подсъдимият оспорва авторството на деянието.Подкрепя тезата си с твърдението,че не е подписвал инкриминираните документи-справки-декларации и годишни данъчни декларации,поради което не следва да носи наказателна отговорност. Доводът е поддържан пред предходните съдебни инстанции.На л.320 от първ.дело,съдът е дал отговор на възражението.Същият е бил предмет на обсъждане и от въззивната инстанция,която на л.80 и сл. е приела възражението за неоснователно.По реда на чл.323 НПК съдът е изпълнил указанията на ВКС и е назначил почеркова експертиза,изготвена и поддържана в съдебно заседание от вещото лице Ю. Г..Съгласно заключението, подписите в годишните справки-декларации с вх. № 20001687/30.03.2005г. за 2004г. за „Управител” и вх. № 1252/28.03.2006г. за 2005г. за „данъчно задължено лице” са положени от подсъдимия М. Т..Подписа след”Подпис и печат” в справките-декларации с вх.№ 4586/09.11.2004г. за месец октомври 2004г.,с вх.№ 1306/14.01.2005г.,с вх.№ 7457/12.08.2005г.,с вх.№ 997288/12.09.2005г. и с вх.№ 909802/13.10.2005г.не е положен от подсъдимия. В справка декларация вх.№ 901112/13.05.2005г. подпис след”Подпис и печат” няма,а за подписа след”Подпис и печат” в справка декларация вх.№ 911926/14.11.2005г. отговор не може да се даде. Експертизата не е дала отговор и за подписа положен върху пълномощното,приложено към съответните справки-декларации при подаването им в НАП-Сливен,тъй като е фотокопие,а оригинала не се съхранявал при нотариус Д.Н.. Прието е,че след като подсъдимият е подписал годишните данъчни декларации по ЗКПО,с които е декларирал данъчния ресурс на фирмата за 2004г. и за 2005г. и е потвърдил в тях неистина по смисъла на чл.255,ал.1 НК/отм./, и определил дължимият от него годишен корпоративен данък,той следва да отговаря по обвинението за дължимото по ЗКПО задължение. По отношение на справките декларации за периода 01.01.2004г. до 28.03.2006г. съдът е приел че подсъдимият носи отговорност за невярната информация по отразените в тях данни за дневниците за продажби и покупки.Установено е,че справките-декларации са съставени от счетоводната къща”Дезис” обслужвала фирмата,но въз основа на представени от подсъдимия в качеството му на управител на дружеството счетоводни документи.От разпита на свидетелите Д. Й. и М. Б. обслужвали фирмата е установено,че месечните справки-декларации са подавани от Я. В.-служител във фирма”Дезис” въз основа на пълномощно от подсъдимия с дата 15.12.2003г.,с което са били упълномощени всички счетоводители работещи към фирмата,да го представляват пред НАП Сливен за подаване на справки-декларации и магнитни носители по ЗДДС,годишни данъчни декларации по чл.41 от ЗОДФЛ,годишни данъчни декларации по чл.51,ал.1 от ЗКПО,декларациите по чл.43 от ЗОДФЛ,заявления за промяна на данни за данъчна регистрация,заверка на касови апарати и получаване на протоколи,искания и писма.Св.Д. И. е установил,че той е съставил годишната данъчна декларация за 2004г.,въз основа на представените през годината документи от подсъдимия,а същата е била подадена от св.М. Б.,упълномощен от подсъдимия. Установено е,че посочените в инкриминираните фактури дейности и услуги не са били извършвани,а стоките вписани във фактурите,не са били доставени.В тях са били отразени неверни обстоятелства-сделки,които не са били извършвани,количества които не са били доставени,респ.услуги които не са били извършени-покупка на грозде от район, в който никога не е било произвеждано,рекламна дейност,която не е била извършена,физически лица,които не фигурират в регистрите на ЕСГРАОН,или лица които са били починали към момента на съставяне на първичните счетоводни документи.Въпреки това,фактурите са били включени от подсъдимия в дневника за покупки неразделна част от справките-декларации,на което основание подсъдимият претендирал за данъчен кредит,респ.декларирайки в годишните данъчни декларации печалба в размер на 15 262,79 лева,вместо реално осъществената от дружеството в размер на 784 882, 56 лева,подсъдимият декларирал по-нисък по размер корпоративен данък от действително дължимия за инкриминирания данъчен период. Дневникът за покупки е отчетен документ регламентиран в чл.104 от ЗДДС/отм/,който възпроизвежда съдържанието на първичните счетоводни документи,а именно в тях се описват фактурите,респ.покупко продажбите.Подсъдимият е съзнавал,че вписването на процесните фактури в дневниците за покупка ще доведе до неистински резултат в справките-декларации,което ще осуети установяването на действителните данъчни задължения-претендирайки за приспадане на данъчен кредит,в инкриминирания размер,какъвто не се полага. Съдът е кредитирал заключението на първоначалната и повторните съдебно- счетоводни експертизи,съгласно които общият размер на непризнатия данъчен кредит възлиза на 313 037.39 лева,а на укритите данъчни задължения по годишните данъчни декларации за 2004г и 2005г. възлиза на 333 477.91 лева. Въз основа на приетите фактически положения установени по делото,които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция,изводът на съдебните инстанции за осъществено от фактическа и правна страна деяние по чл.255,ал.3 р.с ал.1 т.2 НК е законосъобразен. Правилно е прието,че предоставяйки документи с невярно съдържание,които ще послужат за съставянето на ежемесечните справки-декларации по ЗДДС,подсъдимият съзнателно е потвърдил неистина,обстоятелство ангажиращо наказателната му отговорност. Относно неистинността на фактурите послужили за съставяне на справките-декларации,счетоводната експертиза е отговорила подробно в допълнителното заключение представено пред въззивната инстанция.Насрещната проверка на документацията на фирмите-съконтрахенти,издали инкриминираните фактури е установила ,че сделките в тях са фиктивни и нереални.Те са били включени в съответните справки декларации за да докажат несъществуващо право на получаване на ДДС,респ. на приспадане на неследващ се данъчен кредит по ЗДДС.По същество подсъдимият е целял избягване на установяване и заплащане на данъчни задължения към бюджета на държавата-респ.източване на ДДС чрез неосъществени сделки,с ползването на фиктивни фактури.Получател на стоките и услугите по инкриминираните фактури е подсъдимия Т. като МОЛ и управляващ дружеството.Същите той е включил в дневниците за покупка- неразделна част от процесните справки-декларации.Техническият изпълнител на инкриминираните фактури не е установен ,което потвърждава предназначението им и целта,за която са съставени.Следва да се отбележи,че няколко месеца след съставянето на фактурите и предоставянето им на подсъдимия, фирмите „Джи Ай Ем Инженеринг” ЕООД / на 28.05.2005г./ и фирма”Сони Комерсиал” ЕООД гр.Велико Търново/на 30.05.2005г./ били продадени на св.Г.Г..Същият закупил/ на 14.05.2007г./ и продадената му по време на данъчната ревизия от подсъдимия фирма „Стар Принт” ООД гр.Сливен.По делото има данни,че посоченото лице е собственик и участва в управлението на 35 бр. фирми регистрирани в страната.Изложеното сочи на връзка между подсъдимия и управителите и собственици на тези фирми,контрахенти по процесните сделки,което обяснява установения механизъм на действие-създаване на данъчни фактури с невярно съдържание,в които включените като стоки и услуги доставки,нямат характер на „доставка” по смисъла на чл.6,ал.1 от ЗДДС от 1998г. Възражението,че сключените с винопроизводителя „В.” сделки са доказателство за действителността на инкриминираните сделки по които е бил купувач, също е обсъдено от въззивния съд.Установено е,че тези сделки са били фиктивни,сключени единствено за да бъде начислен данъчен кредит и за да се намалят данъчните му задължения.Вещото лице е посочило,че липсва първична документация за такива сделки,която да потвърди достоверността на поддържаната теза.В отменителното решение на ВКС изрично е посочено,че възражението е ирелевантно по делото предвид предмета на доказване. На л.83 от възз.дело съдът е отговорил на искането на защитата на подсъдимия за проверка на документи за осъществено плащане по банков път по инкриминираните по фактурите сделки.Приел е становището на експерта счетоводител Г.,че плащанията по банков път не доказват реална сделка,защото трябва да се установи,дали сделките и плащанията по тях са осчетоводени.Липсата на водено счетоводство от двете страни по сделката изключва възможността за извод,че такава е извършена. Доводът,че фактурите включени в дневниците за покупка не са доказателство по смисъла на чл.104 НПК,защото не е установено по кой процесуален способ по чл.136 НПК са събрани ,респ. не могат да бъдат предмет на анализ и оценка,е неоснователен.Въззивният съд е отговорил на възражението на л.82 от делото. В чл.136 НПК изрично са посочени способите на доказване в наказателното производство.Един от тях е експертизата. В случая съдебно –счетоводната експертиза е извършила проверка на предоставените от ТД на НАП гр.Сливен счетоводни документи събрани от „Стар Принт” ООД-гр.Сливен,”Сони-Комерсиал” ЕООД гр.В.Т.,”Джи Ай Ем Инженеринг” ЕООД-Я.,”Примерстрой” ЕООД-В.Т.,”Сиси-Т” ООД-Сливен при извършената данъчна ревизия на дружеството.Фактурите включени в дневниците за покупки са копия/приложени в т. 2 на дос.пр/ , заверени са от съответните длвъжностни лице и не дават основание за съмнение в тяхната автентичност и истинност.Същите са предявяни на свидетелите Р.П.,Р.Р.,С.И. ,М.Л..Фактурите изходящи от „Сони Комерсиал” ЕООД с МОЛ С. И. не са съставени от нея и не са подписани от нея.Фактурите изходящи ог „Джи Ай Ем Инженеринг” ЕООД-№ № 99/22.04.05г.,92/28.02.05г.,90/28.02.05г.,които съдържат подписи на М.Т. ,също са фиктивни.При проверката в Дневниците за продажби на това дружество е установено,че до датата на дерегистрация от 14.10.2005г. няма включени фактури с предмет доставка на грозде,издадени на „Стар Принт” ООД,с които да е отразено прехвърляне на собствеността на стоките. Фактурите изходящи от „Сони Комерсиал” ЕООД-№№17,20,21,22,30,31 са представени от дружеството като заверени копия при извършена насрещна проверка във връзка с извършена ревизия на „Стар Принт”ЕООД, въз основа на искане от Териториална дирекция В.Т. към Национална дирекция по приходите. Заверени копия на фактури № № 319,301,316,323,315 /том 1/са предоставени с искане от Териториална дирекция В.Т. към Национала дирекция по приходите във връзка с ревизия на „Стар Принт”ЕООД /л.13 том 9/.Установено е,че собственикът св.Р.П. не е подписвал фактурите,а при насрещната проверка е установено,че няма доказателства за реално извършване на посочената в тях доставка. По същия начин проверяващите финансови институции са изискали и получили фактурите изходящи от „Джи Ай Ем Инжгенеринг” ЕООД с МОЛ св.Р. Р..Фактурите под № № 186,99,92,90,са приложени в том 2,заверени са с печат на дружеството”Стар Принт”.Фактурите са представени въз основа на искане за насрещна проверка във връзка с извършвана ревизия на „Стар Принт” ЕООД”./л.51 и сл. том 10/. Инкриминираните фактури не са оспорвани от подсъдимия,който на л.14 и сл. от дос.пр.том 4 подсъдимият е дал обяснения.Тези фактури освен това са неделима част от предоставените на дос.производство данъчно ревизионни актове,които не са били обжалвани,влезли са в сила, и са били надлежно изследвани от екпертизите назначени по наказателното дело. Предвид изложеното,обективната истина е разкрита по реда и със средствата,предвидени в Наказателния кодекс. Един от способите е експертизата,по смисъла на чл.136 НПК. Спазени са изискванията на чл.13 НПК,поради което възражението за допуснато процесуално нарушение е неоснователно. На последно място неоснователен е и довода за явна несправедливост на наказанието наложено на подсъдимия. Преценката на съдебните инстанции за наказание в атакувания размер е правилна.По реда на чл.301,ал.1 т. 3 и 5 НПК е даден отговор за наказанието,размера и начина на неговото изтърпяване.Обсъдени са всички относими по реда на чл.54 НК обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието.На л.84 от мотивите въззивния съд е отчел завишената степен на обществена опасност на престъпната деятелност на деянието. Взел е предвид и степента на обществена опасност на подсъдимия.Продължителния период от време , броят на отделните деяния сочат на системност и упоритост при осъществяване на престъпната дейност.Отчетени са също така младата възраст на дееца,чистото му съдебно минало,обстоятелството,че е баща на три деца.Наказанието е отмерено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,в близост до минималния размер предвиден в закона/от две до десет години лишаване от свобода в редакцията на чл.257,ал.1 НК /отм. бр.75 от 2006г./ в сила по време на извършените деяния,съобразено е с целите в чл.36 НК.В този смисъл,наказанието не е явно несправедливо съгласно чл.348,ал.5 вр.с ал.1 т.3 НПК,поради което липсва основание да бъде намалено. С оглед на изложеното,касационният състав намира,че като е потвърдил присъдата вззивният съд не е допуснал визираните в чл.348,ал.1 т.1,2 НПК нарушения. Решението като правилно, законосъобразно и справедливо,следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение№ 172 от 30.12.2011г. по внохд № 111/2011г. по описа на Бургаския апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: