Р Е Ш Е Н И Е № 271 София, 30.05. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр. дело № 459/2012 година Производството е по чл.307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК. Образувано е по молба от адв. Я. В. – процесуален представител на К. А. П. от [населено място], за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение №170/10.6.2010 г. по гр.д.№339/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о. и твърди, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, като същото противоречи на решение №415/13.7.2005 г. по гр.д.№671/2004 г. на ВКС, ІІ г.о. и на решение №1326/19.11.2007 г. по гр.д.№1405/2006 г. на ВКС, ІV г.о. Ответниците по молбата за отмяна Н. А. М. и С. И. М., посредством процесуалния си представител – адв. К., са депозирали отговор по смисъла на чл.306, ал.3 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна – [фирма] – София, не заявява становище в настоящото производство. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представителна молителя – адв. В., който депозира и писмена защита. Претендират се разноски. В съдебно заседание молбата се оспорва от процесуалния представител на ответниците по молбата за отмяна Н. А. М. и С. И. М. – адв. К., който представя писмено становище. Претендират се разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид отговора на ответниците по молбата Н. М. и С. М., становищата на страните, изразено в съдебно заседание, писмените защити на страните и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна е постъпила в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал.1, изречение първо ГПК, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й съдът взе предвид следното: Претендираното основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК изисква между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено преди него друго решение, което му противоречи. Изискването на закона е да са постановени две влезли в сила съдебни решения със субективен и обективен идентитет, които да си противоречат. В процесния случай визираната хипотеза не е налице, тъй като двете решения, за които молителят твърди, че противоречат на атакуваното не са влезли в сила. С тях решенията на въззивния съд по настоящото дело са отменени и същото е върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. При това положение и двете решения не формират сила на пресъдено нещо, т.е. не са влезли в законна сила. Изложеното е напълно достатъчно да се приеме, че не е налице основание за отмяна на решение №170/10.6.2010 г. по гр.д.№339/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о., на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК. С оглед изхода от спора в настоящото производство молителя следва да бъде осъден да заплати на ответниците по молбата Н. М. и С. М. деловодни разноски в размер на 1800 лева. Водим от горното и на основание чл.307 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от адв. Я. В. – процесуален представител на К. А. П. от [населено място], за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК на решение №170/10.6.2010 г. по гр.д.№339/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о. ОСЪЖДА К. А. П., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], вх, ет., ап., да заплати на Н. А. М., ЕГН – [ЕГН], и на С. И. М., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място], [улица], ет., ап., деловодни разноски в размерна 1800/хиляда и осемстотин/ лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: