3 Р Е Ш Е Н И Е № 31 Гр.С.,29.03.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря К. А., след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 906 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на Г. фонд,[населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на решението от 19.02.2010г., постановено по гр.д.№ 4418/09г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решението от 20.02.2009г. по гр.д.№ 14832/2006г. на Софийския районен съд. Молителят поддържа, че влязлото в сила решение, атакувано в настоящото производство, противоречи на решение № 53/09.02.2009г. по гр.д.№ 1195/08г. на САС и моли същото да се отмени като неправилно съгласно чл.307, ал.4 ГПК. Ответниците В. А. С., А. И. С., Г. И. С., Г. И. С. и Ц. И. С.,[населено място] изразяват становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК е неоснователна. С решението от 19.02.2010г., по гр.д.№ 4418/2009г. Софийският градски съд е оставил в сила решение от 20.02.2009г. на гр.д.№ 14832/06г. на Софийския районен съд, с което Г. фонд е осъден да заплати на ищците по иска с правно основание чл.88, ал.1, б.”а” от Закона за застраховането /отм./ обезщетения за неимуществени вреди за болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 17.08.2005г. и осъществено от неизвестен водач с неустановен лек автомобил. С решение № 53/09.02.2009г. по гр.д.№ 1195/2008г. Софийският апелативен съд частично е отменил решението от 24.03.2008г. по гр.д.№ 2394/2006г. на Софийския градски съд в частта за отхвърляне на исковете и е осъдил [фирма] да заплати на В. В. Д. и Р. А. Д. по още 20000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от смъртта на сина им при ПТП, настъпила на 17.08.2005г. С първоинстанционното решение са били присъдени обезщетения в размер от 30000 лв. От мотивите на съдебните актове се установява, че са предявени искове за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на едно и същото ПТП. По гр.д.№ 4418/09г. е прието, че ПТП на 17.08.2005г. е причинено в резултат на виновното поведение на неизвестен водач на лек автомобил марка “Б.”, при което действията на водача на товарен автомобил “Скания” са били предопределени от действията на този участник в движението. По гр.д.№ 1195/08г. е ангажирана отговорността на застрахователя на застраховка “Гражданска отговорност” на водача на товарния автомобил “Скания”. В този смисъл, според молителя, е налице обективно и субективно тъждество между делата по идентичен предмет на делото – обезщетяване на вредите от ПТП на 17.08.2005г., като противоречието между двата акта се изразява в изводите на съдилищата относно водача, който е признат за виновен за настъпване на увреждането. Основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл.303, ал.1, т.4 ГПК като неправилно, е друго, постановено преди него, влязло в сила решение, което му противоречи, ако е между същите страни, за същото искане и на същото основание. За да има противоречие е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата. В случая противоречиво е разрешен въпросът за това кой е виновният водач за настъпване на ПТП и съответно за отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” и съответно на Г. фонд поради неустановяване на делинквента и на увреждащото МТП. Отговорността на ответниците произтича от общ юридически факт – деликт, но основанието на претенциите не е идентично. Не е налице и субективно тъждество между делата – липсва съвпадение не само между ищците, но и между ответниците по исковете. С отмяната по чл.303, ал.1, т.4 и съответно с последиците по чл.307, ал.4 ГПК се преодолява съществуването в правния мир на две противоречиви решения между едни и същи страни, при което на изпълнение би могло да подлежи неправилното от тях. Силата на пресъдено нещо на решение по гр.д.№ 1195/08г. не се разпростира спрямо молителя в настоящото производство - Г. фонд, и съответно решението по гр.д.№ 4418/09г. не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. В посоченото от молителя решение № 77/26.05.2010г. по т.д.№ 200/2010г. на І т.о. на ВКС в производството за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК е прието, че е налице тъждество между делата, независимо че е ищците по двете дела не съвпадат, но неправилното решение е отменено, тъй се ангажира отговорността на един и същ ответник – застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”, на едно и също основание, а всички пострадали са в положението на обикновени другари. Следователно практиката на ВКС не допуска, че основание отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК би могла да бъде единствено идентичността в предмета на двете дела, както поддържа молителят в настоящото производство. По тези съображения молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Разноски за настоящото производство не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. фонд,[населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на решение от 19.02.2010г., постановено по гр.д.№ 4418/09г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 20.02.2009г. по гр.д.№ 14832/2006г. на Софийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.