Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 1014 гр. София, 23.12.2009 г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  седемнадесети  декември   две хиляди и девета    година  в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ                                                     ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ   при участието на секретаря Богданова     . изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 221/2009г   Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. А. У. от с. Б. срещу решение № 522 от 28.10.2008г по гр.дело № 652/2008г. на Смолянски окръжен съд в частта ,с която е отменено решение №130 от 04.08.2008г по гр.д. № 115/2008г на Девински районен съд и пеоргиева от АК Пловдив ППпппо същество е отхвърлен иска за обезщетение поради оставане без работа на основание чл. 344 ал.1 т. 3 вр. чл. 225 ал.1 от КТ за шестмесечен период след уволнението. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуалните задължения на съда ,при неправилно прилагане на доказателствените правила с оглед обстоятелството , че основанието на иска по чл. 225 ал.1 от КТ е подлежало на установяване след завеждане на исковата претенция . Ответникът в касационното производство «Д. г. с. » с. Бориво не е заявил отговор С определение №211от 04.03.2009г състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал частично до разглеждане касационната жалба на Е. А. У. , при основанията на чл. 280 ал.1 т. 3 от ГПК ,по процесуалния въпрос за пределните възможности за ангажиране на доказателства по действащия процесуален закон предвид ограниченията в него ,при обективно съединен иск за обезщетение поради оставане без работа по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ , когато шестмесечния период по чл. 225 ал.1 от КТ, считано от уволнението ,чиято отмяна се иска съгласно чл. 344 ал.1 т.1 от КТ , ще настъпи за ищеца в хода на делото. Със същото определение Върховен касационен съд не е допуснал до касационно разглеждане жалбата на «Д. г. с. » с. Бориво и в останалата част решение № 522 от 28.10.2008г по гр.дело № 652/2008г. на Смолянски окръжен съд е влязло в сила . Жалбата на касатора Е. А. У. е по същество основателна . Характеристиката на иска по чл. 225 ал.1 от КТ за обезщетение поради оставане без работа след уволнението, като обусловен иск спрямо този за отмяна на същото уволнение,процесуално предпоставя обективното съединяване за общо разглеждане на различни по естеството си претенции в рамките на трудовия спор по чл. 344 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 от КТ вр. чл. 310т.1 от ГПК . Кратките срокове в Кодекса на труда относно исковете за защита при незаконно уволнение ,както и зададената с нормата на чл. 344 ал.1 от КТ вр чл. 317 вр чл. 310 от ГПК възможност за концентрирано и изчерпателно разглеждане на различни по своето материалноправно естество претенции в рамките на съдебния спор в бързо производство , налагат съобразяването с една особеност на иска за обезщетение по чл. . 344 ал.1 т.3 вр .чл. 225 ал.1 от КТ,а именно предявяването му за посочения в закона пределен период от шест месеца за напред ,преди още свързаните с основанието на иска обстоятелствени факти да са настъпили при подаване на исковата молба. Това поставя въпрос за действията на съда по реда на чл. 146 ал.1 вр. ал.3 от ГПК ,чл. 148 от ГПК ,чл. 159 ал.1 от ГПК, както и за активността на ищеца по този иск ,с оглед на доказването на факта ,че е без работа , като едно подлежащо на установяване обективно състояние в хода на процеса , в условията на стриктните, ограничителни доказателствени правила на чл.147т.1 , 159 и чл. 266 от ГПК . Както производството пред първостепенния съд , така и въззивното производство, в настоящия случай са приключили преди да изтече заявения с иска шестмесечен период на обезщетението. В първа инстанция ищецът е ангажирал издадено му от Бюро по труда писмено доказателство , свидетелстващо за принудителна безработица до датата на издаването му (15.07.2008г ), която дата е последваща спрямо първото по делото заседание(проведено на 10.07.2008г) и следващото заседание,отложено без да е проведено. Решаващо съображение за отхвърляне на иска от въззивния съд е преклудирането на възможността да се сочат доказателства след първото съдебно заседание, ако страната не даде на съда изрична и конкретна обосновка за случай на допустимост при нововъзникнали обстоятелства. Разбирането на въззивния съд във връзка с допустимостта на приетото от първостепенния съд писмено доказателство с оглед срока на представянето му по конкретното дело , както и разбирането на този съд за служебната му роля в доказателствения процес относно обстоятелствата по основанието на иска , настъпили след подаването на въззивната жалба , са неправилни. В случай, за който периодът на претенцията по чл. 225 ал.1 от КТ като материално основание на този иск се формира в хода на делото , първостепенният съд правилно е процедирал ,давайки както указание , така и възможност на ищеца по смисъла на чл. 146 ал.3 от ГПК да представи доказателствата си за релевантрите факти до приключване на устните състезания. Въззивният съд неправилно е отрекъл тази възможност и с това е злепоставил защитата на ищеца. Обстоятелства по основанието на иска , които са настъпили след провеждане на заседанието по чл.143от ГПК, не могат да бъдат преклудирани от него , нито за тях е необходимо ищецът да поддържа отделно, последващо твърдение и обосновка като нововъзникнало обстоятелство с оглед указанията , дадени му веднъж в доклада по чл. 146 от ГПК. Неправилни са , на следващо място ,процесуалните действия на въззивният съд по подготовката на неговото заседание , с оглед предмета на въззивното обжалване и поставените в тази инстанция въпроси за разрешаване. След като ответникът по иска е обжалвал постановеното решение с довод за недопустимост по целия спорен предмет , предвид че иска по чл. 225 ал.1 от КТ е бил изцяло уважен от районния съд за период от шест месеца след уволнението , считано за напред , при теза на жалбоподателя, че този иск евентуално е следвало да се разгледа (и отхвърли )за шест месеца от уволнението , считано назад ; след като е приел исковата молба за нередовна по отношение на периода на претенцията , постановявайки в заседанието по чл. 267 ал.1 от ГПК оставянето й без движение, въззивният съд е следвало да съобрази ,че след изисканото от него уточнение на иска (виж молба –допълнение от 07.10.2008г), се е поставил в положението на първоинстанционен съд .точнението , дадено от ищеца, е компроментирало оплакванията по въззивната жалба за произнасяне свръх петитум, но е компроментирало и защитата на ищеца по ангажиране на доказателства за периода , предмет на иска .точнението на претенцията , прието от въззивния съд , формално е следвало да бъде преценено от същия съд по реда на чл. 146 ал.1 т.4 и т.5 вр. чл. 146 ал.2 от ГПК, предвид прилагането на правилата за първо инстанционното производство съгласно нормата на чл. 273 от ГПК . Наред с това се касае за процес , при който основанието на иска се формира за периода на въззивно обжалване включително и това е следвало да доведе до прилагане на доказателствените правила за първа инстанция във връзка с новонастъпилите факти – оставане на ищеца без работа за последващия период. Макар определението на въззивния съд в закрито заседание от 30.09.2008г да е съдържало общото указание до касатора,че може да представи „нововъзникнали доказателства” във връзка с оставането си без работа, исковата молба е оставена без движение със същото определение и не е станало ясно какво подлежи на доказване и за кои обстоятелства решаващият съд приема ,че страната не сочи доказателства. Това не е изяснено и в съдебно заседание Ето защо , като постановено в съществено нарушение на съдопроизводствените правила , въззивното решение следва да бъде отменено в допуснатата до обжалване част , по иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.3 КТ вр. чл. 225 ал.1 от КТ С оглед указаните процесуални действия в тази част и на основание чл. 293 ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд , който при новото разглеждане да делото да се произнесе и по разноските . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение № 522 от 28.10.2008г по гр.дело № 652/2008г. на Смолянски окръжен съд в ЧАСТТА, с която е отменено решение №130 от 04.08.2008г по гр.д. № 115/2008г на Девински районен съд и пеоргиева от АК Пловдив ППпппо същество е отхвърлен иска на Е. А. У. от с. Б. за обезщетение поради оставане без работа за шестмесечен период след уволнението Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Смолянски окръжен съд в тази отменена част .       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: