7 7 Решение по т. д. № 17/11 г., ВКС, ТК, І-во отд. Решение по т. д. № 17/11 г., ВКС, ТК, І-во отд. Р Е Ш Е Н И Е №133 София, 22.11.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав: Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ТОТКА КАЛЧЕВА При секретаря Кр. Атанасова като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 17 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от Р. Ю. М. от [населено място] чрез процесуалния му пълномощник против въззивно решение № 698 /12.10.2010 г. по в. т. д. № 664/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 85/15.04.2010 г. по т. д. № 185/2010 г. на Кърджалийски окръжен съд и прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявените искове. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развиват се и съображения за наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за прогласяване на нищожност на договор за учредяване на ипотека. Ответниците по касационната жалба - [фирма], [населено място], [фирма]- Л. С. Б. и [фирма], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник считат жалбата за неоснователна по съображения, подробно изложени в писмени бележки и в съдебно заседание пред настоящата инстанция. С определение № 471/23.06.2011 г. по настоящото дело, касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед приетия за значим за конкретния спор въпрос: ”Налице ли е правен интерес за съдружник в дружество с ограничена отговорност да предяви установителен иск за прогласяване нищожност на договор за ипотека, сключен от дружеството, в което е съдружник, ако той счита, че с този договор се накърняват неговите членствени права”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение, Пловдивски апелативен съд е приел, че предявените обективно съединени установителни искове от жалбоподателя Р. М. срещу [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за прогласяване нищожността на договор за ипотека по нот. акт № 52, т. І, рег. № 679, нот. дело № 52/2009 г. на нотариус Г. Х., рег. № 554, с район на действие [населено място], поради липса на съгласие на Общото събрание на съдружниците на [фирма] /чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД/ и поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД/ са недопустими, поради отсъствие на правен интерес. В тази връзка, решаващият съд е счел, че ищецът в качеството си на съдружник в ответното дружество [фирма] няма правен интерес от предявяване на установителен иск за прогласяване нищожност на договорната ипотека, тъй като не възприема аргументацията на ищеца, че интересът му произтича именно от качеството му на съдружник, притежаващ половината от капитала на [фирма] и от стремежа му за защита на имущественото право, елемент от членството правоотношение. Въззивният съд не е възприел и твърдението, че при евентуално неизпълнение на договорното задължение от 380 000 евро по кредита от едноличния търговец, ще се стигне до разпродажба на имотите на дружеството, в което ищецът е съдружник с дялово участие в размер на половината от капитала, че учредената договорна ипотека води до увеличение на пасива, и би рефлектирала върху дейността и печалбите на дружеството, респ. би се отразило и на интересите на съдружниците. Според въззивния съд, атакуваната сделка не се отразява върху посочената от ищеца правна сфера, тъй като съдружникът не притежавал самостоятелни права върху ипотекираните имоти на дружеството, не се променял неговия дял, а правото на ликвидационен дял възниквало при определени условия, които нямали връзка и не зависели от ипотеката. Изложените от Пловдивски апелативен съд мотиви не се споделят от настоящия състав. Предмет на делото, образувано пред Кърджалийски окръжен съд, е прогласяване нищожността на договор за учредяване на ипотека по нотариален акт № 52, т. 1, рег. 679, нот. д. №52/2009 г. на нотариус Г. Х. с район на действие РС – Кърджали, с който е обезпечен отпуснат кредит в размер на 380 000 евро от [фирма], [населено място] на [фирма], и са ипотекирани шест имота, собственост на [фирма], [населено място], подробно индивидуализирани в исковата молба и съдебните актове - поземлени имоти по ПУП, [населено място], търговски обект - бистро в [населено място], търговски обект - кафене в [населено място], търговски обект - коктейл бар в [населено място], офис № 5, в административна сграда, [населено място]. Ищецът е въвел твърдения за липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД на ипотекарния длъжник [фирма], и за накърняване на добрите нрави - основания за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Изложено е, че към момента на подписване на договор за учредяване на ипотека, с който [фирма] е обезпечил изпълнение на чужд дълг, ищецът е съдружник с 50% участие в капитала и съуправител на дружеството с другия съдружник и управител А. И., както и че сделката не е била в интерес на дружеството, доколкото, не само че е гаранитрано изпълнение на чужд дълг, но и защото при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, би настъпило неоправдано разместване на имуществените права и загуба за дружеството, което е ипотекирало имотите си. Посочено е, че дружеството, предоставило кредита от 380 000 евро, се представлява от Л. Б., а кредитополучател е едноличният търговец Л. Б. с фирма ”Е. -Л. Б.”, както и че неизпълнението на задълженията по предоставения кредит е било заложено в условията на сделката за кредитиране и рефлектирало върху интересите на ипотекарния длъжник, чиито съдружник е ищеца. Според последния, атакуваната договорна ипотека увеличавала пасива на дружеството. Предявените искове са от категорията на установителните, съгласно изричната норма на чл. 124, ал. 1 ГПК и наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за тяхната допустимост. Тази предпоставка следва да е налице, както към момента на завеждането им, така и към момента на постановяване на решението по тях. Установителният иск е допустим, само когато с установителното решение ще се постигне целеният резултат и не ще се наложи да се води след това друг иск. Нуждата от защита чрез подобен иск се поражда при правен спор, когато едно субективно право е смутено или нарушено.Правният интерес от установителния иск предполага оспорване на претендираното от ищеца право или претендиране на отричано от него п.право. Липсва правен интерес от установителен иск, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен иск или конститутивен иск. В конкретния случай, ищецът е обосновал правния си интерес от предявяването на исковете с евентуално накърняване на неговите имуществени права като съдружник в търговско дружество, което е обезпечило изпълнение на чужд дълг. О. на дружествените активи с ипотека за чужд дълг рефлектира, макар и опосредено, и върху имуществените права на съдружника, които са елемент от неговото членствено право. Неправилно е маркираното във въззивното решение, че тъй като ищецът не притежавал самостоятелни права върху имотите, обект на сделката, то на това основание не следвало да се приема, че за него съществува възможност за обосноваване на правен интерес. Правната доктрина приема, че не е нужно интересът да е непосредствен, достатъчен е евентуален интерес. Заинтересован да предяви установителен иск е този, чието право се засяга от правния спор, но легитимиран е и този, чието право се засяга от правото, претендирано от друго лице. Установителният иск трябва да съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от него, а такъв интерес имат не само субектите на спорното правоотношение, а всички тези трети лица, чужди на правоотношението, чиито права се засягат от съществуването или несъществуването на спорното право. Една от особеностите на установителния иск се състои в това, че с него се ползват и лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на иска, без да имат при това качеството на процесуални субституенти. Ищецът в качеството си на съдружник в дружеството с ограничена отговорност [фирма], е мотивирал своя правен интерес от предявяването на настоящите обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание по чл. 26 ЗЗД. Изложените от него аргументи са конкретни и се възприемат от настоящия състав, тъй като учредената договорна ипотека върху шест недвижими имота на търговското дружество, която съставлява гаранция за чуждо задължение, създава възможности за отчуждаването им при неизпълнение на задълженията по договора за кредит. Търговското дружество [фирма], давайки съгласието си за учредяване на договорната ипотека за чужд дълг върху собствените си имоти, излага на риск имуществото на дружеството, тъй като при неизпълнение на задълженията по договора за кредит кредиторът би пристъпил към принудително изпълнение и при подобна хипотеза не би могло да се счита, че в дружеството ще постъпи паричната равностойност на ипотекираното имущество – напротив, резултатът би бил в ущърб на дружеството. Икономическият смисъл на участието в О. е получаването на дивидент. Това право съдържа някои особености - то е елемент от членствената правоспособност и наподобявайки правно очакване, съставлява потенциална възможност за съдружника да придобие право на вземане от реализираната печалба. При учредяване на договорна ипотека върху шест имота на дружеството - поземлени имоти, офис и търговски обекти, и то за гарантиране на чуждо задължение в значителен размер - 380 000 евро, ако се стигне до принудително изпълнение, намаляването на имуществото, респективно паричното постъпление от евентуално осребряване, би рефлектирало и върху имуществените права на съдружниците, още повече, че се отразява и на правото им на участие в разпределение на печалбата /право на дивидент/, а за неговото възникване е необходимо О. да приключи годината на печалба, както и на правото му на ликвидационен дял при евентуално решение за прекратяване на дружеството. В процесния случай, сме пред хипотезата на гарантиране на един чужд дълг посредством учредената договорна ипотека, като неблагоприятните последици за учредилия ипотеката /в случая търговското дружество/ биха възникнали едва при евентуално неизпълнение на договора за кредит. Колкото и хипотетични /т. е. вероятни/ да са тези последици, същите придобиват в конкретния случай реално изражение, поради особеността на случая: обезпечаването на чужд дълг, а не обезпечаване на задължение за връщане на кредит /по отпуснат на дружеството заем/ за нужди на самото дружеството чрез визираното обезпечение /договорна ипотека/; същественото съдържание на ипотечния договор, което е насочено към пораждане на последиците на ипотеката – отговорността на собственика към кредитора с ипотекирания имот /в процесния случай на дружеството с ипотекирани шест имота/; обстоятелството, свързано с изключително високия размер на отпуснатия заем /380 000 евро/, което дава отпечатък и поражда известна доза опасения относно безпроблемното издължаване на заема; отсъствието на безспорни данни, изключващи категорично извод за това, че ипотеката е била направена с намерение да не бъде изпълнен обезпечения дълг, за да бъде изнесен /бъдат изнесени/ на публична продан и осребрени ипотекираните имоти; и фактът, че представляващото кредитодателя и кредитополучателя/ едноличен търговец/ лице, е едно и също. Правен интерес от водене на подобни искове е налице не изобщо по отношение на съдружник в търговско дружество, а в конкретно разглеждания случай, предвид особеностите по-горе. Или, след като съдружникът притежава правото да бъде осведомяван за хода на дружествените дела и това право е неотменимо и е регламентирано с повелителна правна норма, при предоставената му от закона възможност да преглежда книжата на дружеството, и след като, както бе посочено вече, икономическият смисъл на участието в О. е получаването на дивидент, то няма основание в настоящата хипотеза, предвид изложеното в предходния абзац, да се отрича на ищеца правната възможност за защита посредством предявяване на установителен иск. В случая, не би могло да се основаваме на защита по чл. 74 ТЗ, тъй като ищецът е въвел твърдение за отсъствие на решение на общото събрание, както и за възможност от предявяване на иск по чл. 71 от ТЗ, доколкото в тази последна хипотеза не би се постигнало целеното правно действие. Неприложим е и реда по чл. 145 ТЗ, тъй като същият предполага решение на Общото събрание за предявяването на иска срещу управителя, а предвид особеностите на случая и дяловото участие на двамата съдружници, подобно решение поставя пречки пред касатора за предявяване на този иск. По изложените съображения и на основание чл. 281, т. 3 ГПК въззивното решение следва да бъде касирано и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане по съществото на спора, предвид съдържащите се в обжалваното въззивно решение съображения по допустимостта на исковете. При повторното разглеждане на делото Пловдивски апелативен съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС, съобразно чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от изложеното, на основание чл. 293 ал.3 във вр. с ал.2 пр. второ ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 698 /12.10.2010 г. по в. т. д. № 664/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение 90/14.05.2009 г. по в. т. д. № 132/2009 г. на Кърджалийски окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: