Р Е Ш Е Н И Е
Nо 30
София, 27.06.2017 г.
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, в открито заседание на двадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
При участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладвано от съдията БАЛЕВСКА
Гр.д. Nо 3352/2016 год. , образувано по описа на ВКС-II г.о.
и за да се произнесе взе предвид :
Производство по чл. 290-293 ГПК.
Я. С. Г. и Н. С. К. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение No 447 от 06.04.2016 год. по гр.възз.д.Nо 174/2016 год. на ОС-Варна , в частта , с която заявеният , при условията на евентуалност , положителен установителен иск за собственост на С. И. Й. , В. Г. Г. , И. Г. И. и Б. П. Е. е уважен на основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79 ал.1 ЗС. Поддържа се , че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила, както и е необосновано , поради което се иска отмяната и отхвърляне на иска и на поддържаното при условията на евентуалност придобивно основание.
Със самостоятелна касационна жалба Н. С. К. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение No 447 от 06.04.2016 год. по гр.възз.д.Nо 174/2016 год. на ОС-Варна , в частта , с която заявеният , при условията на евентуалност положителен установителен иска за собственост на С. И. Й. , В. Г. Г. , И. Г. И. и Б. П. Е. е уважен на основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79 ал.1 ЗС при съответните права на всеки един от тях в собствеността. Поддържа се , че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила, както и е необосновано.
С писмен отговор ответниците по касация С. И. Й. , В. Г. Г. , И. Г. И. и Б. П. Е. поддържат доводи за неоснователността на релевираните основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК за нарушения на материалния закон и процесуалните правила за преценка на доказателствата по двете касационни жалби. Претендират се разноски в размер на 1600 лв..
Състав на ВКС- второ отделение , като съобрази изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира;
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е 1./ потвърдил решението на първата инстанция , с което заявеният от С. И. Й. , В. Г. Г. , И. Г. И. и Б. П. Е. на основание чл. 124 ал.1 ГПК за признаване , че са собственици на недвижим имот – ПИ No 100.1538 по ПНИ от 2013 година на селищно образование „Т.“ [населено място] обл. В., при посочените граници на основание замяна по ЗТПС/ отм./ от 1958 година е отхвърлен като неоснователен .Като необжалвано в тази част решението е вляло в сила.
Със същото решение окръжният съд е 2./ отменил решението на първата инстанция по отношение на отхвърления при условията на евентуалност положителен установителен иск за собственост на придобивно основание –придобивна давност и е постановил ново решение , с което искът на С. И. Й., В. Г. Г., И. Г. И. и Б. П. Е. на основание чл. 124 ал.1 ГПК за признаване , че са собственици на недвижим имот – ПИ No 100.1538 по ПНИ от 2013 година на селищно образование „Т.“ [населено място] обл. В. е уважен на това основание.
За да уважи иска , окръжният съд е признал ищците за собственици на спорния недвижим имот, приемайки че е налице хипотеза на присъединено и осъществено владение на техния праводател и лично от тях за времето от 2000 година до завеждане на иска през 2014 година, поради което собствеността е придобита при надлежно осъществен и доказан фактически състав на чл. 79 ал.1 ЗС.
Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , по въпросите /по двете касационни жалби / 1./ кога се проявява конститутивното действие на Решение на ПК за възстановяване правото на собственост на земеделски земи по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ, взето при действие на редакцията ДВ. бр.68/1999 год., ако за посочената местност няма преходен план, по който имотът на реституирания собственик да бъде индивидуализиран с номер, площ и граници, а в решението на ПК са посочени само съседи, без пълно изписване на имената им , и без да има приложена скица, какво е значението на ново , по-късно издадено решение на органа на земеделска реституция при изготвен ПВС /ПНИ/ на конкретната местност и обстоятелствата за неговото надлежно връчване на реституирания собственик; и 2./ за момента от който започва да тече срока на придобивна давност по отношение на имоти, собствеността върху които подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ , и конкретно в хипотезите ,когато имотът , по отношение на който се възстановява собствеността се намира в терен по парагр.4 ПЗР на ЗСПЗЗ.
По така поставените правни въпроси
Въпросът за възстановяване правото на собственост на земеделски земи и момента на проявяване на конститутивното действие на решението по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ респ. по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване собствеността на земеделските имоти , преди изготвянето на плана по чл. 28 ППЗСПЗЗ / помощен план по § 4к /, не може да има еднозначен отговор.
При действащата редакция на чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ/ редакция 1997 год.-1999 год./ респ. на чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ /изм.ДВ. бр. 31 от 2003 г./ установява , че „ общинската служба по земеделие /ОСЗ/ постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината“. Т.е. само влязлото в сила решение на административния орган на поземлената реформа по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ респ. чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Като законова разпоредба , чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ е приет с изменението с ДВ. бр.34/1992 година. В първоначалния си вариант, текстът установява , че с това решението на ПК за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, се описва размера и категорията на имота, неговото местоположение , граници съседи, както и ограниченията на собствеността, без изискването да е придружено със скица. Т.е. по отношение на издадените решения на ПК до изменението с ДВ. бр.48/1995 година, и съответно с ДВ. бр. 113/1999 год. може да бъде направен извод, че процедурата по възстановяване собствеността на земеделските земи в съществуващи или възстановими стари реални граници е завършена и без да има скица, и поражда своето конститутивно действие с влизането си в сила.В тази насока е и неотменната практика на ВКС, обективирана с Решение No 262 от 10.07.2012 година по гр.д. No 944/2011 год. на ВКС- I г.о., Решение No 809 от 14.01.2011 година по гр.д. No 1889/2009 год. на ВКС- I г.о., Решение No 450 от 03.04.2013 година по гр.д. No 678/2011 год. на ВКС- I г.о., Решение No 262 от 10.07.2012 година по гр.д. No 944/2011 год. на ВКС- I г.о.
Редакцията на чл. 18ж ал.3 ППЗСПЗЗ /ДВ.бр. 113/1999 г./ ,установява, че когато правото на собственост се възстановява при условията на § 4 - 4л ЗСПЗЗ с план на новообразуваните имоти, общинската служба по земеделие постановява решение за признаване на правото на собственост. В решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи, на които заявителят има право. Общинската служба по земеделие изпраща служебно на общината информация за влезлите в сила решения в 7-дневен срок от поискването им. С разпоредбата на чл. 28а ППЗСПЗЗ / ДВ.бр. 113 от 1999 г., изм. бр.31/ 2003 г./ , се приема , че „ за възстановяването, съответно за придобиването, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти в тези хипотези се издава заповед от кмета на общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4 и документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата. В заповедта се описват номерът на имота от плана на новообразуваните имоти, местоположението, размерът, границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат възстановени поради проведени мероприятия по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби, имат право на обезщетение по реда на чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ.
При наличието на динамична във времето законодателна уредба относно кога настъпва реституционният ефект по отношение а възстановената собственост на земеделска земя в хипотеза на съществуващи или възстановими стари реални граници с решение на ПК, моментът от който тече давността е въпрос на конкретни факти съотносими с действащата правна уредба на възстановяване на собствеността.
В този аспект отговорът на въпрос дали с решението по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ респ. чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ настъпва реституционния ефект по отношение на самостоятелен имот- земеделска земя , при произнесен позитивен административен акт за възстановяване на собствеността , но при липса на изработен ПКП или ПНИ, с който да са посочени границите и пълната му индивидуализация, следва да бъде позитивен в хипотезите на възстановена собственост преди изменението на закона , поставящ издаване на скица като условие за завършена реституционна процедура. Нанасянето на възстановената собственост в план на съответното населено място/ територия/ е техническа дейност по организация на територията и не касае правото на собственост. Решенията на ПК за възстановяване правото на собственост в стари реални граници , дори и без скица към него, легитимира правоимащите като собственици, ако са издадени преди изменението на закона с ДВ.бр. 68/1999 г. Не е необходимо изработването на ПВС или плана по чл. 28 ППЗСПЗЗ/ помощен план по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ/ за да се счита , че с неговото влизане в сила настъпва ефекта на възстановената собственост , тъй като с решението по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ респ. чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ обектът на правото на собственост е в достатъчна степен индивидуализиран, определен по граници, площ и местност, поради което може да бъде предмет на вещно-правна защита. Помощният план по чл. 28 ППЗСПЗЗ има предвид имотите, спрямо които правото на ползване е трансформирано в право на собственост. В този аспект е и практиката на други състави на ВКС- Решение No 387 от 22.11.2012 година по гр.д. No 1180/ 2011 год. на ВКС- I г.о
В обобщение следва , че от обнародването на ЗСПЗЗ с ДВ. бр. 17 /91, същият е претърпял многобройни изменения в т.ч. и на изискванията за необходимите реквизити на решенията на органа на поземлена реформа ПК/ ОбСЗГ с оглед на индивидуализацията на възстановената собственост. Отговорът дали една реституционната процедура за възстановяване на земеделски земи е приключила или не , следва да бъде даден с оглед на действащия правен режим. Реституцията на земеделските земи , попадащи в терен по §4 от ЗСПЗЗ, в стари реални граници не може да бъде извършена без наличието на изготвен помощен план или на ПНИ.
По същество на касационната жалба
При изложените общи мотиви по поставените въпроси, настоящият състав на ВКС намира касационната жалба за основателна.
Спорният имот, съгласно актуален регулационен статут представлява ПИ No 100.1538 по ПНИ от 2013 година на селищно образование „Т.“ [населено място] обл. В. с площ от 1982 кв.м., вид територия: населени места за индивидуално застрояване и попада в терен по парагр.4 ПЗР ЗСПЗЗ.
Имотът е записан по разписен лист на наследниците на С. А. К.- Н. С. К. и Я. С. Г., на основание Решение No 8121 от 26.06.1996 година на ПК-А.. На основание влезлият в сила ПНИ и издадена по реда на парагр. 4к ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 ал.1 от ППЗСПЗЗ Заповед No 163/12.08.2014 година на Кмета на [община]. В имота наследниците на С. А. К.- Н. С. К. и Я. С. Г. са въведени с протокол за въвод от 11.09.2014 година.
За да уважи заявения от С. И. Й. , В. Г. Г. , И. Г. И. и Б. П. Е. положителен установителен иск за собственост и приеме на основание чл. 124 ал.1 ГПК същите са собственици на недвижим имот – ПИ No 100.1538 по ПНИ от 2013 година на селищно образование „Т.“ [населено място] обл. В., при посочените граници на основание чл. 79 ал.1 ЗС, решаващият / въззивен / съд е приел, че от момента на получаване на фактическа власт при извършената замяна с протокол на ТПС Комисия през 1958 година , наследодателите а ищците , а след това и те са владяли имота, считайки го за собствен поради което в резултат на присъединеното владение и 10-годишен срок след 19.11.1997 година са придобили собствеността на оригинерно придобивно основание. Анимусът на владението е насочен към ответниците , тъй като процесът на земеделската реституция за тях е приключил с влизане в сила на Решение No 8121/ 26.06.1996 година на ПК-А. по чл.18з ал.1 ППЗСПЗЗ, издадено при действащата редакция на ЗСПЗЗ ДВ. бр.68/1999 година.
Настоящият състав намира правните изводи за наличие на предпоставките на закона за придобиване имота на основание чл. 79 ал.1 ЗС за неправилни и несъобразени с доказателствата по делото.
Основният правно релевантен факт за процедурата по която следва да се счита за завършена административната реституцията на процесния земеделски имот е , че същият се намира в терен по парагр.4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Както бе посочено в общите мотиви , в тези хипотези от значение да се приеме за завършена процедурата по реституция е Заповедта на Кмета по парагр. 4к ал.7 на ПЗР на ЗСПЗЗ .
След като в конкретния случат Заповедта на Кмета нас на [община] No 163/ 12.08.2014 година по парагр. 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е с дата от м. август 2014 година , то именно това е моментът от който следва да се приеме , че владението по см. на чл. 79 ал.1 ЗС е упражнено спрямо собственика на чуждия имот .
От правна страна , както приемат съставите на ВКС, необходимостта от установяване по административен ред на правото на възстановяване собствеността, както и на определяне на реалните граници на имота с ПНИ/ КВС/ , който следва да бъде възстановен , налага извод, че едва от момента на издаване на окончателния административен акт , с който приключва производството по ЗСПЗЗ на заявилите право на възстановяване на собствеността , може едно трето лице, осъществяващо фактическа власт на имота , да противопостави възражение за придобивна давност като собствен титул за собственост. Дори това трето лице да са придобили фактическата власт върху имота преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, то в хипотеза аналогична на настоящата- а именно , че фактическата власт е установена при замяна по ЗТПС/ отм./, решението по на чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ респ. по чл. 18 жал.1 ППЗСПЗЗ, издадено преди 1999 година , могат да бъдат основание да се приеме , че имаме завършена процедура по реституция на земеделската земя, само и доколкото са били налице стари планове с ясно определени граници в които е възстановена собствеността.
По делото, предвид на доказателствата- гласни и писмено и текста на самото Решение No 8121/ 26.06.1996 година на ПК-А. по чл.18ж ал.1 ППЗСПЗЗ, издадено при действащата редакция на ЗСПЗЗ ДВ. бр.68/ 1999 година и безспорно установената лисата на каквито и да е доказателства за точното ситуирането на владяния от наследодателите на ищците земеделски имот, не може да се приеме , че моментът от който тече срока на придобивната давност е преди издаване на заповедта по паргр.4к ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. След като въззивният съд не е съобразил горните обстоятелства, не е съобразил, че за местността „М.“ не е имало помощен кадастрален / или друг /план , въз основа на който да се извърши индивидуализацията на възстановената собственост, въведените доводи , за допуснати нарушения на процесуални правила- игнориране на доказателства и липса на анализ по тях , същият е постановил незаконосъобразен съдебен кат , който подлежи на отмяна.
На основание чл. 293 ал.2 ГПК , като прецени , че не се налагат извършване на нови процесуални действия по събиране или преценка на доказателствата, настоящият състав на ВКС приема , че следва да постанови решение по същество с което , предвид на изложените фактически и правни изводи , заявеният иск от С. И. Й. , В. Г. Г. , И. Г. И. и Б. П. Е. на основание чл. 124 ал.1 ГПК за признаване , че са същите собственици на недвижим имот – ПИ No 100.1538 по ПНИ от 2013 година на селищно образование „Т.“ [населено място] обл. В., при посочените граници на основание придобивна давност по чл. 79 ал.1 ЗС , се отхвърли като неоснователен.
По искането за разноски.
Искането на всеки един от двамата касатори- ответници по заявения иск по чл. 124 ал.1 ГПК е направено своевременно и е основателно предвид на постановения в настоящото производство правен резултат. Предвид на представените писмени доказателства и списък на разноските- следва да се приеме , че искането е доказано и следва да се уважи в размер на сумата 2563 лв. / две хиляди петстотин шестдесет и три лева/ за касатора –ответник по иска Н. С. К. и за сумата 2321.33 лв. / две хиляди триста двадесет и един и 0.33 лв. / за касатора - ответник по иска Я. С. Г..
По изложените съображения , ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 293 ал.2 ГПК и чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА въззивно Решение No 447 от 06.04.2016 год. по гр.възз.д.Nо 174/2016 год. на ОС-Варна , в частта , с която заявеният , при условията на евентуалност , положителен установителен иск за собственост на С. И. Й. , В. Г. Г. , И. Г. И. и Б. П. Е. е уважен на основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79 ал.1 ЗС и вместо него п о с т а н о в я в а:
ОТХВЪРЛЯ положителния установителен иска на С. И. Й. от [населено място] ЕГН [ЕГН], В. Г. Г. от [населено място] ЕГН [ЕГН] , И. Г. И. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] и Б. П. Е. от [населено място] ЕГН [ЕГН] заявен срещу Я. С. Г. от [населено място] ЕГН [ЕГН] и Н. С. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 124 ал.1 ГПК за признаване , че те – ищците са собственици на недвижим имот – ПИ No 100.1538 по ПНИ от 2013 година на селищно образование „Т.“ [населено място] обл. В., при посочените граници на основание придобивна давност по чл. 79 ал.1 ЗС , като неоснователен.
ОСЪЖДА С. И. Й. от [населено място] ЕГН [ЕГН], В. Г. Г. от [населено място] ЕГН [ЕГН] , И. Г. И. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] и Б. П. Е. от [населено място] ЕГН [ЕГН] да заплатят ОБЩО на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК на Я. С. Г. от [населено място] ЕГН [ЕГН] сумата 2321.33 лв. / две хиляди триста двадесет и един и 0.33 лв. / разноски по делото за въззивното и касационно производство и на Н. С. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 2563 лв. / две хиляди петстотин шестдесет и три лева/ разноски по делото за въззивното и касационно производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: