Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
гр.София 24. 02. 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Албена Рибарска
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №3770 по описа за 2014 год.
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от
Постъпила е касационна жалба от О. О. Л., чрез процесуален представител адв.Т. М., срещу решение от 12.03.2014г., постановено по гр.д.№300/2014г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 03.09.2013г. по гр.д.№41600/2012г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от О. О. Л. срещу Държавно предприятие „Т. с. и .”, [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касационното обжалване е допуснато с определение №1135 от 05.11.2014г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касатора правен въпрос: „Какви са провомощията на въззивната инстанция, когато докладът по чл.146 ГПК на първоинстационния съд е непълен и/или неточен; може ли въззивният съд да допуска доказателства по реда на чл.266, ал.3 ГПК ако не е сезиран с такова оплакване”, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.2 на Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ВКС, ОСГТК, с което е прието, че: „Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания”.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представя писмени бележки. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба Държавно предприятие „Т. с. и в.”, чрез процесуален представител адв.Г., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от О. О. Л. срещу Държавно предприятие „Т. с. и в.”, [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №РД-09-23/02.07.2012г. на главния директор на Държавно предприятие „Т. с. и в.” на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „специалист/експлоатация на железопътния транспорт” в отдел „Експлоатация на железопътния транспорт” в дирекция „Строителство” в Главно управление на ДП „Т. с. и в.” и за заплащане на обезщетение на основание чл.324, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал.1 КТ.
Установено е, че О. О. Л. е заемал длъжност „специалист експлоатация на железопътния транспорт” в отдел „Експлоатация на железопътния транспорт” в дирекция „Строителство” в Главно управление на ДП „Т. с. и в.”, по силата на трудов договор, прекратен със заповед №РД-09-23/02.07.2012г. на главния директор на Държавно предприятие „Т. с. и в.” на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата.
Въззивният съд неправилно е приел представеното с въззивната жалба доказателство – протокол №163/28.06.2012г. от заседание на Управителния съвет на ДП „Т. с.и в.е” – за установяване, че е взето решение за съкращаване на щата, взето от компетентния за това орган. Видно от съдебния протокол по делото, въззивният съд е приел доказателството по съображение, че липсва надлежен доклад от първоинстанционния съд. Видно от въззивната жалба, същата не съдържа оплакване в тази насока /доводите в нея са, че е установена законността на уволнението с представените доказателства по делото, по съображения, че е представено утвърденото от гл.директор ново щатно разписание, в изпълнение на взетото от компетентния орган решение, член на който е и той, и което съгл. чл.11, т.6 ПДСДПТСВ не може да се различава от приетото от УС/. Това разрешение е в противоречие с т.2 на Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ВКС, ОСГТК, с което е прието, че: „Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания”.
Съкращаване на щата е налице когато се премахва за в бъдеще изпълняваната от работника или служителя трудова функция. За да бъде законно уволнението на това основание, съкращаването в щата трябва да бъде извършено по установения ред – от лицето или от органа, който има право да извършва такива промени в щатното разписание и това да бъде направено преди уволнението. От гледна точка на тези основни изисквания не може да се приеме за доказано основанието съкращаване в щата при неизпълнена доказателствена тежест от работодателя по развилия се спор по делото дали е взето решение от управителния орган за съкращаване на щата. Това обстоятелство е от правно значение за приложеното от работодателя основание за уволнение, в исковата молба ищецът е релевирал довод за незаконосъобразност на уволнението в тази насока, поради което в спора за неговата законосъобразност, в доказателствена тежест на работодателя е установяването на това обстоятелство. Такова доказване не е проведено, което обуславя незаконосъобразност на извършеното уволнение. Поради изложеното неправилен е изводът на въззивния съд за законосъобразност на уволнението, а оттам и за неоснователност на обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК решението следва да се отмени и вместо него се постанови решение, с което исковете бъдат уважени. О. Л. не е представил доказателства за извършени разноски по делото, поради което такива не му се присъждат.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 12.03.2014г., постановено по гр.д.№300/2014г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 03.09.2013г. по гр.д.№41600/2012г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от О. О. Л. срещу Държавно предприятие „Т. с. и в.”, [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА уволнението на О. О. Л. със заповед №РД-09-23/02.07.2012г. на главния директор на Държавно предприятие „Т. с. и в.” на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата, за незаконно и го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА О. О. Л. на заеманата преди уволнението длъжност „специалист експлоатация на железопътния транспорт”, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Т. с. и в.” да заплати на О. О. Л. ЕГН [ЕГН] сумата 4359,72лв., представляваща обезщетение за периода от 03.07.2012г. до 03.01.2013г. на основание чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.09.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Т. с. и в.” да заплати по сметка на Върховния касационен съд 167,19лв. – държавна такса, а по сметка на Софийски районен съд – сумата 200лв. – платени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|