4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 246
София, 17.12.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на десети декември през две хиляди и петнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Борис Илиев
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3704 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по молбата на А. И. Н. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд, постановено на 30.10.2011г. по гр.д.№3056/2009г., потвърдено с решение №2180/26.22.2013г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д.№651/2012г., с което са отхвърлени предявените от молителката срещу К. С. П. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.2, изр. първо, предложение второ ЗЗД и чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.44, вр. чл.26, ал.1, изречение първо, предложение второ ЗЗД за признаване за нищожен на договор, оформен с н.а.№138, том I, рег.№4893, дело №112/2008г. на нотариус Ем.К., както и на нотариално заверени пълномощни.
В молбата за отмяна се поддържа, че след приключване на производството по делото на молителя е станало известно новоткрито обстоятелство и нови писмени доказателства. Твърди, че ново писмено доказателство е извършената графическа експертиза в наказатечно досъдебно производство ЗМ 5548/2009г. на СГП при разследващ полицай С. Т. по пр.пр. №11330/2009г. на СГП, при която е установено, че положеният подпис върху пълномощното с рег.№3658, акт №44, том 2 от 22.04.2008г. на нотариус №220 с район на действие РС-гр.Р. не съответства на подписа на А. И. Н., до който извод е стигнало и вещото лице Д. К. В., извършил графическата експертиза по гр.д.№3056/2009г. на СГС, резултатът от която е отразен в протокол №59. Поддържа, че изводът на съда, че това заключение е изготвено въз основа на представени по делото копия от документи не съответства на действителното положение, тъй като при извършването на тази експертиза са използвани и оригинални документи, както и индигирани копия и ксероксни копия. Счита, че поради това разминаване в преценките на вещите лица в гражданското и наказателното производство относно легитимността на положения подпис е наложително да бъде установено по категоричен начин от кого е положен подписът върху пълномощното и придружаващите го декларации.
Поддържа също така, че е налице новооткрито обстоятелство, имащо значение за спора, а именно, че след приключване на съдебното производство и постановяване на решението е получила информация, че срещу лицето К. С. П. се е водило и друго гражданско дело /гр.д.№6668/2009г. на СГС, ГО, I-19 състав и гр.д.№1212/2014г. на Софийски апелативен съд, 1 състав, решението по което не е влязло в сила, производството по което е образувано по предявен иск за унищожаване на пълномощно с рег.№1610 от 11.03.2008г. на помощник-нотариус и обявяване за недействителен на договор за покупко-продажба, сключен на 17.03.2008г. с н.а.№66, том I, рег.№2835, дело №59 от 2008г. на нотариус Ем.К., с който С. Й. Е. чрез С.П.Л. продава на К. С. П. недвижим имот, находящ се в [населено място]. Молителката обосновава наличието на основание за отмяна с обстоятелството, че това дело подозрително прилича на делото, което тя е водила срещу К. П., което според нея поражда съмнения за наличие на отработена схема за измама-и в двата случая имотите се прехвърлят чрез пълномощник, пълномощните и на двете лица са заверени в [населено място] при един и същи нотариус, след което пълномощникът продава имотите на едно и също лице и то при един и същи нотариус, като едната сделка е извършена на 17.03.2008г., а другата на 09.02008г.
В писмен отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК ответникът по молбата К. С. П. изразява становище, че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски по приложен списък по чл.80 ГПК.
С определение №292/12.10.2015г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане, като е прието, че същата е подадена в срока по чл.305,т.5 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното:
Влязло в сила съдебно решение, с което спорът между страните е решен по същество, може да бъде отменено на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК само ако след влизането му в сила бъде открито ново обстоятелство, респ. страната се снабди с ново доказателство, имащо значение за изхода на спора, които при решаването му да не са могли да бъдат известни на молителя по обективни причини, респ. по обективни причини молителят да не е имал възможността да представи доказателствата и поради тази причина да не са взети предвид от съда при постановяване на решението. В случая се поддържа, че такова ново доказателство представлява заключението на извършена в наказателно досъдебно производство графологична експертиза на документ, който е бил представен и изследван от експерт-графолог и в производството по делото, приключило с постановяване на решението, чиято отмяна се иска.
Експертните заключения, извършени в наказателно досъдебно производство обаче не представляват писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Писмени доказателства по смисъла на тази разпоредба са само онези обективирани в писмена форма носители на информация, които съдът, при разрешаването на спора би могъл да вземе предвид, ако са били известни на страната и представени по делото. Експертизата представлява годно доказателство само в производството, за нуждите на което е изготвена. Дори заключението на експерта да създава основателни съмнения за истинността на документ, представен в друго производство /гражданско, наказателно или административно/, това обстоятелство не би могло да обоснове наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като дори влязлото в сила решение да бъде отменено, съдът при новото разглеждане на спора не би могъл да основе изводите си за истинността на оспорения документ на заключението на извършената в наказателното досъдебно производство експертиза.
Обстоятелството, че срещу К. С. П. се води и друго дело с предмет прогласяване недействителност на договор за продажба и на пълномощното, представено при сключването му, също не обосновава наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК дори при сходство на обстоятелствата по изготвяне на пълномощното и сключването на договора, тъй като това обстоятелство само по себе си не би могло да обоснове извод за недействителност на договора, с който е извършено разпореждане с принадлежащ на молителката недвижим имот. Изводът за недействителността на пълномощно или договор може да се основава само на данни за осъществяването на релевантни факти и обстоятелства, съдържащи се в доказателствата, представени в производството по предявения иск за установяване на недействителността.
По така изложените съображения следва да се приеме, че новите доказателства и обстоятелства, на които се позовава молителят, не обосновават наличие на предвиденото в чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание.
По направеното от ответника по молбата искане за присъждане на направените по делото разноски:
Подадената от А. И. Н. молба за отмяна е неоснователна, поради което в полза на ответника по молбата следва да бъдат присъдени направените в производството разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание пълномощникът на молителката е оспорил искането за присъждане на разноски като прекомерно.
Ответникът по молбата претендира да му бъдат присъдени разноски в размер на 1600лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представен по делото договор за правна защита и съдействие.
Съдът приема, че заплатеното и претендирано от молителя адвокатско възнаграждение не е прекомерно, като съображенията за това са следните:
Цената на предявения иск, определена по реда на чл.69, ал.1, т.4 вр. чл.69, ал.1, т.2 ГПК е в размер на 52501.60лв. Съгласно чл.9, ал.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението в производство за отмяна на влязло в сила решение е в размер на ¾ от възнаграждението по чл.7. В случая определеният по реда на чл.7, ал.2, т.4 от наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение за производство по отмяна на влязло в сила решение с оглед цената на иска възлиза на 1578.78лв. Уговореното и заплатено от ответника по молбата адвокатско възнаграждение надвишава минималния размер с 21.22лв., поради което следва да се приеме, че размерът му не е прекомерен по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от А. И. Н. молба за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд, постановено на 30.10.2011г. по гр.д.№3056/2009г., потвърдено с решение №2180/26.11.2013г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д.№651/2012г.
ОСЪЖДА А. И. Н. на основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплати на К. С. П. сумата 1600лв. /хиляда и шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове:
|