Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 489   София  23.06.  2010 г.     В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на двадесет и седми май, две хиляди и десета година в състав:                                                Председател :    КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА                                                        Членове :    МАРИО ПЪРВАНОВ                                                                           БОРИС ИЛИЕВ   при секретаря  Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 189/2009 г.   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „”, град П. ив, приподписана от пълномощника му адвокат В, срещу въззивно решение № 1* от 18.11.2008 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2353/2008 г. в частта, с която е оставено в сила решение №39 от 27.03.2008 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. № 3423/2007 за уважаване исковете с правно основание чл. 215 КТ за сумата 1 278.75 евро – неизплатени командировъчни пари за периода 28.06.2004 г. – 20.08.2004 г. и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 465.13 евро – мораторна лихва за периода 30.08.2004 г. - 19.06.2007 г. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че импресарският договор го обвързва като работодател.частието в гастролите на всеки един от трупата е директно породено от договора с импресариото. В заповедта за командироване въобще няма възложена служебна работа. Ответницата по касационната жалба С. Б. М., град П. , оспорва жалбата. С определение №622 от 29.06.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 18.11.2008 г. на Пловдивския окръжен съд в обжалваната част. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите относно разграничаването на правоотношенията между страните по трудово правоотношение и правоотношенията, които възникват между тях във връзка с други граждански правоотношения, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По тези въпроси следва да се приеме, че в разглеждания случай има едновременно съществуване на трудово правоотношение и правоотношение по импресарски договор. В разпоредбата на чл.357 КТ е дадено легално определение на трудовите спорове - трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. От това определение следва, че страни по трудовите спорове са работникът или служителят от една страна и работодателят от друга по индивидуално трудово правоотношение. Трудовите правоотношения и гражданските правоотношения, при които се полага труд, са различни. Те се отличават по своя предмет. Най-общо тази разлика е в това, че при трудовото правоотношение се дължи престиране на работната сила на работника или служителя в рамките на определено работно време и при спазване на трудовата дисциплина, а при гражданското правоотношение, вкл. и това по импресарски договор се дължи престиране на резултат от труда. Тези правоотношения могат да съществуват и едновременно. Само наличието обаче на облигационни отношения между работодателя и трето лице, поради които се е наложило командироване на ищцата в чужбина, не създава договорни правоотношения между последната и това трето лице. Командироването на ищцата като служител на ответника в чужбина е във връзка със съществуващото между тях трудово правоотношение. От това следва, че касаторът като работодател е пасивно легитимиран по предявените искове. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за неоснователна поради следните съображения: Въззивното решение е правилно. Обоснован е направеният извод, че след като между страните по делото е съществувало трудово правоотношение и С. Б. М. е била командирована за участие в турне до А. , Германия и И. от директора на „ О. дружество”, град Пловдив, то отношенията между тях относно неизплатените командировъчни пари следва да се определят като трудови. Предявеният иск правилно е квалифициран като такъв по чл.215 КТ. Размерът на неизплатените командировъчни е определен съобразно приетата по делото експертиза. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон. Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, тъй като такива не са направени. В договора за правна защита и съдействие от 21.01.2009 г. само е уговорено адвокатско възнаграждение без същото да е заплатено. Не съществува възможност да се присъждат деловодни разноски, които не са направени. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.   Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 18.11.2008 год. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2353/2008 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ:1.   2.