5 Р Е Ш Е Н И Е №1 С. 26.03.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 299/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. С. П. от [населено място], обл. С., чрез процесуалните си пълномощници, срещу решение № 182 от 17.12.2010 г. по в.гр.д.№ 534/2020 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение № 27 от 25.06.2010 г. по гр.д.№ 33/2010 г. на Окръжен съд – Силистра в частта за отхвърляне на предявения срещу [фирма], [населено място], иск по чл.226 ал.1 КЗ за разликата над 50 000 лв. до 100 000 лв. С определение № 689 от 27.10.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решението, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по значим за изхода на делото материалнопрвен въпрос - доколко съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” К. поддържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на принципа за справедливост и необоснованост, с искане за отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което да се уважи исковата претенция изцяло. Ответниците по касация – [фирма] и А. М. Х. от [населено място] не са заявили становища. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: С обжалваното решение Варненският апелативен съд, след преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, е приел, че е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя - ответник по прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ, за причинените на ищеца неимуществени вреди от загубата на 15-годишния му син С. О. П., настъпила в резултат на ПТП на 08.09.2009 г., по вина на А. Х.. При определяне размера на обезщетението, решаващият състав е счел, че сумата от 50 000 лв. съставлява справедлив паричен еквивалент на интензитета и тежестта на вредите и непрежалимата морална загуба за ищеца, при отчитане и на икономическата обстановка в страната. За неоснователни са приети доводите на ищеца относно стойностите на застрахователно покритие, по съображения, че те не са критерий за обезщетяване на вреди от смърт. Въззивното решение, предмет на подадената касационна жалба, е валидно и процесуално допустимо, но по същество е неправилно. По безспорен начин по делото е установено основанието за възникване на прякото право на ищеца по чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането срещу застрахователя по застраховка” Гражданска отговорност” на делинквента – евентуален ответник в процеса. Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена застраховка, следва извода, че съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди, зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл.52 ЗЗД. При приложение на този законоустановен принцип въззивният съд, макар и правилно да е констатирал обема на претърпени от ищеца страдания и непреодолима скръб от загубата на 15-годишния му син С. П., довели до тежкото му психическо състояние, не е съобразил в достатъчна степен последователната практика на касационната инстанция за определянето на критерия за справедливост и от икономическата конюктура в страната, както и от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС, Търговска колегия, ІІ отделение, постановена по новия съдопроизводствен ред – така, напр. решение № 749 от 05.12.2008 г., решение № 124/11.11.2010 г. Икономическата конюнктюра е в основата и на непрекъснатото нарастване и осъвременяване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане, лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева – при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г., като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл.266 КЗ. Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, цитирана в определението по чл.288 ГПК, а именно - решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д.№ 795/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., послужило като основание за допускане на обжалването по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. При определяне размера на претендираното обезщетение въззивният съд неправилно е преценявал и ирелевантни обстоятелства – например начина на живот на ищеца, в качеството му на лице, имащо право на обезщетение за неимуществени вреди от внезапната смърт на ненавършилото пълнолетие негово дете. От друга страна, фактът, че поради развода на родителите, детето е живеело при своята майка, сам по себе си не е достатъчен, за обосноваване на извод във връзка с отношенията между баща и син, предвид категоричните показания на събраните в първоинстанционното производство гласни доказателствени средства. Свидетелите С. П. и Д. П. са установили по категоричен начин близките контакти и добри отношения между баща и син, както и полаганите от бащата грижи и осигуряваните средства за издръжката на детето. С оглед на горните съображения, настоящият съдебен състав приема, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е значително занижено и с оглед точното приложение на чл.52 ЗЗД е необходимо паричният еквивалент на болките и страданията на ищеца, определен към момента на увреждането, да се завиши с още 50 000 лв., или общо 100 000 лева, в какъвто размер е исковата претенция. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, след отмяна на въззивното решение в отхвърлителната част, ВКС следва да се произнесе по същество, тъй като не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизвоодствени действия. На касатора /ищец/ следва да се присъди допълнително още 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.09.2009 г. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, ответникът по касация следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 000 лева. К. не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по отговорността по чл.78 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 182 от 17.12.2010 г. по в.гр.д.№ 534/2020 г. на Апелативен съд – В. в частта, с която предявеният от О. С. П. срещу [фирма] иск по чл.226, ал.1 КЗ за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 50 000 лева до 100 000 лева, вместо което постановява: ОСЪЖДА [фирма], да заплати на О. С. П., с ЕГН [ЕГН], на основание чл. 226, ал.1 КЗ, допълнително сумата 50 000/петдесет хиляди/ лева -обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 08.09.2009 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА [фирма] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 2000/две хиляди / лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: