О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 440 гр. София, 14.07.2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1979 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Русе, [населено място] срещу решение № 310/26.05.2021г., постановено по в.т.д.№ 2575/2020г. от Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 5054/19.08.2020г. по гр.д.№ 3727/2016г. на Софийски градски съд и е прекратено производството, а делото е изпратено по подсъдност на Административен съд София град. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът Министерство на регионалното развитие и благоустройството, [населено място], оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 23.11.2011г. между страните е сключен договор № BG161РО001/3.1 -03/2010/040 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие 2007 - 2013г.“, по силата на който ответникът - договарящ орган, се задължил да предостави на касатора - бенефициент, безвъзмездна финансова помощ срещу задължението на Община Русе да изпълни проект „Развитие на културно-исторически атракции в градски туристически ансамбъл“, със срок за изпълнение 24 месеца при обща стойност на проекта - 4 432 260,90 лв., а бенефициентът поел задължение да възложи изпълнението на дейностите по проекта на трето лице чрез процедури за възлагане на обществена поръчка. Договорите за обществена поръчка са изпълнени и Община Русе заплатила дължимите по тях възнаграждения. С уведомления с вх.№ 04-25-51/31.07.201Зг., № 04-25-57/12.12.2014г. и № 04-03-59/31.08.2015г., ответникът определил финансови корекции на Община Русе и отказал да верифицира и изплати на Община Русе дължимия пълен размер на безвъзмездната финансова помощ към бенефициента съгласно договора за БФП, а именно сумата от 199 797,80 лв. Софийският апелативен съд е изложил съображения, че с приемането на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ДВ, бр.101/22.12.2015г./ е определена националната институционална рамка за управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно разпоредбите на чл.69 - чл.77 ЗУСЕСИФ процедурата за установяване на нередности и извършване на финансови корекции може да се оспорва пред съд по реда на АПК. В Преходните и заключителни разпоредби на ЗУСЕСИФ законодателят е приел правни норми, уреждащи реда, по който следва да бъдат довършени започналите производства. Съгласно § 10, ал.1 ПЗР на ЗУСЕСИФ започналите и недовършени до влизането в сила на закона производства се довършват по досегашния ред, а съобразно § 10, ал.2 ПЗР на ЗУСЕСИФ /изм.ДВ, бр.74 от 2016г./ по реда на чл.27, ал.1 и ал.5-7 ЗУСЕСИФ се довършват само образуваните до влизането в сила на закона съдебни дела по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган, т.е. административните производства. Новата разпоредба на § 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, в сила от 25.12.2015г. /ДВ, бр.74 от 2016г./ предвижда, че образуваните до влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния ред, а именно по реда на исковото производство. Формиран е извод, че с посочените правни норми се регулират заварени от влизането в сила на ЗУСЕСИФ производства в зависимост от защитата, която е предприета от бенефициента по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ срещу изявление на органа за финансова корекция. Посочено е, че в специалния закон изрично е установено, че правната защита на нарушените права на страните се осъществява по реда на Административнопроцесуалния кодекс, т.е. защитата на правото на бенефициера да получи плащане по договора следва да се осъществява не чрез осъдителен иск, а чрез обжалване по реда на АПК на административния акт, с който е отказано верифициране и плащане и/или е наложена финансова корекция. Прието е, че с исковата молба се оспорва законосъобразността на наложени финансови корекции, като търсената защита е отмяната на административния акт за извършването им. Производството пред Софийски градски съд е образувано на 28.03.2016г. - след влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ДВ, бр.101/22.12.2015г./, поради което на основание § 10, ал.3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, в сила от 25.12.2015г. /ДВ, бр.74 от 2016г./, вр. с § 6, т. 2, б.„а“и б. „б“ и § 7 от ЗР на ЗИД на АПК /Обн., ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г./ е прието, че съдебният спор не е подведомствен на гражданските съдилища. Обжалваното решение, като постановено по съдебен спор, който е неподведомствен на гражданските съдилища /чл.1 ГПК/, е обезсилено на основание чл.270, ал.3, изр.2 ГПК, делото е прекратено и изпратено по компетентност на Административен съд София град. Касаторът поставя следните въпроси: „1.С влизане в сила на ЗУСЕСИФ променя ли се характерът на сключените преди влизането му в сила договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ със средства от европейски структурни и инвестиционни фондове?; 2.Направените преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ изявления за налагане на финансови корекции от органите, представляващи финансирането по договори за БФП, сключени преди влизане в сила на този закон, трансформират ли се в индивидуални административни актове с влизане в сила на закона? и 3.Какъв е видът на защитата срещу наложени финансови корекции преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ при иницииране на съдебно производство след влизане в сила на ЗУСЕСИФ?“. Въведено е и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение със служебно известната практика на ВКС по решение № 93/29.10.2020г. по т.д.№ 1379/2020г. на ІІ т.о. и решение № 60094/27.07.2021г. по т.д.№ 1802/2020г. на ІІ т.о. по обобщения и преформулиран въпрос за приложението на § 10 ПЗР на ЗУСЕСИФ, в сила от 25.12.2015г. На основание чл.18, ал.2, т.2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 3995,96 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 310/26.05.2021г., постановено по в.т.д.№ 2575/2020г. от Софийски апелативен съд. УКАЗВА на касатора Община Русе в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 3995,96 лв. по сметка на ВКС. Делото да се докладва на председателя на І т.о. на ВКС след изпълнение в срок на указанията относно държавната такса - за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване по реда на чл.289 ГПК на страните: касатор – Община Русе и ответник по касационната жалба – Министерство на регионалното развитие и благоустройството, а в случай на неизпълнение в срок на указанията – делото да се докладва на състава за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: