Р Е Ш Е Н И Е   № 175   София, 07 май 2009 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на тринадесети април двехиляди и девета  година в състав:                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                        ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева                                             Юрий Кръстев   при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 152/ 2009год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимата М. Б. Д., подадена в срок чрез служебния защитник адв. П, против въззивно решение № 85 от 5.02.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 990/2008 год. на Софийски апелативен съд. В жалбата се поддържат всички касационни основания по чл. 348 НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, доведи до ограничаване правата на подсъдимата и до неправилно приложение на материалния закон с потвърждаване на присъдата без да е доказано авторството на деянието, а също така за явна несправедливост на наказанието по размер и начин на изтърпяване. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдана или наказанието да бъде намалено и бъде отложено изтърпяването му. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, а служебно назначения защитник поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 2 от 12.03.2008 год. постановена по НОХ дело № 1590/2002 год. Софийски градски съд е признал подсъдимата М. Б. Д. за виновна в това, че на 2.04.2000 год. в гр. С., като извършител, в съучастие с Д. Б. Г. /починал/, отнела от владението на С. П. В. , без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои вещи на стойност 900.14лв., като употребила сила и грабежа е придружен с опит за убийство на С. В. , поради което и на основание чл. 199 ал.2 т.2 пр.2 във вр. с чл. 198 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 и чл. 54 НК я е осъдил на петнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. С въззивно решение № 85 от 6.02.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 990/2008 год. Софийски апелативен съд е изменил присъдата, като е намалил размера на наказанието лишаване от свобода на десет години, а я е потвърдил в останалата част. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. То се мотивира с осъждането й по обвинение, което не е доказано, в резултат на допуснати нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените източници. В този смисъл са изложените съображения, че при установяване на правнорелевантия факт за авторството на деянието съдилищата са достигнали въз основа на недопустимо предположение, като са основали изводите си единствено на обясненията на подсъдимите Г. и Н. и показанията на св. Н, дадени в досъдебното производство, без да отчетат пряката им заинтересованост цялата наказателна отговорност да бъде поета от подсъдимата. Нарушения при формирането на вътрешното убеждение на съда по фактите не са допуснати. За основните факти включени в предмета на доказване, а именно упражняването на принудата над пострадалия с цел прекъсване на фактическата власт върху вещите му и отнемането им още първоинстанционният съд при условията и по реда на НПК е събрал достатъчно годни доказателства. Въззивната инстанция е преценила, че първоинстанционното съдебно следствие не е проведено с необходимата задълбоченост, като не са събрани възможни доказателства, необходими за изясняването на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. В съотвествие с правомощието си на инстанция по същество и в изпълнение на задължението си по чл. 13 НПК за разкриване на обективната истина, е провела съдебно следствие и е приобщила към доказателствените материали обясненията на оправданата подсъдима Н. и тези на починалия подсъдим Д. Г. , дадени пред съдия в досъдебното производство. Като е оценила в логическата им връзка всички доказателства, не е имала основание да направи различни фактически констатации и други правни изводи. Възприетите от въззивната инстанция фактически положения, че подсъдимата Д. е участвала в двата елемента от фактическия състав на престъплението, като самостоятелно е упражнила принудата и е привела пострадалия в състояние, лишаващо го от възможност да запази владението си върху намиращите се в дома му вещи, а по късно заедно с починалия подсъдим Г. и в отнемането им, не са направени при недопустимо предположение и въз основа на доказателства, които без основание са кредитирани. Съдът не е имал основание да отхвърли обясненията на подсъдимите Н. и починалия Г. След като са приобщени към доказателствените материали по надлежния процесуален ред, независимо в коя фаза на процеса са дадени, те са годен източник на доказателства и съдът е имал задължение да ги обсъди. Мотивирано по делото е прието, че не представляват т.н. “оговор” и липсват основания за отхвърлянето им като заинтересовани. Посочвайки подсъдимата Д. като лицето, което им е съобщило, че е “утрепала” някакъв човек и ги помолила да отидат с нея да вземат багаж от жилището му, по някакъв начин не целят да избегнат наказателната си отговорност и не може да се приеме, че умишлено дават сведения в нейна вреда. Във връзка с достоверността на съобщените от тях факти следва да се посочи, че и жалбоподателка не твърди някои от двамата да е влизал в жилището на пострадалия и да е участвал в телесното му увреждане. В обясненията си в съдебно заседание е заявила:”Аз им казах на С. и на Д. къде съм била и какво е станало. Тогава им казах, че така и така не съм вземала нищо и ако искат да се върнем за да вземем нещо…Те не са идвали с мен когато се върнах обратно в блока на пострадалия, а ми помогнаха да качим нещата пред нашия блок”. Съдът подробно е анализирал нейните обяснения и е посочил, че ги кредитира в частите, които са подкрепени от останалите доказателствени източници. Правилата за формиране на волята му при оценката им са спазени, а по същество решението му да ги отхвърли в частта, с която е поддържала, че неизвестен извършител е нападнал и увредил пострадалия, не подлежи на последващ контрол. При установената фактическа обстановка материалният закон е приложен точно с осъждането на подсъдимата. Налице са всички съставомерни елементи от състава на престъплението грабеж придружен с опит за убийство.мисъла е установен от действията, в които се е обективирало деянието, а не от последващото изявление, че е “утрепала” човека, в който термин, съгласно защитната теза, можело да бъде вложено различно съдържание. На пострадалия са нанесени удари със значителна сила в жизненоважни органи, като не е била лишена от годност да съзнава, че от тях може да настъпи летален изход и е целяла този резултат.частвала е и в отнемането на вещите му, по-голямата част от които са немерени в нейното жилище. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК също е неоснователно. Извън довода за допуснати нарушения по чл. 14 и 303 НПК, довели до ограничаване на правото й да бъде осъдена по обвинението само ако е доказано по несъмнен и категоричен начин, на който беше отговорено по-горе във връзка с приложението на материалния закон, то се мотивира с нарушения на процесуалните правила за разглеждане на делото във въззивната инстанция и постановяване на въззивния съдебен акт. В този смисъл са изложените съображения, че въззивната инстанция не е извършила цялостна проверка на обжалваната присъда, възприела е едностранчивата оценка на доказателствата на първоинстанционния съд и не е отговорила на съществените доводи против нейната правилност. Производството пред Софийски апелативен съд е проведено при спазване процесуалните изисквания по глава двадесет и първа НПК, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК, довели до ограничаване правата на подсъдимата. Съдът е положил максимални усилия за призоваването на подсъдимата, която не е намерена на постоянния адрес, както и на останалите известни по делото адреси и мотивирано е приел, че делото може да бъде разгледано в нейно отсъствие, с участието на двама определени по надлежния ред служебни защитници. Изцяло е проверил правилността на обжалваната чрез служебно назначения защитник невлязла в сила осъдителна присъда. Самостоятелно е анализирал всички събрани доказателства, изложил е убедителни съображения, кои от тях кредитира и какви фактически положения приема за установени. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е изложил убедителни съображения в подкрепа на правилността на присъдата и е посочил основанията поради които не приема доводите за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Начина по който е изготвено не е ограничил правото й да узнае защо е осъдена правилно с присъдата. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК е неоснователно. Справедливостта на наложеното наказание се преценява с оглед съответствието му със степента на обществената опасност на деянието и дееца, своевременността на налагането му и достатъчността му за постигане целите по чл. 36 НК, а не с оглед степента на доказаност на обвинението. Съмнението за участие в изпълнението на престъплението е онование за оправдаване на подсъдимия, а не за смекчаване на наказателното положение, в какъвто смисъл е искането в касационната жалба. При установената фактическа обстановка и приложен материален закон наложеното наказание не е явно несправедливо завишено. Въззивната инстанция самостоятелно е анализирала всички доказателства от значение за решаване на въпроса по чл. 301 ал.1т.3 НПК, приела е, че наложеното от първоинстанционния съд наказание в размер на минимума предвиден за престъплението по начало е съответно на извършеното деяние и личността на подсъдимата, но не е съобразено и изминалия продължителен период от извършване на деянието. Като е отчела това обстоятелство и е приела, че подсъдимата е реабилитирана за предходното осъждане и е с чисто съдебно минало, значително е смекчила наказателната отговорност. Наложеното от нея наказание от 10 години лишаване от свобода не само е определено в размер далеч под минимума предвиден в особената част на НК за престъплението, но очевидно съответства на степента на обществената опаност на деянието и дееца, както и на целите по чл. 36 НК. Допълнителното му намаляване до размер, който би дал възможност за отлагане на изтърпяването му, в какавто смисъл е искането в жалбата, би било проява на неоправдан либерализъм. По начало грабежът, придружен с убийство или опит за убийство е деяние с изключетелно висока степен на обществена опасност с оглед характера на защитените обществени отношения. За него е предвидена възможност за налагане на най-тежките наказания по НК, а именно от петнадесет до двадесет години лишаване от свобода, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Въззивната инстанция правилно е приела, че деянието разкрива висока степен на обществена опасност с оглед начина на извършването му. Подсъдимата е посегнала на имуществото на значително по-възрастния от нея мъж, който я поканил в дома си и я нагостил. Проявила е безмилостна жестокост и се е отнесла безразлично към живота му, като след сериозното телесно увреждане, засегнало жизненоважни органи, кактиво са главата, гръдния кош и корема и преценката, че го е умъртвила, извикала близките си за да й помагат при пренасянето на вещите, които забелязала при посещението си. Степента на обществената опаност на деянието е завишена и с оглед предмета на престъплението и паричната му равностойност. От различните помещения на апартамента е отнела всички вещи, които е преценила като ценни и с възможност за отчуждаване. Личната обществена опасност на подсъдимата също точно е преценена както с оглед извършеното деяние, така и с оглед останалите характеристични данни, в това число здравословното състояние. Подсъдимата е с чисто съдебно минало, както е прието по делото, защото е реабилитирана по право за отразената в свидетелството за съдимост една влязла в сила присъда от две години и шест месеца лишаване от свобода, изтърпяна ефективно. Освет нея обаче са налице данни и за друго дело в Софийски районен съд, приключило със споразумение след образуване на настоящото производство. Тези осъждания правилно са отчетени като характеристична данна за личността, заедно с болестното й състояние. Достатъчно наказателно правно значение е отдадено от въззивната инстанция на фактора време. Подсъдимата има право на своевременно разгеждане на делото, но от друга страна задължение да не възпрепятства нормалното развитие на процеса. Продължилото няколко години разглеждане на делото в първоинстанционния съд се дължи на процесуалното поведение на подсъдимите, в това число и на жалбоподателката. Отнесла се е с пълно безразличие към процесуалните си задължения, като многократно и без уважителни причини не се е явявала в съдебно заседание и това е наложило два пъти мярката за неотклонение да бъде изменяна в “задържане под стража”. След освобождаването й от затвора е продължавала с неправомерното си процесуално поведение, от което не може да черпи права. Тези данни обосновават извода, че по отношение на подсъдимата не би могло да се въздейства в необходимата степен поправително и превъзпитателно с по-малък обем наказателна принуда. Размерът на наложеното наказание изключва възможността за приложение на института на условното осъждане. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните в касационната жалба нарушения, които са основание за неговата отмяна или изменение и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И:     Оставя в сила въззивно решение № 85 от 6.02.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 990/2008 год. на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 2 от 12.03.2008 год. по НОХ дело № 1590/2002 год. на Софийски градски съд, като наложеното на подсъдимата М. Б. Д. наказание лишаване от свобода е намалено от петнадесет на десет години, а е потвърдена в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: