7 Р Е Ш Е Н И Е № 34 С., 06.03.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 94/ 2012 година Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма]-гр. С. срещу Решение№ 92 от 08.11.2011 г. по т.д. №232/2011 г. на Бургаски апелативен съд,с което е обезсилено Решение № 22 от 11.07.2011 г. по т.д. № 66/ 2010 г. на Сливенски окръжен съд, с което са уважени в размер на 150 000 лв. исковете на [фирма] - [населено място] срещу [фирма]-гр. С. и срещу [фирма] - [населено място] - част от задължение за 1 511 257.31 лв. за плащане на СМР на обект “Саниране и вътрешен ремонт Дом за стари хора С.” по Договор за СМР от 06.06.2008 г. и е прекратено производството по делото, с оплакване за недопустимост и евентуално - за неправилност на решението. Жалбоподателят поддържа, че е изпълнител по Договор за СМР от 06.06.2008 г., сключен с ГД “С.” и че претендира следващото му се възнаграждение - иск по чл. 266 ал. 1 ЗЗД, и с оглед възложителя по договора - гражданското дружество - възможната правна квалификация на иска е вземане за разноски, направени за дружествените работи (чл. 364 ЗЗД) и за участие в печалбата (чл. 361 ал. 1 ЗЗД), вместо което въззивният съд е квалифицирал иска по чл. 359 ал. 3 ЗЗД, с което се е произнесъл по непредявен иск, а неправилната правна квалификация е довела до неправилен извод за недопустимост на иска поради предявяването му преди прекратяване на гражданското дружество. Жалбо - подателят излага оплаквания за неправилност на решението - неправилно въззивният съд е приложил чл. 359 ал.3 ЗЗД, без ищецът да претендира дял от дружественото имущество въз основа на Договора за гражданско дружество от 08.05.2007 г., неправилно е игнорирал Договора за изработка от 06.06.2008 г., с който Гражданското дружество е възложило на ищеца да изпълни СМР - създадена е самостоятелна независима от договора за гражданско дружество правна връзка - двустранен договор, по който ищецът има задължение да изпълни СМР, а съдружниците в гражданското дружество - да му платят възнаграждение, и въпроси по съществото на спора са тези за страните по този двустранен договор и за размера на възнаграждението. Жалбоподателят излага, че другият подход за квалифициране на иска е по чл. 361 ал. 1 и 364 ЗЗД и ако въззивният съд беше съобразил, че докато гражданското дружество съществува и съдружникът има вземания за възстановяване на разноски, и за участие в печалбата, и бе квалифицирал иска на това основание, не следваше да приема, че искът е обусловен от прекратяване на договора за гражданско дружество. Жалбоподателят сочи, че уредбата на договора за гражданско дружество е диспозитивна, и от общата цел, за която договорът е сключен, не може да се изведе принцип за недопустимост на сключени договори между съдружник и дружеството, нито има нормативна забрана съдружниците да не могат да разпределят помежду си извършването на дейността, което са направили. По съображения, че вместо да се произнесе по предявения иск, въззивният съд е преквалифицирал иска по чл. 359 ал. 3 ЗЗД, погрешно е приложил материалния закон и е стигнал до парадоксалния извод, че в случая съдружникът ще има право на дял от дружественото имущество, което възниква след прекратяване на гражданското дружество, вместо да разгледа предявения иск, неправилно е прекратил производството по делото. Иска решението да се обезсили, евентуално - да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за разглеждане на спора по същество. Ответниците по касационната жалба [фирма] - [населено място] и [фирма] - [населено място] не изразяват становища. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното: С Определение № 820 от 08.11.2012 г., постановено по делото, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по решените по делото: материалноправен въпрос: кога за съдружник в гражданско дружество възниква вземане за част от разноските, които е направил (чл. 364 пр.1 ЗЗД), съобразно дела му и уговореното с договора, и изискуемо ли е вземането преди прекратяване на гражданското дружество, и процесуалноправен въпрос: недопустим или неоснователен е този иск, когато дружеството не е прекратено, по който процесуалноправен въпрос няма съдебна практика. Поставените правни въпрос произтичат от следното: С исковата молба [фирма] - [населено място] иска от Гражданско дружество по ЗЗД „С.” - [населено място] на основание Договор за СМР 06.06.2008 г. възнаграждение за изпълнени и неплатени СМР, част от общо дължимо възнаграждение. При разглеждане на иска,0 по повод възражение на ответника, първоинстанционният съд с Определение от 03.02.2011 г. е констатирал, че при опущение е дал ход на исковата молба, тъй като гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД няма процесуална право - способност, след което ищецът е посочил ответниците, срещу които е насочил исковете си: [фирма] - [населено място] и [фирма] - [населено място] - съдружниците в ГД „С.” - [населено място], представил е и Договор за гражданско дружество от 08.05.2007 г., сключен между [фирма] - [населено място], [фирма] - [населено място] и [фирма] - [населено място] с предмет: участие в процедура за възлагане на Обществена поръчка за описаните обекти на територията на [община]. С първоинстанционното решение исковете срещу така конституираните ответници са уважени, като съдът е приел, че ищецът е изпълнил възложените СМР, че възложителят по ОП [община] е превел 1 125 369 лв. по сметка на ГД „С.” - [населено място], по възраженията на ответниците са изложени съображения, че Договорът за строителство от 06.06.2008 г. не е нищожен, като сключен от лице без представителна власт в нарушение забраната по чл. 38 ал. 1 ЗЗД, поради осъщественото потвърждаване по чл. 301 ТЗ, както и че не е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД. Като е разгледал предмета на Договора за строителство от 06.06.2008 г., като включващ се в обхвата на общата дейност и цели, посочени в Договора за гражданско дружество от 08.05.2008 г., съдът е преценил, че договорът за СМР не противоречи на основанието и целта на договора за гражданско дружество и че договорът за гражданско дружество позволява дадена дейност да се осъществи изключително и предимно със средства на единия от съдружниците, но в противоречие със закона - чл. 361 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД е уговореното за плащане на извършените СМР само в полза на участника [фирма] - [населено място] в ГД „С.” - [населено място]. С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото по исковете, основани на Договор за СМР от 06.06.2008 г., по съображения, че са преждевременно предявени и затова недопустими. Въззивният съд въз основа на Договора за гражданско дружество от 08.05.2007 г. е изложил, че е сключен за участие в конкурса за обществена поръчка, който е спечелен, и изпълнен, като всичко придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците, те могат да уредят имуществените си отношения във връзка с придобитите парични средства само след прекратяване на договора за дружество, и след цялостна рекапитулация на печалбите и загубите от общата дейност. По съображения, че Договорът за СМР от 06.06.2008 г. е недопустима форма на възлагане на част от общата дейност, при която в противоречие с чл. 359 ал. 1 ЗЗД между ищеца и гражданското дружество са възникнали насрещни права и задължения, и че исковете по чл. 359 ал. 3 ЗЗД са предявени преди прекратяване на гражданското дружество, затова са недопустими, съдът е обезсилил решението и е прекратил производството по делото. Настоящият състав на ВКС намира по поставените правни въпроси следното: По въпроса за възможността съдружник да претендира разноски по чл. 364 ЗЗД във връзка с воденето на дружествените работи преди прекра - тяване на дружеството, има създадена съдебна практика:Р.№159/21.02.2000 г. по т.д.№ 713/1999 г.,ІІ т.о., Р.от 23.03.2006 г. по гр.д.№ 902/ 2005 г.,ІІ г.о, Р.№78/17.06.2009 г. по т.д.№ 756/2008 г. на ВКС,ІІ т.о., която е в смисъл, че договорът за гражданско дружество е насочен към трети лица с оглед постигане на общата цел, която си поставят съдружниците, страните не поемат насрещни права и задължения, гражданското дружество не обвързва разпределението на печалбите и загубите с конкретната дейност на всеки един от съдружниците, съгласно чл. 361 ал.1 ЗЗД печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял, освен ако в договора не е уговорено друго разпределение. Съдружник в гражданско дружество не може да иска разноските, които е направил, средствата, които е вложил - това съставлява неговото участие в дружеството по см. на чл. 358 ЗЗД, неговия дял от общата собственост, преди излизане от дружеството или при прекратяването му - чл. 359 ал. 3 ЗЗД. Разходите не могат да се възложат изцяло в тежест на един съдружник и те следва да се поемат от съдружниците съразмерно дела им в дружеството, и съобразно уговореното с договора, след като се извърши цялостна рекапитулация на печалбите и загубите от извършената съвместна дейност, но докато гражданското дружество съществува, не е налице изискуемост на каквото и да било вземане на един съдружник към друг. Няма съдебна практика по въпроса: недопустим или неоснователен е искът за разноски по чл. 364 ЗЗД , когато дружеството не е прекратено. С оглед характера и спецификата на договора за гражданско дружество спрямо двустранните договори и посочената по-горе съдебна практика по въпроса кога възниква правото на съдружник да иска на основание чл. 364 ЗЗД направените за постигане на общата цел разноски, настоящият състав на ВКС, ТК, приема, че въпросът касае основателността, а не допустимостта на иска. Законът не поставя условие при предявяване на иск по чл. 364 ЗЗД ищецът да представи доказателства, че гражданското дружество е прекратено, в производството по иска за направени от съдружник в гражданско дружество разноски ще се прецени налице ли е някое от основанията (поддържани от ищеца) по чл. 363 ЗЗД за прекратяване на гражданското дружество, за което страните ще изложат своите доводи и възражения, а съдът - своите правни изводи и съображения. На този въпрос съдът ще даде отговор при разглеждане по същество на предявения иск по чл. 364 ЗЗД. Затова на поставените правни въпроси се налагат следните отговори: по материалноправния въпрос: за съдружник в гражданско дружество възниква вземане, съобразно дела му и уговореното с договора, за част от разноските, които е направил (чл. 364 пр. 1 ЗЗД) и вземането му става изискуемо с прекратяване на гражданското дружество, и процесуално - правния въпрос: неоснователен, а не недопустим е искът по чл. 364 ЗЗД, когато дружеството не е прекратено. По същество на касационната жалба. Правилно въззивният съд по исковете за изпълнени СМР срещу всеки от ответниците, основани на Договор за СМР от 06.06.2008 г., който иск е по чл. 364 ЗЗД, е приел, че Договорът за гражданско дружество от 08.05.2007 г. е сключен за участие в конкурса за обществена поръчка, който е спечелен, и изпълнен, като всичко придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците, същите могат да уредят имуществените си отношения във връзка с придобитите парични средства само след прекратяване на договора за дружество, и след цялостна рекапитулация на печалбите и загубите от общата дейност. Неправилен е изводът, направен в обжалваното решение, че Договорът за СМР от 06.06.2008 г., е недопустима форма на възлагане на част от общата дейност, при която в противоречие с чл. 359 ал. 1 ЗЗД между ищеца и гражданското дружество са възникнали насрещни права и задължения. Няма пречка при уреждане на отношенията по повод на едно гражданско дружество, за постигане на общата цел, съдружниците да сключат и друг договор, с който да уреждат други, вътрешни отношения помежду си. Този договор също е облигационен, но има самостоятелен характер и урежда вътрешните отношения между съдружниците по повод участието им в гражданското дружество, отношенията, създадени между съдружниците въз основа на този договор са от типа "насрещни", което не променя съществуването на договора за гражданско дружество, в изпълнението на който се сключва вторият договор, и не отпада необходимостта вторият договор да не противоречи, а да е в съответствие с характера и задълженията на съдружниците, поети с договора за гражданско дружество и посочени в закона. Договорът за гражданско дружество има възмезден характер, тъй като участието на всеки съдружник е свързано с очакването да получи съответна на неговия дял част от печалбата, реализирана от осъществяването на общата дейност. Всеки съдружник участва в общността на възмездно основание, като причината, поради която поема задължения във връзка със създаването и управлението на гражданското дружество, е именно реализирането на определена стопанска изгода. Обстоятелството, че съдружниците запазват икономическата и юридическата си самостоятелност, им дава възможност да влизат помежду си и в двустранни отношения, извън отношенията в рамките на дружеството, респ. да поемат насрещни права и задължения. Гражданското дружеството не предполага насрещни права и задължения между съдружниците и ако такива са налице, то те са различни от отношенията в рамките на дружеството. В настоящия случай насрещни права и задължения са договорени и са възникнали, но това са отношения между съдружници във връзка с постигане на общата на дружеството цел, съдържаща се в Договора за гражданско дружество. Те са източник на претенциите на ищеца, които намират своята правна опора в сключения Договор от 06.06.2008 г. за СМР. В този договор страните са уговорили правата и задълженията: на ищеца, като изпълнител на СМР на описания обект - видовете СМР, срокове за изпълнение, качество, отговорност за неизпълнение, и задълженията гражданското дружество, като възложител, включително за плащане на възнаграждение. Очевидно направени от един от съдружниците разходи във връзка с дейността на дружеството и в случая в изпълнение на Договора за СМР, не могат да бъдат възложени изцяло в негова тежест, и следва да се поемат и от съдружниците съразмерно с дела им в дружеството и съобразно уговореното в Договора за гражданско дружество, след като се извърши цялостна рекапитулация на печалбите и загубите по чл. 15 и чл.11 от Договора. По възраженията на ответниците съдът следва да обсъди нищожни ли са клаузите по чл. 2, чл. 3 и чл. 4 от Договора за СМР от 06.06.2008 г., като противоречащи на чл. 361 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и на чл. 15 от Договора за гражданско дружество, заместват ли се тези клаузи на Договора за СМР от посочените императивни разпоредби на закона за гражданското дружество и страните биха ли сключили Договора за СМР при заместването им със законовите разпоредби. Затова въззивният съд при новото разглеждане на делото следва да изложи съображения и по въпросите, поставени от страните и разисквани от първоинстанционния съд: може ли съдружник в гражданско дружество да сключи друг облигационен договор с гражданското дружество, и какво е значението на такъв договор спрямо договора за гражданско дружество, по които въззивният съд не е изложил съображения, приемайки, че въпросите касаят основателността на иска. За разноските за производството пред ВКС съгласно чл. 294 ал. 2 ГПК ще се произнесе съдът при повторното разглеждане на делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 92 от 08.11.2011 г. по т.д. № 232/ 2011 г. на Бургаски апелативен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на предявените искове от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: