4 гр. д. № 1089/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 1089 София, 11.06.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на осми май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1089/2011 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 164 от 02.03.2012 г. е допусната касационна проверка на решение от 30.06.2011 г. по гр. д. № 2140/2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 07. 09.2010 г. по гр. д. № 1652/2003 г. на Бургаски районен съд, в частта с която е прието за установено по отношение на „страните по делото”, че [фирма] и [фирма], [населено място] не притежават право на строеж за построяването на градски универсален магазин (ГУМ) върху поземлен имот с идентиф. № 07079.612.208 по КККР на [населено място]. Касационната проверка е допусната по върпроса дали с прекратяването производството по тези искове се накърняват правата на касатора в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника [фирма]. Касаторът [община] поддържа довод за необоснованост на извода за недопустимост на иска в посочената част, което обуславя касационното основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. Държавата е предявила срещу [фирма], [населено място] при условията на обективно съединяване положителен установителен иск за собственост на 3871/11500 ид. ч. от УПИ ІІ в кв. 123 по плана на ЦГЧ на [населено място] и отрицателен иска за установяване, че ответникът не е носител на правото на строеж за градски универсален магазин в същия имот. С определение от 14.07.2003 г. е конституирано като трето лице помагач на ответника [фирма], [населено място] [община]. По искане на ищеца Държавата с определение от 24.01.2008 г. като ответник по делото е конституирано и [фирма], [населено място]. На 28.02.2008 г. [община] е встъпила главно в процеса като е предявила: 1. срещу Държавата иск за установяване, че общината е собственик на 3871/11500 ид. ч. от УПИ ІІ, в кв. 123 по плана на ЦГЧ на [населено място] и 2. срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], при условията на обективно и субективно съединяване, искове за установяване, че ответниците не са собственици на правото на строеж за ГУМ в същия имот. С решение от 07.09.2010 г. по гр. д. № 1652/2003 г. Бургаски районен съд е приел за установено по положителните установителни исковете на главно встъпилото лице предявени срещу Държавата, [фирма], и [фирма], че общината е собственик на 3871/11500 ид. ч. от УПИ ІІ, в кв. 123 по плана на ЦГЧ на [населено място]. Прекратил е производството по отрицателните установителни искове предявени от [община] срещу [фирма], и [фирма], за установяване че те не са носители на правото на строеж за ГУМ, след като е намерил, че са недопустими. По исковете на първоначалния ищец Държавата съдът е отхвърлил иска за установяване, че тя е собственик на 4109/11393 ид. ч. от имот с идентиф. 07079.612.208 по КК и КР на [населено място], а по отменения регулационен план УПИ ІІ, в кв. 123, като неоснователен. Приел е за установено по отношение на „страните по делото”, че [фирма], [населено място] и [фирма] не са собственици на правото на строеж за построяване на ГУМ в същия имот. [фирма], [населено място] е обжалвала първоинстанционното решение в частта, с която е уважен отрицателния установителен иск, предявен от Държавата, с довод че е недопустим след като от същият ищец е предявил положителен установителен иск за собственост на терена. Първоинстанционното решение в посочената част е обжалвано и от [фирма] с довод за неговата недопустимост, а също и за необоснованост на извода, че жалбоподателя не е собственик на правото на строеж за построяване на градски универсален магазин. Въззивният Бургаски окръжен съд е намерил, че след като предявеният от Държавата положителен установителен иск за собственост на идеални части от имот с идентиф. 07079.612.208 по КК и КР на [населено място] е отхвърлен и решението в тази част като необжалвано е влязло в сила, за тази страна е отпаднал правния интерес от предявените отрицателни установителни искове за установяване, че ответниците по първоначалните искове не са носители на правото на строеж за изграждане на ГУМ и по тези съображения е обезсилил първоинстанционното решение в тази част. Първоинстанционното решение в частите, с които е уважен положителния установителен иск за собственост на ид. части от описания имот, предявен от [община], като главно встъпила страна, и е прекратено производството по предявените от нея отрицателни установителни искове за правото на строеж за изграждане на ГУМ, като необжалвано е влязло в сила. Касаторът [община], която е встъпила главно в процеса, е обосновала правния си интерес от встъпването в процеса с твърдението, че е станала собственик на терена на основание § 7, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА, поради това, че урегулирания поземлен имот е бил незастроен, предназначен за обществено мероприятие. Разрешеният от въззивния съда процесуален въпрос, за допустимостта на предявените от първоначалния ищец Държавата отрицателни установителни искове, не рефлектира върху правата на [община]. [община] е била привлечена и конституирана като трето лице помагач на ответника [фирма] по първоначалния иск, който е предявен от държавата срещу този ответник за установяване, че той не е носител на правото на строеж на ГУМ. В хода на процеса общината е преценила, че има самостоятелни права върху спорния предмет. Позовала се е на ЗМСМА и считала, че при влизането му в сила по негово разпореждане правото на собственост върху терена, предмет на иска, е преминало в нейния патримониум. За да защити претендираното от нея право е встъпила главно в процеса като е поискала да се установят по отношение на ищеца притежаваните от нея права върху имота и да бъдат отречени претендираните от ответниците ограничени вещни права върху същия имот. Със заявяването на свои права върху предмета на спора, общината е загубила качеството на трето лице помагач по първоначалния иск, поради отпадане на правния интерес да помага на страна, чието право оспорва, с предявения срещу нея отрицателен установителен иск. В качеството си на главно встъпила страна, [община] няма интерес да бъде обвързана от задължителната сила на мотиви на решението, което ще се постанови по първоначалния иск, в отношенията между нея и страната, на която е била конституирана да помага. Съобразно това неоснователен е касационният довод, че с решението в обжалваната му част се накърняват правата на касатора в качеството му на трето лице помагач. Преценката на съда за недопустимостта на отрицателния установителен иск, предявен от държавата, е обоснован с данните по делото, поради което не е налице релевираното основание за касиране на решението в тази част. Касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното въззивно решение да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.06.2011 г. по гр. д. № 2140/2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 07. 09.2010 г. по гр. д. № 1652/2003 г. на Бургаски районен съд, в частта с която е прието за установено по предявения от Държавата отрицателен установителен иск срещу първоначалните ответници, че те - [фирма] и [фирма], [населено място] не притежават право на строеж за построяването на градски универсален магазин (ГУМ) върху поземлен имот с идентиф. № 07079.612.208 по КККР на [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: