Р Е Ш Е Н И Е № 58 София 13.03.2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми февруари, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 304/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], приподписана от юрисконсулт Ж. Л., срещу въззивно решение №4751 от 26.10.2010 г. на Софийския градски съд по гр.д. №8824/2010 г., с което е отменено решение от 18.05.2010 г. на Софийския районен съд по гр.д. №28760/2009 г. и са уважени предявените от Н. К. Д. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконно, тъй като има несъответствие между законовия текст, въз основа на който е наложено наказанието и констатираните нарушения на трудовата дисциплина, обуславящо немотивираност на заповедта за уволнение, а и извършените нарушения не са тежки. Ответникът по касационната жалба Н. К. Д., [населено място], оспорва жалбата. С определение №1399 от 03.11.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №4751 от 26.10.2010 г. на Софийския градски съд по гр.д. №8824/2010 г. Обжалването е допуснато поради противоречиво решавания от съдилищата материалноправен въпрос за това, дали несъответствието между законовия текст, въз основа на който е наложено дисциплинарното наказание и констатираното нарушение на трудовата дисциплина води до незаконност на уволнението. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че по въпроса, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане по същество, вече има постановени решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК. Според тях това дали работодателят е определил точната правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на уволнението, защото предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарното нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение. В този смисъл са решение №205 от 04.07.2011 г. по гр. дело №236 от 2010 г., ВКС, IV г.о. и решение №99 от 05.04.2011 г. по гр. дело №380/2009 г., ВКС, IV г.о. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „шофьор на специализиран автомобил, той и крановик”. Дисциплинарното му уволнение е извършено със заповед №4 от 30.03.2009 г. В нея е посочено, че наказанието се налага за нарушения по чл.190, ал.1, т.7 КТ във връзка с чл.187, т.9 и т.10 КТ. По делото е установено извършването на описаните там нарушения, а именно, че на 13.02.2009 г. при направена проверка от комисия за изминатите километри и наличното гориво в резервоара на управлявания от ищеца автомобил, той е отказал да предаде три броя пътни листа, които е укрил, както и за това, че е направил поправки – зачерквания и забелвания с коректор, включително относно остатъка и разхода на гориво, след като те са били вече заверени от отговорниците на екипи. Има обаче несъответствие между законовите текстове, въз основа на които е наложено дисциплинарното уволнение на ищеца и констатираните нарушения на трудовата дисциплина. Тези нарушения не могат да се квалифицират като такива по чл. чл.187, т.9 и т.10 КТ. Това обуславя немотивираност на заповедта за уволнение съобразно изискванията на чл.195 КТ, а и извършените нарушения не са тежки. Неправилен е изводът на въззивния съд за незаконност на уволнението. Дори и да е неправилна правната квалификация, дадена от работодателя в заповедта за уволнение, то това не се отразява на законността му. Заповедта е мотивирана съобразно изискванията на чл.195, ал.1 КТ според изложеното по-горе, тъй като са изложени точно фактическите основания за дисциплинарното уволнение. Установено е по делото, че процесните нарушения са извършени от ищеца. Съобразно изискванията на длъжностната характеристика той е бил длъжен да попълва ясно и четливо всички реквизити на пътния си лист и да го представя за проверка и подпис на определеното от работодателя лице. В случая той се е опитал да осуети извършваната проверка за изразходваното гориво като е укрил пътните листа и не е изпълнил посочените по–горе трудови задължения по водене на отчетност за изминатите километри и изразходваното гориво. Това са нарушения по чл.187, т.3 КТ. Те с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения са достатъчни, за да обосноват наложеното от работодателя наказание "уволнение". Това е направено в съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ като са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на ищеца. Работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение в разглеждания случай - служителят е извършил тежките дисциплинарни нарушения, за което е наложено наказанието. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на [фирма] трябва да бъдат присъдени 565.61 лв. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №4751 от 26.10.2010 год. на Софийския градски съд по гр.д. №8824/2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. К. Д., [населено място], срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №4 от 30.03.2009 г. на изпълнителния директор на дружеството за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на специализиран автомобил, той и крановик” и за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на 9280.50 лв., като неоснователни. ОСЪЖДА Н. К. Д., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 565.61 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.