Р Е Ш Е Н И Е № 135 С о ф и я , 01 юли 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 ю н и 2019 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 541/2019 година. Касационното производство е образувано по бланкова касационна жалба от защитника на подсъдимия С. Т. И. от София адв.П.Ч. от САК против присъда № 51 от 20.02.2019 г., постановена по ВНОХД № 3367/2018 г. от Софийския градски съд, с доводи в допълнението й за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и алтернативни искания за отмяната й и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на районния съд или прокурора или изменянето й с намаляване на размера на наложеното му наказание, „респективно за оправдаването” му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Подсъдимият С. И., редовно уведомен чрез защитника си, не взема участие в касационното производство, като последният поддържа подадената от него касационна жалба и допълнението й и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения и направените алтернативни искания. Върховният касационен съд провери въззивната присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда от 13.12.2017 г. по НОХД № 17600/2014 г. Софийският районен съд е признал подсъдимия С. Т. И. от С. за невинен в това на 04.10.2013 г. в София противозаконно да е присвоил чужда движима вещ – златен ланец на стойност 5040 лева, собственост на В. А. Е. от София, която по силата на договор за заем и залог владеел и го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.206, ал.1 от НК. Присъдата е била протестирана от Софийската районна прокуратура поради нейната процесуална и материалноправна незаконосъобразност с искане за отмяната й и постановяване на нова присъда за осъждане на подсъдимия И. по предявеното му обвинение. С поставената на настоящата касационна проверка присъда Софийският градски съд е отменил първоинстанционната оправдателна присъда и е признал подсъдимия за виновен в извършване на инкриминираното деяние като престъпление по чл.206, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. На основание чл.189, ал.3 от НПК е възложено в тежест на подсъдимия заплащането на направените по водене на делото разноски в размер на 40 лева. В допълнението към бланковата си касационна жалба защитникът на подсъдимия адв.Ч. възразява срещу изпълнението на задълженията по чл.339, ал.2 от НПК от въззивния съд по разкриване на обективната истина по делото, при некоректен обвинителен акт, затрудняващ ги в защитата им, но като „отстранимо” съществено процесуално нарушение налагало отмяна на обжалваната въззивна присъда и връщане на делото на прокурора за „внасяне на нов годен обвинителен акт”, поддържайки и алтернативно искане за изменяне на присъдата и определяне на наказание на подзащитния му при условията на чл.55 от НК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за подадена в законоустановения срок, от страна в процеса с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.2 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустима, но разгледана по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Според касатора, същественото процесуално нарушение, налагащо отмяната на въззивната присъда и връщане на делото на прокурора е неяснотата в обвинителния акт относно изпълнителното деяние по осъществяване на престъплението, в което е обвинен подс.И., което ограничило правото им на защита, заради което се претендира изготвяне на нов „годен” обвинителен акт. Тези доводи, освен че не са съобразени с правомощията на касационната инстанция по чл.354, ал.3 вр.ал.1, т.5 от НПК, не отчитат и събраните по делото доказателства и извършения от градския съд правен анализ на възприетите за установени факти по делото. Всъщност, в съвсем не „обемния като изложение обвинителен акт” прокурорът е ангажирал факта на приемането като залог на предоставения на св.В.Е. паричен заем от 5 000 лева златен ланец от 84 грама 14-каратово жълто злато, който след изплащане на сумата от заемателя подс.И. отказал да върне на 04.10.2013 г. и започнал да се укрива както от него, така и от сина му св.Бл.Е., а и от други заематели. Тези факти градският съд е възприел въз основа на извършения от него доказателствен анализ на свидетелските показания на В.Е., Бл.Е., А.А., Т.Р., Д.Б. и наличните писмени доказателства, който не се оспорва в касационната жалба и съдебните прения пред ВКС. Друг е въпросът, че тези факти са оценени от обвинителя за предявяване на по-леко наказуемото престъпление по чл.206, ал.1 от НК, без да е съобразено качеството на фактически отчетник на подсъдимия, боравещ със средствата на заложната къща, съответно приемащ и отговарящ за правомерното осъществяване на фактическата власт върху заложените вещи. В мотивите на присъдата си въззивният съд е изложил обективния си пълен и всестранен анализ на събраните пред първата инстанция доказателства и с това не е допуснал визираните най-общо в касационната жалба процесуални нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, като в съответствие с изискванията на чл.339, ал.3 вр.чл.305 от НПК е дал убедителен отговор на всички наведени му от защитата възражения, поради което не е налично касираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт, още по-малко при така възприетите факти за оправдаване на подс.И. по предявеното му обвинение. Не е допуснато и неправилно приложение на материалния закон. Съдът е квалифицирал престъпното поведение на подсъдимия в рамките на предявеното му обвинение за осъщественото присвоително престъпление. Изяснено е, че именно подс.И. е приел като залог на предоставения паричен заем златния ланец от св.В.Е., стар негов познайник и многократен заемател от заложната къща, както и за възникналия „проблем” от невръщането му именно от подсъдимия, който единствен осъществявал фактическата власт над него в трезор, до който имал само той достъп. Той сам се е лишил от възможността да даде друго обяснение на създалата се ситуация както в хода на досъдебното производство, така и пред районния и пред градския съд, пред които е създавал постоянно пречки за нормалното протичане на процеса. Въззивният съд правилно е извел и елементите от субективната страна на престъпния състав по чл.206, ал.1 от НК от действията на подс.И. по укриване от св.В.Е. и сина му св.Б.Е., поднасянето на различни причини да не върне заложения златен ланец, включително и оставянето му „за ремонт”, от какъвто не се е нуждаел. Няма други съществени доводи в жалбата, касаещи приложението на правото, поради което не е налице и касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за намеса на касационната инстанция. Не е налице и явна несправедливост на наложеното на подс.И. наказание. Съдът с основание не се е съгласил да приложи разпоредбата на чл.55 от НК както заради липсата на многобройни или изключителни смекчаващи вината му обстоятелства, така и на прекомерна тежест на минимално предвиденото за престъплението наказание лишаване от свобода с оглед обществената опасност на деянието и на дееца. Подс.И. е оперирал с парични средства на заложната къща срещу предоставяне в залог на различни движими вещи, представляваща дейност под особен надзор и изискваща спазването на редица правила, които в настоящия случай е пренебрегнал и е причинил сериозна вреда на св.В.Е.. Поради това съображенията на градския съд да му наложи минимално предвиденото в закона наказание лишаване от свобода с отлагане на изпълнението му на основание чл.66, ал.1 от НК не сочи на претендираното от жалбоподателя явно несъответствие по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК. То е необходимо за постигане както на целите на личната, така и на генералната превенция и няма основание за смекчаване на наказателната отговорност на подс.И.. Жалбата и в тази й част е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваната въззивна присъда следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 51 от 20.02.2019 г., постановена по ВНОХД № 3367/2018 г. от Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :