Р Е Ш Е Н И Е № 59 София, 01.04.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№6239 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. К. срещу решение №481/27.03.14г. по в.гр.д.№396/14г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд неправилно е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по предявения от нея иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Този иск е процесуално допустим, тъй като е налице спор за материално право. Нейният наследодател Я. Г. Я. е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на имота, възстановен в реални граници на името на общия наследодател Г. Я. К.. Освен това решението на въззивния съд било постановено в нарушение на процесуалните правила и било необосновано. Ответниците в производството А. Г. И., Г. А. И. и Е. А. И. /конституирани на мястото на починалата Д. М. И./, Г. Ш. Н., Е. Д. П., Л. Й. М., Д. Г. Г. /конституиран на мястото на починалата З. М. Г./, М. Й. М., К. Й. Д., Ж. Д. Н., Ш. Н. Ш. и Д. Н. Ш. не вземат становище по жалбата. С определение №674 от 12.12.2014г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.1 ГПК по въпроса за правния интерес от иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: С ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС е прието, че правен интерес от иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е налице при висящо административно производство по чл.14, ал.1 – 3 ЗСПЗЗ или при възможност да бъде образувано, както и при окончателно решение за възстановяване на собствеността в реални граници или за обезщетяване на собствениците по реда на чл.10б, ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл.11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск е процесуално недопустимо. Тези основни положения са доразвити в практиката на ВКС по чл.290 ГПК. В приложеното към касационната жалба решение №101 от 26.07.2013г. по гр.д.№391/12г. на І ГО на ВКС е прието, че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим в случаите, когато земеделските земи са заявени за възстановяване от повече от едно лице, претендиращо самостоятелни права върху имота и процедурите по възстановяването не са завършили; когато има решение на ОСЗ за възстановяване на земеделска земя, но и висящо производство по искане на друго лице за възстановяване на същата земя; когато една и съща земя е възстановена на различни лица, които претендират да са носители на право на възстановяване, а също и когато земята е възстановена на част от наследниците на общия наследодател, които са я заявили за възстановяване като своя, а тя принадлежи на общия наследодател и следва да се възстанови на всички наследници. В решение №442 от 19.10.2010г. по гр.д.№804/2009г. на ВКС, ІІ ГО е прието, че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим и тогава, когато поради грешка на ОСЗ е възстановен съседен имот, който е принадлежал на друго лице към момента на образуване на ТКЗС и тази грешка не е отстранена. По настоящото дело въззивният съд е приел, че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим, въпреки данните, че двете страни по спора са претендирали за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ един и същ имот, както и че според експертизите възстановеният на името на общия наследодател Г. Я. К. имот от 4,627 дка в местността „Я.” /имот №7851 по КП от 1956г. и №460 от помощния кадастрален план/ е идентичен с имота, който синът му Я. Г. Я. е закупил от него с нотариален акт №7/1953г. За да приеме, че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от наследницата на Я. Г. Я. срещу другите наследници на общия наследодател Г. Я. К. е недопустим, въззивният съд е счел за решаващо обстоятелството, че по преписката на ищцата не е постановяван отказ за възстановяване на собствеността на наследодателя и Я. Г. Я.; че искането по тази преписка е уважено, макар възстановеният имот да е в Д., вместо в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, където се е намирал имотът на наследодателя; че не е обжалвано първоначалното решение, с което се възстановява имот в Д. и че при завършилата процедура по възстановяване на собствеността на Я. Я. постановеното решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ няма да има никакви правни последици. Настоящият състав приема за правилна посочената практика на ВКС. Налице е правен интерес от иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и в случаите, при които и двете страни по спора имат възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти, но ищците твърдят, че възстановеният в реални граници имот на ответниците е бил собственост на техния наследодател към момента на образуване на ТКЗС. Наличието на влязло в сила решение на ОСЗ, с което на ищците е възстановен имот, различен от притежавания от техния наследодател, не е пречка за предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, когато с него се цели да бъде установено, че възстановеният на ответниците имот е този, който е бил собственост на наследодателя на ищците към момента на образуване на ТКЗС и към който ищците са насочили претенциите си за възстановяване. Ако искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ бъде уважен, ще възникнат основанията по чл.14, ал.7 и ал.7а ЗСПЗЗ за изменение на неправилните решения на ОСЗ. По съществото на касационната жалба: Спорът по делото е за имот с площ от 4,627 кв.м., находящ се в землището на [населено място], кв.В., местността „Я.”, терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, представляващ имот №7851 по КП от 1956г. и №460 от помощния кадастрален план на местността. С решение №551 от 04.09.98г. на ПК В., сега ОСЗ В., този имот е бил признат за възстановяване по реда на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ на наследниците на общия наследодател на страните по делото Г. Я. К., въз основа на нотариален акт №135/1952г. Същевременно по делото има данни, че общият наследодател Г. Я. К. е продал на сина си Я. Г. Я. същия имот, като продажбата е извършена с нотариален акт №7/1953г. В разписния лист към КП от 1956г. имотът е записан на името на Я. Г. Я.. С решение №966 от 24.07.2003г. на ОСЗ В. е признато на наследниците на Я. Г. Я. правото на възстановяване на собствеността на имота по нотариален акт №7/1953г., а с решение №90 от 09.01.2006г. по същата преписка е уточнено, че правото на собственост се възстановява при условията на §9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ върху имот, включен в Д.. По този начин за един и същ имот ОСЗ е издала две различни позитивни решения за възстановяване на собствеността на името на различни лица. След като твърди, че имотът на Я. Г. Я. неправилно е бил възстановен общо на наследниците на неговия баща Г. Я. К., ищцата С. С. К. има правен интерес от предявяването на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Този иск е процесуално допустим, както е прието по-горе в настоящото решение. Целта му е да се постигне възстановяване на собствеността на Я. Г. Я. именно върху този имот, който той е притежавал към момента на образуване на ТКЗС. Възстановяването на собствеността върху друг имот, различен от притежавания, не постига целите на реституцията. Последица от евентуалното уважаване на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е възможността да се иска изменение на решенията по двете преписки за възстановяване на собствеността на Г. К. и Я. Я., като те бъдат приведени в съответствие с действителното правно положение - по преписката на Г. К. на основание чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ да се промени лицето, в чиято полза е издадено решението за възстановяване на собствеността, а по преписката на Я. Я. – имотът, който се възстановява, на основание чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ. Като е приел, че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустим, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по съществото на подадената въззивна жалба. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №481/27.03.14г. по в.гр.д.№396/14г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: