Ключови фрази


1

2



2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 66

София, 19.04.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 635 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.
С писмо вх. № 2477/18. 03. 2022 г. на СРС е изпратена подадена от В. К. С., чрез адв. М. Б., молба вх. № 25191021/23. 12. 2020 г. по описа на СРС, за изменение, на основание чл. 248 ГПК, на решение № 129 от 26. 11. 2020 г. по гр. д. № 635/2020 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските, като в полза на молителката бъдат присъдени и разноските, направени при разглеждане на делото пред първата и въззивна инстанции.
Ответницата по молбата Х. И. В. е подала писмено възражение, чрез адв. М. Д., в което е изразено становище за недопустимост и неоснователност на същата, поради подаването й след едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и предвид обстоятелството, че са присъдени всички дължими по делото разноски. От името на Б. К. В. не е изразено становище по искането по чл. 248 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Молбата е допустима - подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, при представен от последното списък по чл. 80 ГПК, а разгледана по същество е частично основателна.
Производството по настоящото дело е образувано по касационна жалба, подадена от В. К. С. и С. И. Б. – починал след подаване на касационната жалба, на чието място са конституирани законните му наследници Р. С. Б. и Г. С. Б., чрез адв. М. Б., против решение № 7024 от 17. 10. 2019 г. по гр. д. № 16266/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение № 460685 от 30. 07. 2018 г. по гр. д. № 41065/2016 г. на СРС, ГО, 49 с-в, с което е уважен предявеният от Х. И. В. и Б. К. В. срещу В. К. С. и С. И. Б. иск по чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху самостоятелен жилищен обект с площ от 83 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня с клозет, стая с вестибюл и антре, находящ се на втория етаж от масивната двуетажна жилищна сграда, нанесена като самостоятелен обект с идентификатор .....в имот с идентификатор .....по кадастралната карта на [населено място], кв. К., [улица], с площ от 719 кв.м.
С определение № 188 от 23. 04. 2020 г. по гр. д. № 635/2020 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на решението на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а с решение № 129 от 26. 11. 2020 г. по гр. д. № 635/2020 г. на ВКС, 1 г.о., е отменено въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение, вместо което е постановено решение, с което предявените от Х. И. В. и Б. К. В. срещу В. К. С., Р. С. Б. и Г. С. Б. (последните двама конституирани като наследници на починалия след подаване на касационната жалба ответник С. И. Б.) искове за собственост са отхвърлени.
Отхвърлянето на исковете ангажира отговорността на ищците да заплатят на ответниците, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции.
Ответницата е правила своевременно искания по чл. 78, ал. 3 ГПК, с приложени списъци по чл. 80 ГПК, както при разглеждане на делото пред СРС, така и при разглеждане на делото пред СГС. В касационната жалба, в депозираната преди проведеното пред настоящата инстанция открито заседание писмена защита вх. № 8780/12. 11. 2020 г. е направено искане за присъждане на направените разноски. Изявлението на процесуалния представител на ищците следва да се тълкува като искане за присъждане на разноските, направени при разглеждане на делото пред всички инстанции, тъй като претенцията не е ограничена изрично само досежно разноските за касационната инстанция.
С решението са присъдени само разноските, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция.
В проведеното пред СРС последно открито заседание ответницата В. С. е представила списък по чл. 80 ГПК за разноски в размер на 2400 лв. адвокатско възнаграждение, което е било изплатено изцяло и в брой към подписването на договора за правна защита и съдействие № 25/26. 05. 2017 г., видно от същия. В тази част договорът има характер на разписка за получаване на сумата и доказва плащането й.
В проведеното пред СГС последно открито заседание ответницата по иска е представила списък по чл. 80 ГПК за разноски в размер общо на 2467 лв.: 67 лв. платена държавна такса за въззивно обжалване и 2400 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Извършването на разноските е доказано. Относно адвокатското възнаграждение – в договора за правна помощ№ 24/18. 09. 2019 г. е посочено, че сумата 2400 лв. е изплатена в брой при подписването му. В тази част договорът има характер на разписка за получаване на сумата и доказва плащането й.
И пред първоинстанционния и пред въззивния съд са правени възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК от процесуалния представител на ищците Х. И. В. и Б. К. В., адв.М. Д., за прекомерност на договорените и платени от ответниците на адв. Б. адвокатски възнаграждения за процесуалното им представителство пред първата и въззивната инстанции. Възраженията са основателни. Цената на иска по чл. 108 ЗС, определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, е в размер на 19775, 90 лв. - данъчната оценка на самостоятелния жилищен обект. Това е и общият размер на защитения имуществен интерес на ответниците по иска. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, съдействие и защита на ответниците по иска възлиза на 1124 лв. Защитата и на двамата ответници по иска е осъществена от адв. Б. с подаване на една общ отговор по чл. 131 ГПК, обща въззивна жалба, общи становища по спорните материални и процесуални въпроси. Преценявайки описаните по-горе обстоятелства, фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав намира, че от договорените и платени от ответницата по иска адвокатски възнаграждения в размер на 2400 лв. при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд и в размер на 2400 лв. при разглеждане на делото пред въззивната инстанция (общо 4800 лв.), следва да й се присъдят, на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 5 ГПК, общо 2400 лв. за двете инстанции (по 1200 лв. за всяка инстанция). Следва да се присъди и сумата 67 лв. платена държавна такса за въззивно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 248 ГПК, по молба на В. К. С., подадена чрез пълномощника адв. М. Б., решение № 129 от 26. 11. 2020 г. по гр. д. № 635/2020 г. на ВКС, 1 г.о. в частта за разноските, като осъжда Х. И. В. и Б. К. В., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на В. К. С. допълнително сумата 2467 лв. разноски, направени при разглеждане на делото пред първата и въззивна инстанции.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: