Р Е Ш Е Н И Е   № 209   гр. София, 06.04.2010 г.   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и десетата година, в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                      ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                         МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4468 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Ю. М. Ю. , чрез процесуалния му представител адв. М, против въззивното решение № 627 от 11 юни 2008 г., постановено по в.гр.д. № 22 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 3* от 12 ноември 2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. В. за 2007 г. Касационният контрол е допуснат поради наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК по правните въпроси представлява ли неизпълнение на задълженията за даване на издръжка недаването на такава, при условие, че задълженият родител работи и следва ли да се обсъдят и доказателствата за липса на активност у майката да вижда детето в контекста на предпоставките на чл. 75 от Семейния кодекс (отм.). По поставените въпроси касаторът сочи, че майката не дава издръжка, нито други вещи за детето си, въпреки, че работи, както и че не е проявила никаква активност да вижда детето си, включително и чрез търсене на съдействие за това, което в съвкупност сочи, че тя трайно се е дезинтересирала от родителските си права и задължения. Ответницата Т. И. П. от с. Ц., общ. Аврен, не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК. Прокуратурата сочи, че касационната жалба е неоснователна, защото за периода след раждането на детето майката е учила в редовно училище, не е реализирала доходи и е била в обективна невъзможност да предоставя издръжка. Според представеното с касационната жалба решение № 578 от 17 септември 2003 г. на ВКС по гр.д. № 268 по описа на ІІ ГО за 2003 г., съдът е приел за основателен искът за лишаване от родителски права по реда на чл. 75 ал. 1 т. 2 от СК (отм.) при установени спорадични и твърде кратки като времетраене контакти между майка и дете, както и че за целия период след раждането на детето майката е предоставила само 200 лева за неговото отглеждане. ВКС е приел, че тези обстоятелства правилно са обосновали извод, че тя трайно не полага грижи без основание и не дава издръжка на сина си. При условията на чл. 291 т. 1 от ГПК, касационният съд приема практиката в представеното решение на ВКС за правилна. След като задълженият родител работи, извън всякакво съмнение той дължи финансови средства за отглеждането на детето си, като задължението му произтича от качеството му на родител, дори и да не е използван съдебният ред за определяне на конкретен размер на дължимата издръжка. Родителят дължи грижа за отглеждането на детето си от момента на раждането му, а когато родителят е бил и пълнолетен към датата на раждането и е бил трудоспособен, както и при липса на установена друга обективна основателна причина, обуславяща невъзможност да се дава издръжка, недаването на издръжка представлява неизпълнение на задължението за осигуряване живота на детето. На второ място, при твърдение за трайно неполагане на грижи за детето, съдът следва да обсъди всички доказателства, представени от страните в тази връзка. Полагането на грижи представлява комплекс от действия, които родителят следва да осъществява по отношение на детето, като за всеки отделен случай и конкретна ситуация видовете действия са различни. Съвкупността от стъпки от страна на родителя с оглед осигуряването на правилно психофизическо развитие на детето в никакъв случай не могат да се сведат до обикновено виждане на детето. За да може да полага грижи за детето, родителят преди всичко следва да проявява активност и настоятелност в търсенето на контакти с детето, за да може да осигури базата за необходимата емоционална връзка, както и практически да покаже грижата си. Затова данните за спорадични и апатични опити от страна на родителя да установи връзка с детето, следва да се обсъдят от съда при преценка на предпоставките на иска по чл. 75 от Семейния кодекс (отм.). Касационната жалба е основателна. С решението си въззивният съд приел, че след раждането на детето майката не разполагала с доходи и жилище, защото била ученичка, а през 2007 г. след кратко заживяване заедно, отношенията на родителите се изострили и майката напуснала жилището; при тези обстоятелства не можело да се приеме, че майката трайно не полага грижи за детето и не дава средства, без да има основателни причини за това. Според свидетелските показания, дадени от сестрата на майката пред въззивния съд, ответницата не се е опитвала да ходи да вижда детето си, а само се е обаждала по телефона; ответницата не е търсила съдействие от някой друг, за да вижда детето си; тя не е изпращала пари, нито продукти или дрехи за детето, независимо, че работи от няколко месеца. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото съдът е преценявал много кратък период непосредствено след раждането на детето; сестрата на майката, разпитана като свидетел, сочи, че майката не изпраща пари или други неща на детето; достъп до детето не е отказван; дори за месеците, в които е работила, майката не е изпращала пари на детето. По делото е установено, че малолетният М. , роден на 27 февруари 2006 г., е роден от връзка между страните по спора, като при раждането на детето майката, макар и пълнолетна, все още е била ученичка, без собствено жилище и доходи и без подкрепата на родителите си; след завършването на училището през 2007 г. родителите за кратко заживели заедно, но майката напуснала жилището на бащата; майката работи, но липсват данни да е давала каквито и да било финансови суми за издръжката на М. , както и да е предоставяла помощ под формата на продукти, дрехи или пък играчки за детето; майката се е опитвала да се свърже с детето по телефона, но твърди, че контактът не е позволяван от бащата; липсват данни майката да е ходила при детето за целия период от напускането на жилището до приключването на делото пред въззивната инстанция. При тези данни съдът намира, че са налице основанията по чл. 75 ал. 1 т. 2 от СК (отм.) за лишаване на майката Т. П. от родителски права по отношение на детето М. Лишаването от родителски права константно се възприема от съдилищата като крайна мярка за защита на децата, която следва да се прилага при трайно пренебрегване на родителския дълг. Трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи противоправно поведение на родителя и всъщност представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения. Майката не изтъква каквато и да е основателна причина, поради която е лишена от възможност да полага грижи за детето си, както и да му дава издръжка. Това състояние е и трайно – неполагането на грижи е с давност от лятото на 2007 г., а издръжка изобщо не е осигурявана. Затова изводът на въззивния съд за неоснователността на иска, тъй като липсвали данни за застрашаване живота на детето и правилното му възпитание и развитие при установено доброволно и безпричинно отстъпване от страна на майката от родителските функции, е взет в нарушение на закона. С оглед основателността на предявения иск, съдът следва да определи мерките за лични отношения между майката и детето по смисъла на чл. 76 от СК (отм.). Предвид възрастта на детето и нуждата му от емоционално общуване с майката, както и обстоятелството, че майката и детето са практически непознати един за друг, съдът намира, че на настоящия етап майката следва да го вижда всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 ч. до 12.00 ч. за период от шест месеца от постановяване на настоящото решение по местожителството на бащата, след което всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00 ч. до 13.00 ч. Съобщение за лишаването на майката от родителски права да се изпрати на общината по местожителството на майката за вписване по реда на чл. 78 от СК (отм.). Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС   Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 627 от 11 юни 2008 г., постановено по в.гр.д. № 22 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ЛИШАВА от родителски права Т. И. П., ЕГН **********, с адрес в с. Ц., обл. Варна, по отношение на детето М. Ю. М. с ЕГН **********. ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения между детето М. , родено на 27 февруари 2006 г. и майката Т. И. П. както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 ч. до 12.00 ч. за период от шест месеца от постановяване на настоящото решение по местожителството на бащата, след което всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00 ч. до 13.00 ч. Съобщение за решението да се изпрати на Община А. за вписване в регистъра по чл. 78 от Семейния кодекс (отм.).     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: