О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 105 София, 28.02.2019 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № 1997/2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ЕТ „Деси – Светла Симеонова“ срещу определение № 135 от 13.07.2018 г. по в.ч.гр.д. № 220/2018 г. на Окръжен съд Видин. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение № 452/06.11.2018 г. на основание чл. 292 ГПК производството по ч. т. д. № 1997/2018 г. по описа на ВКС, І т.о. е било спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС. След обявяването на това ТР на 16.01.2019 г., производството следва да бъде възобновено. Касаторът в изложението си на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК е поставил въпросите 1. „Попадат ли в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка на материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 ЗАЗ (Обн. ДВ.бр.42/22.05.2018г.) при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда, сключени след изменението на нормата?” и 2. „Направената законодателна промяна на материалния закон води ли до правната възможност в действащи договорни отношения, създадени между конкретни страни – арендодател-арендатор, извън предвидената досега възможност (при заместване по право) да встъпват трети на тези правоотношения лица, каквито в случая биха се явили неучастващи като страни в договора съсобственици, за да бъде изпълнено изискване за повече от 50% ид. части от съсобствен имот?”. По отношение на въпросите се твърди наличие на допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като страната е поддържала, че постановеният съдебен акт противоречи на т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и с изчерпателно изброени актове на ВКС. Като самостоятелно основание за допускане до касационно обжалване се поддържа и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, като не са сочени никакви доводи в тази насока. С определението, предмет на обжалване, състав на Видински окръжен съд е потвърдил определение от 02.07.2018 г. на съдия по вписванията при Районен съд Видин, с което е извършен отказ за вписване по молба № 2994/02.07.2018 г. на нотариус С. И., с рег. № 016, на анекс за продължаване на договор за аренда на земеделска земя с дв.вх. рег. № 3389, акт № 2018, том V, от 03.06.2015 г. от 2020 г. до стопанската 2024-2025 г., сключен между ЕТ „Деси – Светла Симеонова“ с ЕИК[ЕИК] като арендатор и Р. А. Б., действаща чрез пълномощник М. Д. М., като арендодател. За да постанови този резултат, съдебният състав е извел решаващи правни изводи от разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, в редакцията след изменението й с ДВ бр.13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.. Приел е, че в случая не е спазено законовото изискване за сключване на договор за аренда със съсобственик, притежаващ повече от 50% от съсобствеността на земеделската земя, или упълномощено лице от съсобственици, притежаващи заедно с него повече от 50%. Констатирана е липса на доказателства в тази насока, представени пред съдията по вписванията и в производството по частната жалба. От друга страна, съдът е отчел липса на доказателства и за обстоятелствата, че Р. А. Б. е единствен наследник Ц. В. П., или че притежава повече от 50% от земеделските имоти. Частният касатор не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.2, предл 3-то ГПК, тъй като не е изложил каквито и да било съображения за това, че акта е очевидно неправилен, а съдът не прилага служебно това основание. Настоящият състав намира, обаче, че касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните съображения: С оглед дадените разрешения с т.1 ТР ОСГТК №1/09г. релевантен правен въпрос е първият поставен от касатора. Другият въпрос не е правен, а фактически, свързан с оплакванията на страната за неправилност на акта, а не с решаващите изводи на съда.При така поставеният релевантен въпрос, страната е обосновала и наличие на предпоставки по чл. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като този въпрос е разрешен в противоречие с приетото с ТР № 1/2018 г. от 16.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС по прилагането на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ /ДВ бр.13/2017г., в сила от 07.02.2017г./. С цитираната задължителна практика е прието, че материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 ЗАЗ не попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието.В случая за да потвърди постановен от съдията по вписванията отказ за вписване на анекс към аренден договор, въззивният съд в закрито заседание на 13.07.2018 г. е приложил чл.3 ЗАЗ в редакция, която е била в сила към 07.02.2017 г. – ДВ бр.13/2017 г., без да съобрази, че с § 11 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр.42/2018 г., в сила от 22.05.2018 г./ извършването на проверка за спазване изискванията на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ в хода на нотариалното производство по удостоверяване на съдържанието на договори за аренда или на споразумения за тяхното изменение или прекратяване и на подписите на страните, е изрично възложено на нотариуса /чл. 3, ал. 1 ЗАЗ/. В случая е приложима именно посочената редакция на закона, с оглед на обстоятелството, че анексът към договора за аренда е сключен на 26.06.2018 г., с нотариално удостоверяване на подписите на страните, както и на съдържанието му, извършени едновременно на същата дата, като заявлението за вписване е от 02.07.2018 г. Атакуваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон. С оглед изрично предвидената в чл. 3, ал. 1 ЗАЗ компетентност на нотариуса да извърши проверка за спазване на изискванията по чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, следва да се изведе извод, че изследването на правата на лицето, посочено като арендодател в подлежащия на вписване анекс към договор за аренда, не се обхваща от дължимата от съдията по вписванията проверка /по арг. от чл.6, ал.1, б.”а” ПВ/ и последният не разполага с правомощия да контролира дейността на нотариуса. Съдията по вписванията не би могъл да постанови отказ за вписване, основан на липса на материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 ЗАЗ. Аргументи в тази насока са изтъкнати в мотивите към т.6 на ТР № 7/2012 г./, както и в мотивите към ТР № 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС/. Така се извежда и обоснованост на разбирането на частният касатор, че постановеното определение противоречи и на приетото с т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ОСГТК на ВКС. С тази тълкувателна практика е изяснено, че съдията по вписванията извършва формална проверка относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване според нормативната уредба, отговаря ли на изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Проверката на съдържанието на акта е в две насоки – идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б. „а“ от Правилника за вписванията/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията/. Съответно съдът, пред който е обжалван отказ на съдията по вписванията, разполага със същите правомощия – проверява редовността на представения за вписване акт от външна страна и не може да разглежда спор за материални права, вкл. и да извършва преценка за собствеността на имота, предмет на съответната сделка, обективирана в представен за вписване акт. По своят характер вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки е недопустимо разрешаването на правни спорове и съдията по вписванията не разполага с правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон.С оглед и на тези разрешения, дадени със задължителна тълкувателна практика, се налага извод, че определението на Видински окръжен съд е неправилно. Предвид горното, атакуваното определение и потвърдения с него отказ на съдията по вписванията се явяват неправилни и следва да бъдат отменени. Преписката трябва да се върне на Служба по вписванията – [населено място] за извършване на исканото вписване, предвид редовността на депозираното заявление вх. № 2993/02.07.2018 г. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д. № 1997/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, І т.о. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 135 от 13.07.2018 г. по в.ч.гр.д. № 220/2018 г. на Окръжен съд Видин. ОТМЕНЯ определение № 135 от 13.07.2018 г. по в.ч.гр.д. № 220/2018 г. на Окръжен съд Видин, с което е потвърден отказ на съдия по вписванията при Районен съд Видин за вписване по заявление № 2994/02.07.2018 г. на нотариус С. И., с рег. № 016, на анекс за продължаване на договор за аренда на земеделска земя с дв.вх. рег. № 3389, акт № 2018, том V, от 03.06.2015 г. от 2020 г. до стопанската 2024-2025 г., сключен между ЕТ „Деси – Светла Симеонова“ с ЕИК[ЕИК] като арендатор и Р. А. Б., действаща чрез пълномощник М. Д. М., като аренедодател. ВРЪЩА делото на Служба по вписванията – Видин за извършване на вписване по заявление вх. № 2994/02.07.2018 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: