Р Е Ш Е Н И Е № 116 Гр.София, 10.06.2019г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ ШИШКОВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретаря Ил.Рангелова и в присъствието на прокурора Михайлова изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 403/2019 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс.К. К., подадена чрез упълномощения му защитник адв. М. срещу въззивно решение № 28 от 22.01.2019г., постановено по ВНОХД № 890/2017г. по описа на Софийски апелативен съд . В депозираната жалба се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.2, вр. ал.3, т.1 и 2 НПК. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с доводи за формиране вътрешното убеждение на съда при неправилен доказателствен анализ и погрешно интерпретирани доказателства. Акцентира се върху аргументите на съда, касаещи изводите за часа на деянието, относим към представената защитна теза на подсъдимия. Подчертава се, че не са изложени мотиви защо не са кредитирани показанията на пострадалия именно в тази част. Редом с това се посочват пропуски в аналитичната дейност на съда при обсъждане заключението на техническата, химическата и биологичната експертиза, както и относно кредитираното разпознаване на подсъдимия по снимки. В жалбата се посочва, че са допуснати процесуални нарушения още с внасянето на обвинителния акт в съда, след като не е фиксиран часът, в който е осъществено деянието. Визира се и касационното основание по чл.348, ал. 1,т.3 НПК, като се твърди, че при индивидуализиране на наказанието би следвало да се оценят смекчаващите вината обстоятелства като многобройни и да се приложи разпоредбата на чл.55 НК Предвид изложеното се иска от касационната инстанция да отмени атакуваното решение и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд или на друг състав на въззивната инстанция. Алтернативно се иска намаляване на наказанието. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения и искания, като подробно се спира на доводите относно неправилно формирана воля на съда, касаеща часа на извършване на престъплението, противоречивото тълкуване на приетите експертни заключения, както и на проведеното разпознаване. Аргументите са съсредоточени само относно произнасянето на съдебните инстанции по обвинението за извършено престъпление по чл.115 НК. Подсъдимият в своя защита заявява, че поддържа становището на защитника си. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Не споделя възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието. Намира, че въззивното решение следва да се остави в сила като законосъобразно и справедливо. В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият завява, че не е извършил деянието по чл.115 НК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 10.04.2017г., постановена по НОХД № 4897/2015г., Софийски градски съд е признал подс. К. К. за виновен в това, че на 08.04.2015г. в [населено място] умишлено умъртвил Г. Я., поради което и на основание чл.115, вр. чл.54 НК му е наложено наказание от 11 години „лишаване от свобода”. Със същата присъда подс. К. е признат за виновен и в извършване на престъпление по чл.339 НК, а именно, че за период от неустановена дата до 09.04.2015г. в [населено място], държал огнестрелни оръжия и боеприпаси, подробно описани, без да има за това надлежно разрешително. Наложено му е наказание от 2 години „лишаване от свобода”. На основание чл.23 НК е определено едно общо наказание, най-тежкото измежду двете, което да се изтърпи от подсъдимия - 11 години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим. Приспаднато е времето, през което подс. К. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” и „Домашен арест” и е осъден да заплати направените по делото разноски. С решение № 28 от 22.01.2019г. на Софийския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 890/2017г., присъдата е била потвърдена изцяло. Върховният касационен съд намира жалбата за основателна. Защитата на подс. К. твърди, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, изразяващо се в незаконосъобразно формиране на вътрешното убеждение на контролираната съдебна инстанция. Посочва се, че доказателственият материал е интерпретиран превратно и в противоречие с правилата за обективно и всестранно анализиране, че въззивният съд не е изложил убедителни мотиви относно това, защо не кредитира част от показанията на св. Я., касаещи часа на деянието. При необективното според защитата обсъждане на доказателствената съвкупност /експертните заключения и протокола за разпознаване на лица/ се е стигнало до незаконосъобразни изводи относно фактическата обстановка и основно за съпричастността на подсъдимия към престъплението, за което му се търси наказателна отговорност. Възраженията на защитата могат да бъдат споделени. Въззивният съд е възприел изцяло мотивите на първата инстанция, касаещи както фактическата обстановка по делото, така и направения доказателствен анализ. Изложени са доводи в подкрепа на установеното и от Софийски градски съд, че на инкриминираната дата - 08.04.2015г., в З. п. в [населено място], подс.К. е умъртвил умишлено Г. Я. като го е прострелял, докато пострадалият е стоял в колата си. Двете предходни инстанции приемат, че това се е случило около 19:00ч. на инкриминираната дата. В настоящият случай, защитата изрично прави възражение в рамките на нарушено право на защита на подсъдимия, като поставя въпроса за часа на деянието акцентирайки на особеното му значение и връзката му с рамките на обвинението и алибито на подсъдимия. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че пострадалият Я. е паркирал колата си в парка около 17:00ч. и докато стоял в нея забелязал подсъдимия да го наблюдава. След разменени няколко реплики, подсъдимият го прострелял през отворения прозорец на лявата предна врата. В диспозитива на обвинителния акт, час на деянието не е отбелязан. Както Софийски градски съд, така и въззивната инстанция приемат, че прострелването на пострадалия, намиращо се в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат, е станало около 19:00ч., без тези изводи да са в достатъчна степен защитени от правдив и обективен доказателствен анализ. Безспорно са събрани доказателства в две посоки, а именно, че престъплението е осъществено около 17ч., както и такива, изграждащи алиби на подсъдимия в този времеви отрязък и водещи до заключението, че това може да е станало и около 19:00ч. В показания си от ДП / т.2,л.1 и л.77/, приобщени по съответния процесуален ред, пострадалият е достатъчно последователен в разпитите си, че след като е отишъл в парка около 16:30ч. на 08.04.2015г., е забелязал непознато лице до колата си около 17:30ч., когато е станало и прострелването. Това е намерило своето обективно отразяване и в обстоятелствената част на обвинителния акт. Без да са представени убедителни доводи и с противоречиви мотиви, въззивният съд, отбелязвайки, че споделя аргументите на първата инстанция, е игнорирал частта от показанията на Я., свързани с часа на деянието, след като преди това е приел, че принципно те следва да се ползват изцяло с доверие. Остава действително неясна волята на съда, защо не дава вяра точно на тази част от показанията на простреляния, а заявява, че останалата е напълно достоверна. Съображението, че поради стресовата ситуация, той е загубил точна представа за времето, не може да послужи като самостоятелен убедителен аргумент. Самите мотиви на съда, че се отхвърлят като недостоверни само тази част от показанията на пострадалия от друга страна, не отговаря на действително приетото от въззивния съд и противоречи на вътрешната му логика. Фактически съдът не е кредитирал и показанията на пострадалия относно описанието на дееца - външност, облекло, цвят на очите, както и заявеното от него относно броя на лицата, които е видял в двора на сервиза след прострелването си. Тези обстоятелства са от особено значение, доколкото показанията на пострадалия са в основата на обвинителната теза и върху тях се гради твърдението, че именно подс. К. е авторът на деянието, за което е предаден на съд. Липсва аргументиран и обективен анализ на гласните доказателства, които могат да подкрепят или отхвърлят показанията на пострадалия. В мотивите на въззивния съд се твърди, че показанията на свидетелите Г. и Д. К., св. М., св. Ч., св. Д. и св. М. се възприемат изцяло и същите подкрепят установените факти, а в действителност съществуват противоречия между посочените гласни доказателства и възприетата фактическата обстановка, чието изясняване не е намерило място в мотивите към съдебните актове. Те касаят депозираните показания на посочените свидетели в полза на подсъдимия, относно неговото пристигане в сервиза с автомобил около 19:00ч., за да застъпи на работа като пазач нощна смяна, свързани са с липсата на твърдения от страна на св. Г. К., че подсъдимият е излизал от сервиза до 20:00ч., преди той да си тръгне /подкрепено и със заключението на техническата експертиза/, както и с показанията на св. М. и записаното в медицинския журнал / т.4, л.132 ДП/. Изводите на въззивния съд относно часа на деянието, направени въз основа на противоречиви показания и доказателствена непълнота, биха могли да се коригират както с по-задълбочен и детайлен анализ на доказателствата, така и да се попълнят с изискването на справка от Института по метеорология и хидрология на БАН, относно часа, в който е залязло слънцето вечерта на 08.04.2015г., настъпването на здрачаването и нощта в градски условия и при наличие и съхранение на информация за времето, за да се проверят показанията на пострадалия от 14.04.2015г. / т.2,л.77 ДП/ в последната им част. Въпросната справка би имала контролни функции спрямо показанията на пострадалия за хронологията на събитията, за тяхната правдивост и би могла да се съпостави със заключенията на техническите експертизи. Не могат да се споделят възраженията на защитата, касаещи годността на проведеното разпознаване, развити на базата на оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото същите са свързани с правилата за провеждането на процесуалното действие. Подробно с мотивите си и двете инстанции са посочили, че съпоставените лица са видимо сходни, като не би могло да се търси по-голяма прилика помежду им. Що се отнася до възражението на защитата за възрастта им, действително аргументите на САС са правилни, че възприятието за възраст е субективна оценка на лицето, която то дава според своите собствени разбирания. Не могат да се споделят и оплакванията, относими към спазване правилата за присъствие на две поемни лица при провеждане на разпознаването. С нужната пълнота и изчерпателност съдебните инстанции са обосновали тезата, че пропуски в тази насока не се констатират. Възражението на защитата, което е споделено от настоящата инстанция, касае необходимостта да се преодолее чрез подробен и аргументиран доказателствен анализ противоречието между приобщените показания на пострадалия, свързани с описанието на извършителя на престъплението и впоследствие извършеното от него разпознаване на подсъдимия. Без да се подлага на съмнение добросъвестността на пострадалия при осъществяване на процесуалното действие, то съдебните инстанции дължат отговори на въпросите за разликите в описанието на дрехите, цвета на очите, а и относно косата на дееца. Същите се отнасят до показанията на Г. Я., че лицето е било облечено със сиво- бежово яке, а в мотивите към присъдата и решението се приема от съда, че подсъдимият е носел тъмно яке. Не са намерили отговор в актовете на съда и въпросите свързани с противоречията между описанието на облеклото на извършителя, което пострадалият е дал / сиво-бежово яке, сив пуловер/ и впоследствие иззетите две тъмни якета - черно и тъмносиньо, принадлежащи на подсъдимия. По повод на това следва да се отбележи непоследователност в мотивите на въззивния съд относно интерпретацията на химическите експертизи. По ръкавите и на двете иззети връхни дрехи на подсъдимия са констатирани капсулни микрочастици, и то от двата вида - четири- и трикомпонентни /заключения на химически експертизи- т.3, стр.74/. Следвало е да се подложи на проверка обстоятелството, за какъв периода от време тези частици остават по дрехите на едно лице, както и да се даде отговор по експертен път, дали е възможно чрез допир те да се прехвърлят от един предмет на друг / в случая от едното яке на другото /, респективно от ръка върху дреха и обратно. Тези обстоятелства са и в пряка връзка с проверката на защитната теза на подсъдимия, че е стрелял с огнестрелно оръжие по плъхове в гаража си на [улица]. В тази насока следва да се покани подсъдимият, ако желае да даде допълнителни обяснения, кога за последен път преди деянието е стрелял с огнестрелно оръжие. Ако съдът прецени за нужно, би могъл да постави тези въпроси и на дъщерята на подсъдимия- св. Н., която също дава показания в тази насока. Липсата на задълбочен доказателствен анализ от страна на въззивния съд се илюстрира и с обстоятелството, че в мотивите на атакуваното решение е отбелязано, че се възприемат изцяло и ценят всички приложени и приети по делото експертни заключения, които подкрепят направените изводи относно фактите по делото, без същите да са обсъдени с нужното внимание . Ако това бе сторено, щеше да се констатира, че в противовес на твърденията на въззивния съд е заключението на биологична ДНК експертиза № 15-165 / т.3,л.131 ДП/, според която от биологичният материал, иззет от обтривка от ръчка за сваляне на стъклото на лявата предна врата на автомобила, в който е бил прострелян пострадалия, се определя ДНК профил на лице от мъжки пол, който не съвпада с профила на подсъдимия. Важността на този факт се определя от заявеното в показанията на пострадалия обстоятелство, възприето като елемент от фактическата обстановка по делото, че след като е възпроизвел изстрел през отворения прозорец на автомобила, извършителят е отворил вратата и е вдигнал стъклото. Принципно иззетият биологичен материал би могъл да е оставен от пострадалия, но и от трето лице, а отговор на въпрос следва да се получи само след поставянето на допълнителна задача на експерта. В касационната жалба на защитата се правят възражения и за допуснати нарушения в хода на досъдебното производство, илюстрирани с внасянето на обвинителен акт, в който липсва яснота и конкретика/ липсата на точен час на деянието в диспозитива на обвинителния акт/. Оплакванията на защитата не касаят всъщност пропуски, които да са относими към стандартите, на които следва да отговаря обвинителния акт. Основно се отнасят към посочените факти, имащи значение за времевата рамка на обвинението и впоследствие възможността на съда да приеме за установени обстоятелства, които да й съответстват. По посоченият въпрос, който защитата поставя на обсъждане и пред настоящата инстанция, в светлината на допуснати съществено нарушение на процесуалните правила, рефлектиращо върху пълноценното упражняване правото на защита от страна на подсъдимия, са взели отношение и двете предходни инстанции. Мотивите им, че с изложените факти в обвинителния акт, респективно в крайното формулиране на обвинението в диспозитива му, не се установява противоречие, се споделят и от настоящия съдебен състав. В обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени достатъчно по обем факти, които да правят обвинението конкретно и да очертават времеви граници, които да позволяват на подсъдимия ефективното да упражнява правото си на защита. За това и възраженията следва да се разглеждат в светлината на доводи относно правилното установяване на фактически положения от съдебните състави, при законосъобразно формиране на вътрешното убеждение на базата на коректна интерпретация на доказателствата, а съображения в тази посока вече се представиха от настоящия съд . С оглед изложеното до тук настоящият съдебен състав намира, че доказателственият анализ очевидно не отговаря на изискванията за обективност на вътрешното убеждение, които произтичат от чл.14 НПК. Противоречията в аналитичната дейност на съда и мотивирането на правно значимите изводи при непълнота на доказателствената съвкупност дава основание на извод за допуснати от страна на съдилищата на нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които са съществени, защото възпрепятстват изграждане на вътрешно убеждение, основано на обективно всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото . Това нарушение обосновава наличие на основание за упражняване на правомощието на ВКС по чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, като бъде отменен съдебния акт и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото следва да бъдат изяснени по експертен път посочените въпроси, както и да се изиска въпросната метеорологична справка и да се съберат при необходимост допълнителни гласни доказателства. След изясняването на посочените въпроси съдът следва да изпълни задължението си да мотивира изводите си относно доказателствения материал и неговата достоверност, имащ отношение към крайните изводи и за виновността на подсъдимия . Предвид посочените нарушения и последващите действия настоящият съдебен състав няма да вземе отношение по възраженията за несправедливостта на наложеното на подсъдимия наказание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 28 от 22.01.2019г. на Софийския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 890/2017г., Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.