4 Р Е Ш Е Н И Е №35 С., 22.02.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 419 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. Н., чрез пълномощника му адвокат С. Х., против решение № 294 от 6.12.2010 г., постановено по гр.д. № 269 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено решение № 59 от 22.04.2010 г. по гр.д. № 36/2009 г. на Районен съд-Луковит за отхвърляне на предявения от И. Д. Н. против Добрина И. М., Р. Д. Р. и Д. С. Р. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към образуването на Т.-Л. Д. Н. С. е бил собственик на нива от * дка в местността „Х.”, землището на [населено място], при съседи: от две страни път, В. В. и н-ци на С. И., който имот понастоящем попада в имот № * по картата на възстановената собственост в землището на [населено място], възстановен на наследниците на К. И. С. Р.. К. е изложил твърдения, които по същество се свеждат до довод за допуснати съществени процесуални нарушения, поради игнориране от страна на съда на установения като безспорен факт, че имотите на страните преди одържавяването са имали обща граница, игнориране на делбения протокол от 10.02.1941 г. и отхвърляне на установените от неоспорената експертиза обстоятелства. Иска се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Ответникът по касационната жалба Д. И. М. оспорва основателността й и счита, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено, а Р. Д. Р. и Д. С. Р. не са изразили становище. С определение № 886 от 12.10.2011 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса следва ли съда да зачете документи по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване принадлежността на правото на собственост, след като не е направено оспорване. В случая спорът по делото касае местоположението към момента на кооперирането на притежаваните от наследодателите на ищеца и ответниците различни имоти и е възникнал след индивидуализиране на старите реални граници на нивата от *дка на Д. Н. С. в имот, възстановен на наследниците на К. И. С.. Ответниците не са оспорили, че претендираният от ищеца имот е придобит от наследодателя му с протокола за делба от 10.02.1941 г., а Д. М. изрично е признала, че имотите на наследодателите са били съседни. Съдът е приел, че ищецът не е доказал точното местоположение на процесния имот с проектен номер 32048, въпреки заключението на вещото лице за идентичност с протокола за делба от 10.02.1941 г., тъй като от събраните гласни доказателства се установява, че И. Д. е работил спорното място, но същото му е било предоставено след кооперирането на земята. Счетено е, че не става ясно защо ищецът се позовава на протокола за делба от 10.02.1941 г., по силата на който наследодателят му Д. С. е придобил нива от * дка при граници от две страни път, н-ци на С. Р. и И. Н., докато е заявил нива от * дка при съседи И. Д., И. С. и от две страни път. В решение № 166 от 26.03.2009 г. по гр.д. № 6240/2007 г., ВКС, ІІ г.о. и решение № 348 от 18.06.2010 г по гр.д. № 657/2009 г., ВКС, І г.о. е прието, че в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ принадлежността на правото на собственост може да се установява с изброените в чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ писмени доказателства, които съдът следва да зачете, след като не е направено оспорване. Правилна е практиката по посочените решение № 166 от 26.03.2009 г. по гр.д. № 6240/2007 г., ВКС, ІІ г.о. и решение № 348 от 18.06.2010 г по гр.д. № 657/2009 г., ВКС, І г.о. Чл.12 ЗСПЗЗ предвижда облекчена форма на доказване собствеността върху земеделски земи в административното производство по възстановяването им като признава за допустими и частни писмени документи. В производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, когато се претендира възстановяване на един и същ имот в лицето на различни лица, всяка от страните следва да докаже претендираното право на собственост към момента на обобществяването. Когато обаче спорът за материално право касае местоположението на претендираните за възстановяване различни имоти, предмет на доказване е не правото на собственост, а старите реални граници към момента на обобществяване на притежаваните от всяка от страните имоти и в този случай за установяване на собствеността е достатъчен всеки от документите, посочени в чл.12 ЗСПЗЗ. По основателността на касационната жалба: В. решение е постановено при сочените от касаторите касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е отделил спорните от безспорните обстоятелства, неправилно е определил предмета на спора и е игнорирал част от събраните доказателства. Ищецът е твърдял, че имота е принадлежал на неговия наследодател Д. Н. С., като правото на собственост и границите му са установени с протокол за съдебна делба от 10.02.1941 г., в който е посочена нива от * дка в м.”Х.” при граници, от две страни път, н-ци на С. Р. и И. Н.. В административната процедура са индивидуализирани старите реални граници и имота е заснет с № *, но попада в имот, възстановен на ответниците като наследници на К. И. С. Р., чийто баща е посочен като съсед в протокола за съдебна делба от 1941 г. Ответниците Р. Д. Р. и Д. С. Р. са оспорили факта, че Д. Н. е бил съсед на имота на тяхната наследодателка, заявен за възстановяване от Д. М., която го помни от дете. О. Д. И. М., която е завила имота за възстановяване и е посочила границите му в клетвена декларация, заявява, че по нейни спомени имота е граничил с В. К., но при проверка в държавния архив в [населено място] установила, че граничи не с В. К., а с Д. Н. С.. Установено е, че същата е допълнила декларацията си, като е посочила граници на претендираните от наследниците на К. И. С. Р. нива от * дка в м.”Х.”, сред които е и Д. Н. С. Заключението на вещото лице от 12.01.2010 г. е, че процесните * кв.м., заснети с № 329048 са идентични с имота на Д. Н. Сърбина по делбения протокол от 1941 г., тъй като този имот е съседен с имота на И. Н. С., на когото е възстановен имот № *, а имота на брат му Д. Н. трябва да е на юг от него. В събраните гласни доказателства се съдържат данни за границите на имотите на всяка от страните, според спомените на свидетелите за това кои са били собственици-съседи и как са обработвани. При тези доказателства позоваването на съда единствено на свидетелските показания, в които липсват твърдения за точното местоположение на имотите на всяка от страните по съществуващи на терена стари граници съставлява съществено процесуално нарушение. Преценката на представените доказателства е изисквала установяване по кой от способите на чл.18а или чл.18б ППЗСПЗЗ е извършено от органа по поземлена собственост установяването на старите реални граници и специални знания за проследяване местонахождението на имотите на посочените като съседи лица, както от ищеца, така и от ответника. Едва след установяване на тези обстоятелства съдът може да прецени както обосноваността на изслушаното експертно заключение, така и достоверността на депозираните гласни доказателства и да мотивира изводите си старите реални граници на кой от имотите на страните съответстват на процесния. След като съдът не е разполагал със специалните знания за установяване на посочените обстоятелства, същия е следвало служебно да допусне експертно заключение. В обобщение въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 294 от 6.12.2010 г., постановено по гр.д. № 269 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Ловеч. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Ловеч. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: