4 Р Е Ш Е Н И Е № 312 гр. София, 28.06. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Юлия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1174 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца М. на о. (МО) срещу въззивно решение № 214/09.03.2010 г. по гр. дело № 2660/2009 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което, при постановена отмяна на първоинстанционното решение от 17.07.2009 г. по гр. дело № 3376/2003 г. на Софийския градски съд (СГС), са отхвърлени исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че договорът за замяна на недвижими имоти, сключен на 20.05.1994 г., с който МО и А. Б. Р., в качеството му на [фирма], заменят следните недвижими имоти: магазинно помещение, находящо се в [населено място], [улица], със застроена площ 33.82 кв.м., собственост на МО, с апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ 78.42 кв.м., собственост на А. Б. Р., е нищожен поради липса на съгласие и като противоречащ на закона; като в тежест на касатора-ищец са възложени разноските по делото в размер 6 510 лв. С определение № 402/16.03.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – по материалноправния въпрос дали магазините са обекти, които могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки по чл. 9а от Указ № 463/1950 г. за създаване на жилищен фонд при М. на н.о. (отм.), по който правен въпрос е налице противоречива съдебна практика. В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. Излагат се съображения, че магазините, като обекти с изцяло стопанско предназначение, не са „други обекти” по смисъла на чл. 9а от Указ № 463/1950 г. (отм.). Жалбоподателят моли съда да отмени въззивното решение и да уважи предявените искове; претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът А. Б. Р., в качеството му на [фирма], в отговора на касационната жалба и в писмени бележки излага доводи и съображения за правилност на обжалваното въззивно решение; моли съда да го остави в сила. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид наведените доводи и като провери правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да отхвърли предявения по делото иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, въззивният съд, при буквално тълкуване на чл. 9а от Указ № 463/1950 г. (отм.)., е приел, че в предметния обхват на тази правна норма попадат, освен жилищата, и всякакви други самостоятелни обекти на правото на собственост, между които са и магазинните помещения. С оглед на това е приел и че на основание същата правна норма е допустимо и тези други самостоятелни обекти на правото на собственост да бъдат предмет на продажба и на замяна съгласно чл. 223 от ЗЗД. В подкрепа на този извод се сочи и графа 25 от приложение № 5 към чл. 78 от необнародвания Правилник за военно-жилищния фонд (ПВЖФ), сочеща, че магазините се осчетоводяват и отчитат като част от военно-жилищния фонд на МО. Относно неоснователността на иска с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД въззивният съд е приел, че заместник-министърът на отбраната Г. Х. е имал право да разреши извършването на процесната сделка със заповед № 6/07.01.1994 г., тъй като със заповед № 6/04.01.1994 г. на министъра на отбраната, за времето 05.01.1994 г. – 07.01.1994 г. на отсъствието на последния, е бил определен за временно поемащ функциите му. Същото разрешение на материалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване по настоящото дело, – че редът по чл. 9а от Указ № 463/1950 г. (отм.) е приложим и по отношение на магазини, е възприето и в решение № 1297/20.10.2006 г. по гр. д. № 535/2006 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, което се изтъква от страна на ответника. Обратното разрешение е възприето в решение № 82/11.02.2005 г. по гр.д. № 325/2004 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, а именно, – че под понятието „други обекти”, употребено в чл. 9а, ал. 1 от Указ № 463/1950 г. (отм.), следва да се разбират ателиета и гаражи, които наред с жилищата съставляват ведомствения жилищен фонд, поради което магазините са извън приложното поле на този указ. Междувременно, с постановеното по реда на чл. 290 и чл. 291, т. 1 от ГПК решение № 667/18.01.2011 г. по гр.д. № 9/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, е разрешен същият материалноправен въпрос. В това решение е прието, че магазините не се включват във ведомствения жилищен фонд на МО по чл. 1, ал. 1 от Указ № 463/1950 г. (отм.). Тъй като въпросът е дали същите са включени в този фонд по смисъла на закона, е без значение, че съответният магазин, предмет на сделка за замяна, фигурира в главната книга за имотите – частна държавна собственост на ведомствения жилищен фонд на МНО. Магазините, като обекти, не попадат в категорията „други обекти” от жилищния фонд по смисъла на чл. 9а, ал. 1, т. 2 от Указ № 463/1950 г. (отм.). Такива обекти могат да бъдат ателиета и гаражи, които представляват самостоятелни обекти на собственост, но функционално са свързани с жилищата. Последното следва и от целта на фонда, който се създава за задоволяване на жилищните нужди на военнослужещите. Магазините, предвид стопанското им предназначение, не могат да задоволяват такива нужди. С оглед на това, по отношение на разпоредителните сделки с магазини, редът по чл. 9а от Указ № 463/1950 г. (отм.) е неприложим. При така постановеното по реда на чл. 290 и чл. 291, т. 1 от ГПК, решение на друг състав на IV-то гр. отд. на ВКС, материалноправният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване и по настоящото дело, е разрешен от възивния съд в противоречие със задължителната за първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Така формиралата се по реда на чл. 290 и чл. 291, т. 1 от ГПК практика, като съобразена с материалния закон, се споделя и от настоящия състав на IV-то гр. отд. на ВКС. При горния отговор на материалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, оплакването на касатора за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон – досежно отхвърлянето на иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, е основателно. Въззивният съд неправилно е тълкувал понятието „други обекти”, употребено в чл. 9а, ал. 1, т. 2 от Указ № 463/1950 г. (отм.). Това е довело до неправилните му изводи, че в предметният обхват на чл. 9а от Указ № 463/1950 г. (отм.) попадат, освен жилищата, ателиетата и гаражите, също и магазинните помещения, респ. че и последните е допустимо да бъдат продавани и заменяни на основание и по реда на същия чл. 9а от Указ № 463/1950 г. (отм.). Като сключен по този особен ред, който е неприложим за него, а не по общия ред по чл. 13 (отм.) от ЗС, процесният договор за замяна от 20.05.1994 г. е нищожен, като противоречащ на закона. С оглед на това, въззивното решение следва да се отмени в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като вместо това следва да се постанови уважаване на този иск, чрез прогласяване нищожността на процесния договор, като противоречащ на закона. Въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила в останалата му част, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД. Като изрично определен, със заповед № 6/04.01.1994 г. на министъра на отбраната, за временно поемащ функциите му, във връзка с отсъствието му за времето 05.01.1994 г. – 07.01.1994 г., заместник-министърът на отбраната Г. Х. е имал право да разреши извършването на процесната сделка със заповед № 6/07.01.1994 г., издадена от него по време на това отсъствие на министъра. Предвид крайния изход на делото – уважаването на единия и отхвърлянето на другия от предявените обективно кумулативно съединени искове, въззивното решение следва да бъде отменено и в частта му, с която в тежест на касатора-ищец МО са възложени разноските по делото в размер над сумата 3 255 лв., като следва да бъде оставено в сила за тази сума. На основание чл. 78, ал. 8, предл. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираното от последния юрисконсулстско възнаграждение за касационното производство по делото, а именно – сумата 1 670 лв. Пред касационната съдебна инстанция страните не са направили други искания относно разноските по делото. На основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 84, т. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати следващите се по делото, незаплатени държавни такси, съразмерно с уважената част от исковете, а именно: по сметка на СГС – сумата 1 220 лв. и по сметка на ВКС – сумата 610 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението с № 214 от 09.03.2010 г., постановено по гр. дело № 2660/2009 г. на Софийския апелативен съд, в частите му, с които е отхвърлен искът с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и са възложени в тежест на М. на о. разноските по делото в размер над сумата 3 255 лв.; като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, по иска, предявен от Министерството на отбраната срещу А. Б. Р., в качеството му на [фирма], нищожността на договора от 20.05.1994 г., с който Министерството на отбраната и А. Б. Р., в качеството му на [фирма], заменят следните недвижими имоти: магазинно помещение, находящо се в [населено място], [улица], с площ 33.82 кв.м., при граници: на север – магазин, на юг – [улица], на изток – [улица], на запад – вход на сградата, отгоре – апартамент, отдолу – мазета; с апартамент № 112, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, с обща площ 78.42 кв.м., при съседи: стълбище, Д. и М. П., двор, Надежда и А. Д., заедно със зимнично помещение, при съседи: коридор, Д. и М. П., С. И. П., и заедно с 0.655 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж; ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8, предл. 1 от ГПК, А. Б. Р., в качеството му на [фирма], да заплати на Министерството на отбраната сумата 1 670 лв. – юрисконсулстско възнаграждение; ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 84, т. 1 от ГПК, А. Б. Р., в качеството му на [фирма], да заплати: по сметка на Софийския градски съд – сумата 1 220 лв. и по сметка на Върховния касационен съд – сумата 610 лв. – държавни такси; ОСТАВЯ В СИЛА решението с № 214 от 09.03.2010 г., постановено по гр. дело № 2660/2009 г. на Софийския апелативен съд, в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.