РЕШЕНИЕ № 457 София, 01.11.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1460/2011 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №872/18.7.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №3374/09.6.2011 г. по гр.д.№15056/2010 г. по описа на Софийския градски съд съд, ГО, ІІ-Д състав, по касационна жалба, вх.№70560/28.7.2011 г., подадена от адв. К. Г. – процесуален представител на ответника по исковата молба Д. К. М. от [населено място], в частта с която е признато за установено, че Д. М. дължи на [фирма] , сумата 5161,71 лева, представляваща стойността на поставена топлинна енергия за апартамент №, находящ се в [населено място], [улица], блок , вх., за периода от месец октомври 2005 г. до месец април 2008 г., и сумата 1127,27 лева – мораторна лихва. Въззивната инстанция е приела, че уважените части от претенциите са основателни, тъй като ответникът се е подписал върху протокола на Общото събрание от 13.9.2002 г., въз основа на което е сключен договорът за дялово разпределение с [фирма], сключен между дружеството и етажната собственост, в която ответникът е собственик. Въззивната инстанция е приела, че въпреки оспорването на подписа си в протокола, ответникът по исковата молба не е опровергал неговата автентичност, поради което следва да се счита като заварен ползувател на топлоенергия, който е дал съгласие фирмата за топлинно счетоводство да измерва потребената от него топлоенергия. Изводът е обоснован с разпоредбите на чл.106 а и чл.108 ЗЕЕЕ, и след като не е налице прекратяване на договорните отношения, отношенията са обвързани от Общите условия и без наличието на договор. В посочения смисъл са и изводите на съда във връзка с приетия Закон за енергетиката/ДВ, бр.103 от 2003 г. /, предвид разпоредбата на чл.150, ал.1 от този закон. Тези изводи са подкрепени от показанията на свидетелката Т., която установява, че касационният жалбоподател е демонтирал радиаторите в апартамента си, а от молба от 01.4.2010 г. и от отчетите на топлинния счетоводител, е видно, че той не е осигурил достъп за монтаж на уредите за дялово разпределение и не е давал достъп за отчитане на топлоенергията. Съдът е стигнал до извод, че посочените действия не са прекратили правоотношенията му с [фирма] по смисъла на чл.108 ЗЕЕЕ/отм./. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса “Дали следва да се включи като доказателство по делото писмен документ, въз основа на който е сключен договор с фирмата за топлинно счетоводство и придружаващия го списък на потребителите на топлинна енергия – етажни собственици, след като същият не е представен в оригинал в производството пред първоинстанционния съд, след изрично изискване от страна на ответника по исковата молба и впоследствие това доказателство е изключено от доказателствения материал по делото ?”, както и по въпроса “Следва ли да се включи като доказателство по делото договор с топлинния счетоводител, съгласно протокола от общото събрание на ЕС, след като последният е изключен от доказателствения материал по делото и следва ли този договор да има доказателствена сила ?”. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да отговори на поставените въпроси намира за следното: По естеството си и двата въпроса се свеждат до зачитане доказателствената сила на писмено доказателство, което е представено от страна в процеса в копие, оспорено е от другата страна, и поради неспазване изискването на чл.183, изречение второ ГПК, писменото доказателство е изключено от доказателствения материал. Отговорът на въпросите е отрицателен, в смисъл, че не следва да се зачете доказателствената сила на такова писмено доказателство, предвид горепосочената правна норма. В касационната жалба се навеждат оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила от въззивната инстанция, която е обсъждала доказателства – протокол от13.9.2002 г. и договор от 19.9.2002 г., изключени от доказателствения материал, въз основа на които съдът е стигнал до необоснован извод за дължимост на процесната сума от страна на ответника по исковата молба. Въз основа на това се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представителна касационния жалбоподател – адв. Г.. Ответникът по касация – [фирма], не заявява становище в настоящото производство. Третото лице – помагач – [фирма] , не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, становището на процесуалния представител на касатора и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Независимо от дадения отговор на поставените от касационния жалбоподател въпроси, в процесния случай задължението на ответника по исковата молба произтича от разпоредбите на чл.108 ЗЕЕЕ/отм./, респективно чл.153 ЗЕ. По делото е установено, че касационният жалбоподател не е ангажирал доказателства за проведена процедура по посочените разпоредби, за да се приеме, че не се явява потребител на топлинна енергия, поради което на общо основание той дължи суми за нея. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горните съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №3374/09.6.2011 г. по гр.д.№15056/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Д състав, в частта с която е признато за установено, че Д. М. дължи на [фирма, сумата 5161,71 лева, представляваща стойността на поставена топлинна енергия за апартамент №, находящ се в [населено място], [улица], блок , вх., за периода от месец октомври 2005 г. до месец април 2008 г., и сумата 1127,27 лева – мораторна лихва, както и в частта за разноските. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: