Р Е Ш Е Н И Е № 212 гр. София, 23 април 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седми април през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Д. Околийска и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 408 по описа за 2014 г Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Варненска апелативна прокуратура срещу решение на Варненски апелативен съд № 183 от 20.12.13 г, по ВНОХД № 277/13, с което е потвърдена присъда на Варненски окръжен съд № 72 от 11.07.13 г, по НОХД № 830/12. С първоинстанционната присъда е постановено следното: Подсъдимият В. Е. Ц. е признат за невиновен в това, че на 28.06.2009 г в [населено място], в съучастие като извършител с И. Х. Х., действал като подбудител и помагач, без надлежно разрешително е пренесъл през границата на страната високорисково наркотично вещество: 231, 54 кг кокаин, със съдържание на активен наркотично действащ компонент 86, 5 %, на стойност 61 358 100 лв, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 242, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Подсъдимият И. Х. Х. е признат за невиновен в това, че на 28.06.2009 г в [населено място], в съучастие като подбудител и помагач с В. Е. Ц., действал като извършител, без надлежно разрешително е пренесъл през границата на страната високорисково наркотично вещество: 231, 54 кг кокаин, със съдържание на активен наркотично действащ компонент 86, 5 %, на стойност 61 358 100 лв, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 242, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 3 и 4 НК. С протеста, насочен само срещу подсъдимия Х., се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърди се, че от събраните доказателства следва изводът, че престъплението е извършено от подсъдимия Х. при хипотезата на посредствено извършителство, че неправилно са интерпретирани доказателствата, имащи отношение към субективната страна на деянието, че не е отдадено дължимото значение на показанията, депозирани от св. К., св. К. и св. М., че невярно са интерпретирани обясненията на подсъдимия Ц., уличаващи подсъдимия Х., че не е взето предвид съдебното минало на подсъдимия Х., че не са изложени мотиви по какви съображения е отхвърлена тезата на прокуратурата, поддържаща обвинението за посредствено извършителство. С протеста се иска да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП поддържа протеста и пледира за уважаването му. Защитата на подсъдимия Ц. счита, че протестът е неоснователен. Подсъдимият Ц. се присъединява към становището на защитника си. Защитата на подсъдимия Х. пледира за оставяне на протеста без уважение. Подсъдимият Х. се присъединява към становището на своя защитник. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: На първо място, предвид съдържанието на протеста, насочен единствено срещу подсъдимия Х., касационната проверка следва да обхване този подсъдим, а срещу подсъдимия Ц. протестът се явява недопустим. В посочената хипотеза не може да бъде обсъждана правилността на въззивния акт, касаеща участието на подсъдимия Ц. в инкриминираното деяние, а в тази част протестът следва да бъде оставен без разглеждане. Що се отнася до подсъдимия Х., протестът се явява неоснователен. Това е така по следните съображения: Не може да бъде споделена тезата на прокуратурата, че от събраните доказателства могат да бъдат правени изводи по отношение на подсъдимия Х. за това да е извършил престъплението при условията на посредствено извършителство. Такова обвинение по делото не е повдигнато, а и в тази насока не е направено изменение на обвинението, на основание чл. 287 НПК. Ако се приеме противното, то би се стигнало до осъждане на посочения подсъдим по непредявено обвинение, което е недопустимо, а и, както е известно, отговорността за извършителство / посредствено извършителство е по-тежка от тази за подбудителство и помагачество. Реализирането на отговорността за извършителство или посредствено извършителство предполага и съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, каквото по делото липсва. При това положение, следва да се приеме, че съществува процесуална пречка за уважаване на протеста срещу подсъдимия Х., тъй като при евентуално ново разглеждане на делото той би се оказал в ролята на подбудител и помагач, при отпаднала отговорност на извършителя / подсъдимия Ц. /, а при липса на основание за реализиране на отговорността на извършителя, отпада и основанието за ангажиране на отговорността на подбудителя и помагача. Правилен е изводът на въззивния съд, че тезата на прокурора, обвързваща подсъдимия Х. с извършеното престъпление, хипотетично би могла и да е вярна, но събраните доказателства не я подкрепят / налице са предположения, на каквито не може да почива осъдителна присъда поради забраната на чл. 303, ал. 1 НПК /, а и липсата на повдигнато обвинение за посредствено извършителство, респективно липсата на надлежно изменение на обвинението, изключва възможността за реализиране на отговорността в посочената хипотеза. За пълнота на изложението ще бъдат обсъдени и доводите в протеста, касаещи доказателствения анализ на въззивния съд. ВКС не намери основание да уважи тези съображения. Съдебното минало на подсъдимия Х., а именно: наличието на предходно осъждане по чл. 242 НК, не може да послужи като доказателство за извършено престъпление по настоящето дело. То би имало правно значение само ако лицето е признато за виновно, в какъвто случай осъдителната присъда би била релевантна при преценката на степента на обществена опасност на дееца. Вярно са интерпретирани показанията на св. К. и св. К., заявили, че подсъдимият Х. им е предлагал да участват във внос на вино от Ю. А., но те не са дали съгласие. Техните твърдения са ирелевантни за изхода на делото, тъй като имат значение за отношенията на Х. със свидетелите, които са извън предмета на доказване. Що се отнася до показанията на св. М., извън разказаното за оказаното от него съдействие относно обмитяване на стоката, те не подкрепят участието на подсъдимия Х., а напротив, опровергават го, тъй като в приобщените показания на свидетеля от досъдебното производство той е съобщил, че е възприел искреното недоумение на подсъдимия Х. от откриването на кокаин в контейнера. Вярно са интерпретирани и обясненията на подсъдимия Ц.. В тях се излагат фактите, касаещи възникналите отношенията между двамата подсъдими за доставка на вино от Ю. А., но тези обяснения нито пряко, нито косвено уличават подсъдимия Х.. На следващо място, процесуално издържана е оценката на доказателствата, имащи значение за субективната страна на деянието. Както вече беше посочено, версията за инкриминираните събития, съгласно становището на прокурора, хипотетично би могла и да е вярна, но не е надлежно доказателствено обезпечена, а основаването на осъдителна присъда на предположения е недопустимо. По изложените съображения, ВКС намери, че атакуваният въззивен акт се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Варненски апелативен съд № 183 от 20.12.2013 г, по ВНОХД № 277/13. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: