Р Е Ш Е Н И Е № 297 гр. София, 29.11.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 829/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба на И. Г. Й. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 09.02.2009г. по гр.д.№ 371/08г. на Берковския районен съд, потвърдено с решение от 25.11.09г. по в.гр.д.№ 336/09г. на Монтанския окръжен съд. Молителят поддържа, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото и че съдът не е съобразил акта си с решение по гр.д.№ 547/95г. на Берковския районен съд, с което е бил уважен иск по чл.87, ал.3 ГПК за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с наследниците на починалия му брат, поради което иска същото да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК. Ответницата по молбата А. С. С. взема становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на молителя, приема следното: С решението от 25.11.09г. по в.гр.д.№ 336/09г. на Монтанския окръжен съд е потвърдено решение от 09.02.2009г. по гр.д.№ 371/08г. на Берковския районен съд, с което допусната съдебна делба между А. С. С. и И. Г. Й. на поземлен имот с идентификатор 12961.423.173 по кадастралната карта на [населено място] и на две самостоятелни жилища (апартаменти), находящи се в построената в това дворно място жилищна сграда при равни права. Установено е, че процесните имоти са били собственост на общите наследодатели на страните Г. Й., починал през 2001г. и Й. Й., починала през 2008г., които с нот.акт № 299/75г. са прехвърлили на синовете си И. Й. и С. Й. ½ ид.част от дворното място и целия втори етаж на жилищната сграда, представляващ самостоятелно жилище, срещу задължение за гледане и издръжка. С. Й. е починал през 1994г. и е оставил за единствен свой наследник дъщеря си А. Й.. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че имотите са съсобствени между страните и че правата им върху тях са равни, тъй като от представените по делото молба за преглед по реда на надзора на решение от 27.03.96г. по гр.д.№ 547/95г. на БРС, жалба срещу това решение и заверен препис от картон по в.гр.д.№ 657/96г. на МОС не може да се установи, че алеаторният договор е бил развален по отношение на наследодателя на ищцата. По молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молбата е подадена в срока по чл.305, т.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Отмяната по чл.303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания. Фактическият състав на чл.303, ал.1, т.1 ГПК изисква да са налице нови писмени доказателства, които са съществували при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да се снабди с тях по обективни причини и да ги представи, за да бъдат съобразени от съда. Освен това тези доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, т.е. те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване. В разглеждания случай, за да иска отмяна на влязлото в сила решение на това основание, молителят се позовава на копия от срочната книга на РС-Берковица за 1996г. и удостоверение от същия съд изх.№ 138/19.03.2011г., от които се установява, че гр.д.№ 547/95г. на РС-Берковица е било със страни Г. Г. Й. и Т. Б. Й. и предмет чл.87, ал.3, чл.89 ЗЗД и че по него е постановено решение от 24.03.96г. с диспозитив “Разваля договора”. Тези доказателства обаче с нищо не биха променили крайните изводи на съда, тъй като от тях не може да се установи, че с посоченото решение е бил развален именно сключеният с нот.акт № 299/75г. алеаторен договор по отношение на прехвърлената на бащата на ищцата част от имота. Освен това същите не са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като молителят е могъл да се снабди с тях и да ги представи преди приключване на делото във въззивната инстанция. Същото се отнася и до представеното обяснение на А. С. до VІ-то РУП-С., в което същата е заявила, че не знае нищо за посочения нотариален акт и за посоченото дело. Ето защо тези писмени доказателства не могат да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение. По молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Същата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като съгласно разпоредбата на чл.305, т.4 ГПК тя е следвало да бъде подадена в тримесечен срок от влизане в сила на последното решение. В случая второ е атакуваното решение по допускане на делбата и то е влязло в сила на 08.04.10 г., когато е постановено определение на ВКС по гр.д.№ 408/10г. за недопускане на касационно обжалване на същото, а молбата за отмяна е подадена по пощата едва на 14.07.11г., поради което се явява просрочена. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о. Р Е Ш И : О с т а в я без уважение молбата на И. Г. Й. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 25.11.09г. по в.гр.д.№ 336/09г. на Монтанския окръжен съд и на решение от 09.02.2009г. по гр.д.№ 371/08г. на Берковския районен съд на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. О с т а в я без разглеждане молбата на И. Г. Й. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 25.11.09г. по в.гр.д.№ 336/09г. на Монтанския окръжен съд и на решение от 09.02.2009г. по гр.д.№ 371/08г. на Берковския районен съд на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Р е ш е н и е т о в частта, с която се оставя без разглеждане молбата за отмяна има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: