Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 189

гр. София, 04.05.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4637/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов” ЕАД, гр. София, срещу въззивно решение № 10421 от 16.06.2021 г., постановено по гр. д. № 1295/2020 г. на Софийския апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 8729 от 19.12.2019 г. по гр. д. № 15024/2016 г. на Софийския градски съд, с което е уважен предявеният от П. Ч. П. (заместена в хода на процеса от наследниците ѝ по закон Г. П. П., Г. Г. П. – Д. и С. Г. К.) против касатора иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 120 000 лв.(частичен иск от 800 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
По делото е установено от фактическа страна, че на 16.07.2012 г. ищцата в първоинстанционното производство П. Ч. П. е постъпила в Клиниката по неврохирургия на „УБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД с оплаквания за дългогодишни болки в кръста и изтръпване и схващане на краката, които периодично се появяват и отшумяват, като от две седмици болката е била по-силна с изтръпване и схващане на десния крак. В период от 3-4 дни преди това се е развила слабост в десния крак до силно затруднена походка, като е постъпила за диагностично уточняване и лечение и след анализ на данните от направените изследвания и прегледи се установило, че се касае за голяма дискова херния на Тх 9 и Тх 10 със значителна стеноза на вертебралния канал и компресия на миелона, като предвид данните за прогресираща отпадна неврологична симптоматика е взето решение за извършване на операция е цел екстирпация на дискова херния и декомпресия. В представената епикриза е посочена извършената операция, както и ход на заболяването след операцията - затегнат постоперативен период, като постепенно се наблюдава отежняване на отпадната неврологична симптоматика до тежка долна пареза двустранно и плегия на десния крак. В изход на заболяването е посочен „с подобрение“. Насочена е за продължаване на лечението в център за физиотерапия и рехабилитация. От епикриза с дата 10.05.2013 г. е установено, че на 07.05.2013 г. ищцата е постъпила във Военно- медицинска академия със синдром на долна еластична параплегия, оперирана по повод дискова херния през м. юли 2012 г., като след обсъждане е преценено, че следва да се извърши нова операция за екстирпация на дискова херния на ниво Тх 9 – Тх Ю. В ход на заболяването след операцията е посочено - гладък следоперативен период, отчита се подобрение в неврологичната симптоматика - поява на движения в дисталните отдели долните крайници; назначена за физиотерапия, достигнала до седнало положение; оплакванията на пациента постепенно отслабват.
На 14.01.2014 г. ищцата отново е постъпила във ВМА с анамнеза- повторно постъпване в клиниката след извършени две операции на дискови хернии на ниво Тх 9-Тх 10. Персистира тежката неврологична симптоматика, като от невроизобразителните изследвания е налице отново компресия на ниво Тх 9-Тх 10 и е преценена нова операция. След посочване на оперативните действия е посочено, че е налице гладък следоперативен период, вертикализация на втори следоперативен ден с наложен лумбостат до седнало положение, както и че неврологичната симптоматика е в обратно развитие.
На 20.09.2015 г. ищцата е приета в Многопрофилна болница „Син Ян“ АД, гр. Брюж, Б., при която е направена цялостна ламинектомия на D9 и D10, остеосинтеза на D8 и D11. В представената документация е посочено основно как е подходено, като се вижда, че гръбначният мозък е атрофичен там където се е намирала хернията и е видимо по-тънък от горната и долната част. В следоперативния период е записано, че не се вижда веднага подобрение в моторната функция на долните крайници и е много неясно дали при нея ще се получи моторно и сензорно възстановяване.
С решение на ТЕЛК от 06.02.2013 г. на ищцата е призната 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ за срок от 2 години, поради увреждане на междупрешленни дискове, състояние след декомпресивна ламинектомия Т9-Т10, екстирпация на дискова херния през м. 07.2012 г. долна параплегия вяла, постоянен катетър, гигантски декубитос в областта на сакрума, а с решение от 14.01.2015 г. е приет нов срок на инвалидност 100% с чужда помощ до м. януари 2018 г. със същото основно общо заболяване. Съгласно 14 броя епикризи, издадени от „Специализирана болница за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД филиал Павел Баня, ищцата е била на лечение в комплекса.
От основното заключение на изготвена от вещите лица доц. д-р М. Е. и д-р Х. М. комплексна съдебномедицинска експертиза е установено, че експертите са обсъдили епикриза и копие от история на заболяването № 25648 за проведеното в периода 16.07.2012 г. - 03.08.2012 г. лечение на ищцата в Клиниката по неврохирургия при ответната болница, където след проведените прегледи е било преценено, че е необходимо оперативно лечение с цел екстирпация на дискова херния и декомпресия, като е извършена операция - декомпресивна ламинектомия на 9-ти гръден прешлен и частична на 10-ти и екстирпация на дискова херния, като е използван заден оперативен достъп. Според тях практиката и опитът при извършване на неврохирургично оперативно лечение на дискови хернии в гръдния отдел на гръбначния стълб обуславят предните и предно-странични достъпи, като единствено правилни, като те могат да бъдат трансплеврални или екстраплеврални, но във всеки случай трябва да позволяват свободно манипулиране на засегнатата от процеса област, при добра видимост на дуралния сак, без да се оказва натиск върху гръбначния мозък. В отделни случаи е допустим и страничен достъп, но чисто заден достъп при такава патология е недопустим. Оперативната интервенция на ищцата е извършена чрез заден достъп, което е неправилно, особено при категорични данни за голяма, калцирана дискова херния с тежка стеноза на гръбначния канал и притискане на гръбначния мозък. При прилагане в конкретния случай на някои от разширените странични достъпи оперативният резултат би бил по-добър, а настъпилите усложнения не биха се появили. Съгласно медицинската документация ищцата е страдала от дългогодишни болки в кръста с изтръпване и схващане на краката, които се появяват и отшумяват периодично, като от около 2 седмици преди операцията се е оплаквала от много силна болка в кръста с изтръпване и схващане на десния крак и за около 3-4 дни се е развила слабост в десния крак до силно затруднена походка. При постъпване в Клиниката по неврохирургия е била с клинична картина на долна пареза /намалени по обем и сила активни движения за двата крайника/, повече в десния, невъзможна самостоятелна походка, намалена чувствителност за двата крака. След извършената оперативна интервенция се наблюдава утежняване на отпадната неврологична симптоматика - тежка долна пареза двустранно до плегия на десен крак и нарушен тазово-резервоарен контрол, като това състояние с практически пълно обездвижване на долните крайници и липса на повърхностна и дълбока сетивност от ниво Д8 - Д9 надолу и липса на тазово-резервоарен контрол продължава до момента на изготвяне на заключението. Това състояние е в резултат на извършената хирургична интервенция, както и на дългогодишната хронична компресия на гръбначния мозък на интервенираното ниво, като най-вероятната причина за утежняване на състоянието ѝ е настъпилата исхемия на гръбначния мозък. Освен това към момента на изготвяне на заключението ищцата е имала развитие на декубитални рани и уроинфекци, тежко инвалидизирана и напълно зависима от околните като подобрение на състоянието ѝ не се е очаквало. Извършените операции след първата при ответника практически нямат никакво значение. Вещите лица са посочили, че декубиталните /пролежни, трофични/ рани са едни от честите усложнения при болни с нарушена функция на гръбначния мозък и пълно или значително обездвижване, като за предотвратяване на тези усложнения са необходими огромни грижи - честа промяна на позата в леглото, разтриване на застрашените области от тялото, използване на атидекубитален дюшек, стриктен тоалет, от самото начало на заболяването и през целия последващ период. Получаването на тези рани се дължи на неполагането на тези грижи в пълен обем, а в случая извършването на следоперативна физиотерапия и рехабилитация е несъществена. След извършените последващи две операции във ВМА все още е налице предна компресия на гръбначния мозък, тоест причината за това - дисковата херния, не е отстранена. При четвъртата операция в Многопрофилна болница „Син Ян“ в гр. Брюж, Б. е извършен разширен страничен достъп достигащ до ребрата на нива Тх 9-Тх 10 и Тх 10 – Tx 11 като е извършена цялостна ламинектомия на Тх 9 и Тх 10 и е последвала сложна пластична интервенция върху твърдата гръбначномозъчна обвивка с цел отстраняване на срасналата с нея дискова херния. Визуализиран е атрофичен гръбначен мозък там, където се е намирала хернията, видимо по-тънък от горната и долната част. Поставена е транспедикуларна титаниева стабилизация на ниво Тх 8 и Tx 11.
От допълнителното заключение на експертите е установено, че описаният в история на заболяването неврологичен статус на ищцата не е симптом на вече настъпило физиологично или анатомично увреждане на гръбначния мозък. В история на заболяването вещите лица сочат, че тя е приета със следните конкретни данни за неврологичния ѝ статус: намален обем на активни движения и намалена мускулна сила при флексия /сгъване/ и екстензия /разгъване/ на десен крак /не е посочено в кои стави са тези ограничени движения/; тежка перонеална пареза и по-слабо изразена тибиална пареза за десен крак, лека пареза за ляв крак; походка - невъзможно самостоятелно; хиперстезия по Л5 - вдясно; отслабени А. рефлекси - двустранно; рефлекс на Б. +, положителен, двустранно, по- изразен вдясно; без тазово-резервоарни нарушения; умерено изразен лумбо-вертебрален синдром. В епикризата за изписване описаният неврологичен статус на пациента не отговаря на този, посочен в история на заболяването. По анамнестични данни ищцата е имала оплаквания, говорещи за поясна дискова херния, болест с дългогодишна давност, с хронично ремитиращо протичане и десностранна коренчева симптоматика. Извършена е магнитно-резонансна томография и е насочена към изследване на поясните прешлени, където се установяват дискови протрузии на нива Л4-Л5 и Л5-Ес1 и дискова херния на ниво Тх9-Тх10, която е случайна находка, голяма, фрагментирана, заела десните отдели на дуралния сак и води до високостепенна стеноза на гръбначния канал. Заболяването „поясна дискова херния със симптоматичен радикулит“ и „гръдната дискова херния на ниво Тх9 - ТХ10“ са със значителна давност, като последната е с изразена стеноза на гръбначния канал, но без данни за увреждане на гръбначния мозък. Не е ясен изходът от последното заболяване, в случай, че процесната операция не беше направена. Получената следоперативно тежка отпадна неврологична симптоматика - двигателна и сетивна, както и нарушен тазово-резервоарен контрол са израз на настъпила увреда на гръбначния мозък на нивото на оперативната интервенция, като увредата се дължи на нарушено кръвоснабдяване на гръбначния мозък интраоперативно, както е допринесла и наличната предна компресия с хроничен характер.
От заключението на медицинската експертиза, изготвена от вещо лице психолог, е установено, че случилото се при ищцата е в нейната напреднала възраст, когато е с утвърдена сила на личността чрез изградено отношение към себе си и възможностите за партниране и общуване с другите. Загубата на подвижност и чувствителност от кръста надолу след първата оперативна интервенция, продължителните болки и страдания, както и осъзнаването след събитието на невъзможността да се движи сама, обслужва и да се върне към ежедневния си ритъм на живот, който е имала и който е поддържал психическото ѝ равновесие със себе си, поставят ищцата в перманентно стресово състояние от деня на събитието до извършване на изследването и до невъзможност да приеме и да се адаптира към новия ѝ начин на живот. Установява се, че емоционално наранената психика се възстановява бавно, нуждае се от терапевтична намеса за достигане на психично равновесие, което от своя страна е свързано с приемането и осмислянето по нов начин на промените в живота ѝ.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че отговорността по чл.49 ЗЗД възниква винаги в случай на вреди, причинени от лице, на което отговорният е възложил някаква работа и те са причинени при или по повод изпълнение на работата. Отговорността е гаранционно - обезпечителна по своя характер и предполага наличие на виновно неизпълнение на вменените от закона задължения от страна на деликвента, имащ качеството на служител на ответника. С оглед на това не е необходимо този служител да бъде посочен конкретно и индивидуално, нито гражданската, наказателната или административната му отговорност да е вече ангажирана. Изложени са съображения, че в случая на ищцата не е предоставена качествена хирургична помощ, тъй като избраният метод за достъп не е бил този, който е най-балансиран между очакван резултат и възможни негативни последствия - т.е. нарушен е стандартът от гледна точка качество на хирургичната услуга. Настъпилото след операцията тежко увреждане на здравето на ищцата има за своята основна причина неправилно избрания оперативен метод за достъп, свързан с много висок /в случая и реализиран/ риск от увреждане на гръбначния мозък чрез интраоперативно нарушаване на кръвоснабдяването му, и е налице противоправно поведение на служителите на ответното лечебно заведение, което е в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. С оглед на това съдът е приел, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответното дружество, като при определяне размера на обезщетението е съобразил характера на причинените увреждания, показанията на разпитаните по делото свидетели, периода на болките, обстоятелството, че при ищцата вследствие на процесния деликт е настъпило тежко увреждане на здравето - тежка долна пареза двустранно до плегия на десен крак и нарушен тазово- резервоарен контрол, в следствие на които тя е била неподвижна, 100% инвалид с чужда помощ, променен е изцяло начинът ѝ на живот - тя не е могла да прави нищо сама и е била зависима изцяло от грижите на другите, на постоянен катетър, с невъзможност да се изхожда, без благоприятна прогноза. Същата е търпяла и други болки и страдания - декубитални рани, които са я съпътствали до края на живота ѝ, въпреки усилените грижи за избягването им. Отчел е и значителните болки и неудобства свързани с последващите три операции. Съществената промяна във физическото здраве при ищцата е довела и до съществено негативно засягане на психическото ѝ здраве - тя е била в постоянно състояние на стрес, а основният акцент в живота на ищцата е грижата за здравето с цел предотвратяване на последващи усложнения, каквито са и декубиталните рани, свързана с ежемесечно извършване на рехабилитационни процедури извън дома. Вземайки предвид всички тези обстоятелства, продължителността на периода през който е търпяла болки и страдания, възрастта на ищцата и икономическите условия в страната към датата на настъпване на деликта, както и съдебната практика за подобни случаи, съдът е приел, че справедливото обезщетение възлиза на сумата от 200 000 лева. Тъй като исковата претенция е предявена за сумата от 120 000 лева, същата е уважена до този размер, заедно със законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното изплащане. С въззивната жалба не е бил оспорен приетият от първоинстанциония съд процент на съпричиняване на вредоносния резултат, поради което същият не бил обсъждан.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, в т. ч. да прецени заключението на вещите лица не изолирано, а с оглед на всички представени доказателства, доводи и възражения на страните, като на тази база обоснове крайните си изводи; 2. Необходимо и достатъчно ли е страната да се е позовала във въззивната си жалба на процесуално нарушение на първата инстанция, свързана със заключението на вещото лице (в процесния случай – неотвеждането на конкретно вещо лице), за да е налице необходимост и въззивният съд да назначи нова експертиза; 3. При отсъствието на специални медицински знания у съда, когато са се породили съмнения относно правилността и яснотата на вече приети по делото експертни заключения, длъжен ли е въззивният съд по свой почин (служебно) да назначи нова СМЕ; 4. Следва ли въззивният съд да направи решаващите си изводи след съвкупна преценка и взаимовръзка на всички доказателства и установени факти по делото, както и да отрази последните в мотивите на решението си, вкл. и по отношение на преценката на фактите и обстоятелствата, обуславящи определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД; 5. Следва ли съдът да счете за несвоевременно искането на страната по делото за отстраняване на вещо лице в поредно съдебно заседание след заседанието по назначаването му (без първоначално да е направено искане за отвод) или когато с писмена молба се иска отстраняване на вещото лице в по-късен момент от заседанието по назначаването му, включително след депозиране на заключение, поради съображения за пристрастност или необективност, респ. до кой момент най-късно страната може да иска отстраняване на вещото лице с аргумент от чл. 196, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК ( момента на депозиране на заключението в деловодството на съда; момента, в който заключението е получено от страната; момента, в който е прието от съда след разпита на вещото лице или по всяко време); и 6. В случай, че вещото лице е премълчало (без значение от мотивите или умисъла за това) и не е изпълнило задължението си по чл. 196, ал. 3 ГПК незабавно да съобщи на съда за всички обстоятелства, които могат да бъдат основание за отстраняването му и впоследствие съдът като откаже да уважи искането на страна за отстраняване на това вещо лице и приеме заключението, налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответниците по жалбата Г. П. П., Г. Г. П.-Д. и С. Г. К. са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.
Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.
Първият и свързаният с него четвърти въпрос не са решени в противоречие със сочената от касатора във връзка с тях практика на ВКС – Р № 38 от 25.02.2021 г. по гр. д. № 2049/2020 г., ІV г. о. и ТР № 1/2000 г. на ОСГК, според която при въззивното производство съдът при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, респ. обсъжда заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото, тъй като в случая въззивният съд е процедирал именно по този начин като е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства и е изложил собствени мотиви по съществото на спора, като същевременно е дал отговор на очертания от оплакванията във въззивната жалба предмет на въззивен контрол за наличието на предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД на ответника по иска и относно размера на вредите.
Вторият и свързаният с него трети поставен въпрос също не са решени в противоречие с т. 3 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Р № 158 от 15.12.2020 г. по гр. д. № 1520/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о., според които при възникване на необходимост от установяване на даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата ѝ на разноски на страната, която носи тежестта да установи съответния факт, както и че въззивният съд е длъжен да събере доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване), само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В случая във въззивната жалба е направено оплакване за процесуално нарушение, допуснато от първата инстанция, която е оставила без уважение искането да бъде отведено едно от вещите лица, изготвили приетата комплексна съдебномедицинска експертиза, основан на обстоятелството, че то е работило при ответника до 2010 г., и на основание чл. 266 ГПК е поискано изготвянето на нова експертиза. Това искане е оставено без уважение като е прието, че предпоставките на чл. 196, ал. 1, вр. с чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отстраняването на експерта не са налице, нито са налице тези по чл. 266, ал. 3 ГПК за назначаване на нова експертиза. В решението си въззивният съд е посочил, че кредитира заключенията на вещите лица като обективно дадени и съдържащи пълни и категорични отговори на поставените въпроси, а изводите им относно качеството на конкретната медицинска дейност са обосновани с позоваване на постоянния опит в съответната медицинска област и съответната литература. Ето защо цитираната практика на ВКС не се отнася до настоящата хипотеза и противоречие с нея не е налице. С оглед на това останалите поставени въпроси не кореспондират на изводите на съда, нямат обуславящо изхода на спора значение и не могат да предпоставят допустимостта на касационното обжалване. Освен това във връзка с тях касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да излага никакви доводи за наличието на визираните в т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, които в случая липсват. Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касатора.
С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по касация сумата 5100 лв., представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване въззивно решение № 10421 от 16.06.2021г., постановено по гр. д. № 1295/2020 г. на Софийския апелативен съд.
О с ъ ж д а „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов” ЕАД, гр. София, да заплати на Г. П. П., Г. Г. П. - Д. и С. Г. К. сумата 5100 лв. /пет хиляди и сто лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: