5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 183 С., 10,03,2011 г. Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 12 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 3011/11.ХІ.2010 г. на гръцката [фирма], подадена чрез клона й у нас „А. Б. – клон Б.” против въззивното определение № 468 на С. ОС, ГК, 3-и с-в, от 26.Х.10 г., постановено по ч. гр. дело № 903/2010 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на д-вото срещу първоинстанционното разпореждане № 792 от 2.ІХ.2010 г. на С. РС по ч. гр. дело № 777/2010 г.: за отказ Б. да бъде снабдена със заповед за незабавно за изпълнение и с изп. лист по реда на чл. 417, т. 2 ГПК срещу длъжника й А. К. Б. от[населено място] за сума в размер на 5 448.78 лв., както и ведно с договорна и с наказателна лихви върху тази главница по сключен помежду им договор за потребителски кредит № 024 от 6.ІІІ.2009 г., обявен за предсрочно изискуем след неплащането на две последователни погасителни вноски, за което е било представено извлечение от счетоводните й книги. Оплакванията на Б. частен касатор са както за необоснованост, така и за допуснато от С. ОС съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 417, т. 2 ГПК при постановяване на атакуваното определение. С оглед това се претендира касирането му ведно с присъждане на разноски в размер на по 62.46 лв. – съответно за въззивната и за касационната инстанции. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „А. Б.– клон Б.” обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата в Р., който бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: какво следва да е необходимото съдържание на понятието „извлечение от счетоводните книги” и, в частност, трябва ли то да удостоверява „броя и размера на неплатените погасителни вноски, както и броя и размера на платените от длъжника такива, за да се приеме, че същото удостоверява изискуемо вземане на банката при твърдяната в заявлението предсрочна изискуемост на задължението”? Във връзка с наличието на първата от релевираните две предпоставки, обосноваващи допустимост на касационния контрол, Б. частен касатор се позовава на следните три влезли в сила съдебни актове: 1/ Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК с изх. № 5070/17.VІІІ.2010 г. на РС-Перник по ч. гр. дело № 7221/2010 г., ведно с приложени към нея заявление и извлечение от счетоводни книги; 2/ Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК от 24.ІХ.2010 г. по ч. гр. дело № 44978/2010 г. на СРС, ведно със заявление и извлечение от счетоводните книги; 3/ Опр. № 174/16.ІІ.2010 г. на настоящия състав на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 18/2010 г. Ответникът по частната касационна жалба А. К. Б. от[населено място], област С., не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение. Върховния касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред С. ОС, частната касационна жалба на „А. Б. – клон Б.” ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: В процесния случай не е налице противоречиво решаване на релевираните от Б. частен касатор процесуалноправни въпроси за правната природа и необходимите реквизити на документа по т. 2 на чл. 417 ГПК в практиката на съдилищата, а решаването им в противоречие с практиката на ВКС, изразена в цитираното и представено по делото определение № 174/16.ІІ.2010 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 18/2010 г.. Ето защо служебно ще следва да бъде преквалифицирано първото от релевираните в изложението основания, съответно от т. 2 - по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като в хипотезата на последното бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от С. ОС, ГК, въззивно определение № 458/26.Х.2010 г. Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. За да потвърди отказа на първостепенния съд да снабди Б. настоящ частен касатор със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК и на изп. лист за претендираните суми срещу нейния длъжник по договор за потребителски кредит № 024/6.ІІІ.2009 г., съставът на С. ОС е приел, че представените към заявлението й с вх. № 1650/16.ІХ.2010 г. „извлечения от счетоводните записвания” не удостоверявали задълженията на кредитополучателя А.К. Б. към нея. Вместо подпис на неговия съставител, представеният със заявлението документ по т. 2 на чл. 417 ГПК, подписан от двама от ръководителите на отдел „Необслужвани кредити и събирания”, въобще не отразявал настъпилите в хронологичен ред обстоятелства, като: първоначален размер на кредита – главница и лихва, настъпилите изменения в размера в резултат на внесени от длъжника погасителни вноски, „невнасянето на съответните погасителни вноски от длъжника”, моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита „при условията на договора”, както и „отделните периоди на забавата и начислените за отделните периоди от време лихви”. Тези констатации на въззивната инстанция и основаните върху тях нейни решаващи правни изводи са изцяло неправилни /незаконосъобразни/. Налице е извлечение от счетоводните книги на „А. банка-клон Б.”, изготвено от нейни длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение в отдела й „Необслужвани кредити и събирания”, надлежно подпечатано с нейния печат, посочващо за кой неин клиент конкретно се отнася партидата, от която е било направено и ведно с приложения към това извлечение договор за потребителски кредит № 024/6.ІІІ.2009 г., сключен с длъжника й А. К. Б. от[населено място] /като кредитополучател/ за сума в размер на 5 600 лв., чието връщане е уговорено да стане посредством плащане от страна на последния на общо 96 „анюитетни вноски”/. С оглед на тези данни по делото се налага извод, че заявлението на Б. настоящ частен касатор за издаване на заповед за изпълнение е било основано върху един редовен от външна страна документ по т. 2 на чл. 417 ГПК, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника Б.. Реално погасени от кредитополучателя са се оказали само пет от дължимите общо 96 вноски по кредита /за месеците ІV, V, VІ, VІІ и VІІІ`2009 г./, а достатъчно за предсрочната му изискуемост /по чл. 60, ал. 2 ЗКИ/ е било уговореното между страните по кредита неплащане дори само на две погасителни вноски. Ето защо законосъобразно целият остатък по кредита, възлизащ на 5 448.78 лв., е бил обявен за предсрочно изискуем в хипотезата по чл. 19.1 във вр. чл. 20 от процесния договор, като надлежното уведомяване на длъжника за така настъпилата предсрочна изискуемост датира от подписване на сделката. Заявлението на Б. настоящ частен касатор е подадено след изтичането на 1 година от падежа на последната просрочена вноска /тази, дължима към датата 6.ІХ.2009г./ и това е меродавната дата, от която са били начислени двете дължими от Б. по предсрочно изискуемия потребителски кредит лихви: редовна и за просрочието му. В заключение, след като нито в ЗСч, нито в закона за потребителския кредит или в ЗКИ се съдържат специфични изисквания досежно съдържанието и реквизитите на извлечението от счетоводни книги на банките – като документ по т. 2 на чл. 417 ГПК, обжалваното въззивно определение на С. ОС ще следва да бъде отменено като неправилно /незаконосъобразно/. Предвид липсата на пречки по смисъла на чл. 411, ал. 2 ГПК, заповед за изпълнение в полза на „А. банка-клон Б.” ще следва да бъде издадена, което процесуално действие в случая е изцяло от компетентността на С. районен съд, който ще следва да присъди и направените пред настоящата и във въззивната инстанция разноски на Б. в размер общо на 124.92 лв. /сто двадесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА въззивното определение № 458 на С. окръжен съд, ГК, 3-ти с-в, от 26.Х.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 903/2010 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и на изпълнителен лист в полза на „А. банка-клон Б.” по заявлението й с вх. № 1650/16.ІХ.2010 г. по регистъра на С. РС. В Р Ъ Щ А делото на С. районен съд за издаване на заповед за изпълнение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 12 по описа за 2011 г.