Р Е Ш Е Н И Е №. 40. гр. София, 12.03.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на девети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№251 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „А енд Е компъни” ЕООД срещу решение №96 от 08.10.2019 г. по в.т.д.№206/2019 г. на АС Бургас. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №101 от 29.03.2019 г. по т.д.№223/2018 г. на ОС Бургас, в частта, с която „А енд Е компъни” ЕООД е осъдено да заплати на А. С. А. на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД сумата от 8 151 евро, неизпълнени задължения по договори за заем от 05.05.2010 и 25.06.2010 г., ведно със законната лихва от 11.05.2018 г. до окончателното изплащане, а на основание чл.86, ал.1 от ЗДД, сумата от 208.14 лв., левова равностойност на 106.42 евро, мораторна лихва за периода 26.03.2018 г. – 11.05.2018 г. и е потвърдено решение №101 от 29.03.2019 г. по т.д.№223/2018 г. на ОС Бургас, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „А енд Е компъни” ЕООД насрещен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 3 143 евро, ведно със законната лихва от 08.08.2018 г. до окончателното изплащане. В жалбата са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Ответникът по касация А. С. А. не заявява становище по касационната жалба. Обжалва решение №96 от 08.10.2019 г. по в.т.д.№206/2019 г. на АС Бургас в частта, с която след частична отмяна на решение №101 от 29.03.2019 г. по т.д.№223/2018 г. на ОС Бургас, са отхвърлени предявените от А. С. А. срещу „А енд Е компъни” ЕООД искове: по чл.240, ал.1 от ЗЗД за разликата над присъдения размер от 8 151 евро до пълния предявен размер от 73 491 евро, неизпълнено задължение по договори за заем от 05.05.2010 и 25.06.2010 г., ведно със законната лихва от 11.05.2018 г. до окончателното изплащане и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата между присъдения размер от 1360.07 лв. до предявения размер от 3 105.56 лв., мораторна лихва за периода 26.03.2018 г. – 11.05.2018 г. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, и необоснованост. „А енд Е компъни” ЕООД заявява становище за неоснователност на жалбата. С определение №678 от 04.12.2020 г. решение №96 от 08.10.2019 г. по в.т.д.№206/2019 г. на АС Бургас е допуснато до касационно обжалване за проверка на процесуалната му допустимост. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от А. С. А. срещу „А енд Е компъни” ЕООД искове по чл.240, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 72 600 евро, дължима по договор за заем от 05.05.2010 и за заплащане на сумата от 74 400 евро, дължима по договор за заем от 25.06.2010 г., както и с иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 3753.56 лв., обезщетение за забава върху главница в общ размер на 147 000 евро. С допълнителна искова молба, ищецът е посочил, че признава извършени от ответника плащания на суми в общ размер на 73 509 евро, поради което прави намаление на исковата си претенция по договорите за заем и поддържа претенцията за остатъка – 73 491 евро. С първоинстанционното решение е разгледан един иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД за сумата от 73 491 евро /уважен изцяло/, иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 3 753.56 лв. /уважен частично/ и предявеният от ответника насрещен иск /отхвърлен изцяло/. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че А. А. е претендирал със сезиращата съда искова молба, че заемите за сумите 72 600 евро и 74 400 евро не са издължени, но тъй като е признал, че е получил плащания в размер на 10 000 лв., равняващи се на 5113 евро, и 68 396 евро, е изменил претенцията си по размер, като претендира 73 491 евро. Анализирайки сключените между страните три договора за заем, обезпечени с договорни ипотеки, анексите към договорите, представените от дружеството ответник пет броя декларации – съгласие /от 25.06.2010 г. и 01.11.2013 г. по първия договор и от 01.11.2013 г., 03.09.2012 г. и 02.06.2014 г. по втория, за частично заличаване на договорни ипотеки, с които заемодателят е дал съгласието си да бъдат заличени вещните тежести върху част от обектите по горепосочените нотариални актове и е направил изявление, че заемите са частично погасени, посочвайки конкретни суми/, разписка за получена сума в брой от 15.09.2010 г., разписки от 01.07.2010 г. и 15.08.2010 г., както и заключенията на съдебно – почерковата и съдебно – икономическата експертиза, е намерил, че по надлежно възникналото задължение по двата договора за заем от 05.05.2010 г. и 25.06.2010 г. в общ размер на 147 000 евро до завеждане на настоящото дело – 11.05.2018 г., заемателят е издължил сумите от 5113 евро, по признание на заемодателя, 65 340 евро, по разписка от 15.09.2010 г. и 68 396 евро, по платежно нареждане от 26.04.2018 г., като е останала за плащане сумата от 8151 евро, в какъвто размер предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен, а за горницата до претендирания размер от 73 491 евро – отхвърлен. Счел е за основателна и претенцията за мораторна лихва върху установената като неиздължена главница – 8151 евро, считано от 26.03.2018 г. до 11.05.2018 г., в размер на 208.14 лв., левова равностойност на 106.42 евро, както и претенцията за мораторна лихва върху сумата от 68 396 евро за периода от 26.03.2018 г. до 25.04.2018 г. По отношение на насрещния иск, който намира своето основание в твърдения на заемателя, че е извършил плащания в полза на заемодателя, в превишение на уговорените за връщане суми, е приел, че същият е неоснователен, тъй като са налице неиздължени суми по договорите за заем Настоящият състав намира, че решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. В случая с исковата молба са предявени два иска по чл.240, ал.1 от ЗЗД - за сумата от 72 600 евро, дължима по договор за заем от 05.05.2010 и за сумата от 74 400 евро, дължима по договор за заем от 25.06.2010 г., както и с иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 3753.56 лв., обезщетение за забава върху главница в общ размер на 147 000 евро. Т.е. още с подаване на исковата молба е била налице нередовност, изразяваща се в заявяване на един иск за заплащане на мораторна лихва върху сбора от главниците по всеки от исковете по чл.240, ал.1 от ЗЗД. Предвид молбата на ищеца за „намаление на исковата претенция“ и поддържането й за остатъка – 73 491 евро, първоинстанционният съд се е произнесъл по един иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД, без обаче да е уточнено от ищеца по кой/и от договорите е налице погасяване с платените от ответника суми, респективно по кой от всеки от двата договора, каква част от сумата от 73 491 евро се претендира, съответно какво обезщетение за забава се иска да бъде присъдено по всеки един от договорите, като първоинстанционният съд е пропуснал да установи и дали намаляването е съчетано с частично оттегляне или с частичен отказ от иска/исковете. Въззивният съд като инстанция произнасяща се по съществото на спора е следвало да извърши собствена проверка на редовността на исковата молба с оглед на процесуалното задължение по чл.129, ал.1 от ГПК, но такава, включително и на посоченото изменение на петитума, не е извършена, а отново е налице произнасяне по един иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД, без да е ясно по кой/кои договор/и каква/и сума/и се претендира/т от ищеца А. С. А. /респективно е била присъдена/, което е довело до постановяване на недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Делото, съобразно разясненията, дадени в т.5 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение №96 от 08.10.2019 г. по в.т.д.№206/2019 г. на АС Бургас. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС Бургас. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.