Р Е Ш Е Н И Е № 200 гр.София, 12 септември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шести април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 537/2012 година Защитници на подсъдимия И. С. са обжалвали по касационен ред решението на Бургаския апелативен съд за потвърждаване на осъдителната присъда на Бургаския окръжен съд. Първоинстанционната присъда – 380 от 14.ІХ.2011 год. по нохд № 932/2011 год., е за извършените на 22.ІV.2011 год. 2 престъпления: първо е причинена тежка телесна повреда (загуба на слезката) на В. И. – по чл.128, ал.2 НК, а по-късно е умъртвен умишлено брат и Х. И. при условията на превишени предели на неизбежна отбрана срещу него – по чл.119, във връзка със 115 НК. За първото от престъпленията подсъдимият С. е наказан с 6 години лишаване от свобода, а за второто – 4 години и 6 месеца; по-тежкото от двете е определено и като общо наказание за съвкупността от двете престъпления, а то освен това е увеличено на 8 години при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата е и с гражданска част, в която са уважени частично исковете на пострадалите за причинените им неимуществени щети, 25 000 лева – на И., по 50 000 лева – на нейните родители за загубата на брат и. Второинстанционното (въззивно) решение – 258 от 19.І.2011 год. по внохд № 289/2011 год., е постановено също по жалба от името на подсъдимия. В подадената сега (касационна) жалба се съдържа както позоваване на всички касационни основания (макар и не винаги съвсем точно), така и доводи в тяхна подкрепа (също не винаги ясно формулирани и разграничени); искането е за условно осъждане и намаляване на присъдените обезщетения (и то в съответствие само с част от основанията и доводите). Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът е за отхвърлянето и като неоснователна. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Липсват касационните основания за неговото отменяне или изменяне. С първото от тях – нарушението на закона (чл.348, ал.1, т.1 НПК) не може да бъде самостоятелно свързано нито едно от възраженията на жалбоподателите; остава само позоваването на него на последната страница от касационната жалба. Преобладаващата част от оспорването спада всъщност към приложното поле на касационното основание по т.2 от ал.1 на чл.348 НПК – съществено нарушение на процесуални правила, доколкото с тях поначало е уредено доказването, а жалбоподателите смятат обвинението преди всичко за недоказано. Отделно се явява оспорването в друга насока на някои процесуални действия. И двете насоки обаче преобладават напълно неприемливи твърдения. В първата насока са твърденията, че между деянието на подсъдимия и смъртта на брата на жена му, който поискал да го накаже, заради нанесения и побой, нямало причинна връзка; че починалият в резултат на раните си от нож, часове след нараняването му, е пострадал случайно (при нещастен случай) от загуба на кръв няколко дни по-късно в болницата, при това от рани, които сами по себе си не били смъртоносни; че станалото с този пострадал било нещастен случай и по друга причина – защото неизвестен извършител (левичар-какъвто и в селото им нямало) го промушил на друго място – нещо, което трябвало да се приеме понеже по ножа-веществено доказателство нямало никакви отпечатъци от подсъдимия, цветът на неговата дръжка не отговарял на свидетелските показания, а и самият нож бил негоден да причини такива рани, още повече, при множество следи от кръв на местопрестъплението не от пострадалия, а от подсъдимия, който също така бил и зашеметен от ударите с цепеница, нанесени му от сестрата на пострадалия. Твърде далече от установената по делото реалност са и твърденията за деянието на подсъдимия, от което пострадала жена му – не само че не било доказано отстраняването на слезката и, но не било ясно и какво наложило операцията на корема, след като получила от мъжа си няколко шамара отзад. За всичко изброено може да бъде намерено категорично опровержение в мотивите към съдебните актове и в доказателства, на които са се позовали съдилищата. Никакво потвърждение не намира и втората насока на оспорването в касационната жалба – за процесуалната невалидност на проведения в досъдебното производство следствен експеримент (т.1, л.97-103). По-скоро будещо недоумение е и оплакването, че БОС е унищожил с разпореждане всички веществени доказателства и най-важното между тях – ножа оръдие на престъплението – става дума всъщност за приложението на т.11 от ал.1 на чл.301 НПК, което съдът обвързал с влизането на присъдата в сила. Липсва, накрая, явната несправедливост на наложеното наказание като третото от касационните основания (чл.348, ал.1, т.3 НПК). Ако се остави настрана абсолютната пречка за условно осъждане (чл.66 НК) по отношение на лишаването от свобода за 8 години, искането за отлагането му не държи сметка както за очевидно неудовлетворимата „нужда на семейството на подсъдимия от него”, така и за очевидното му несъответствие и с нуждата от осъществяване на общата превенция на наказанието – „да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото”(чл.36, ал.1 НК). Несправедливостта на присъдените обезщетения по гражданските искове, от която също има оплакване в касационната жалба, е, строго погледнато, въпрос на първото от основанията по чл.348 НПК, и отбелязването му тук е оправдано само с необходимостта да бъде отхвърлено като напълно голословно. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 258 от 19.І.2011 год. по внохд № 289/2011 год. на Бургаския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: