РЕШЕНИЕ N 69 София, 05.07.2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ при секретар: А. Йорданов и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията: Ел. Чаначева т.дело N 1270/2019 година. Производството е по чл.290 ГПК. „Консервинвест” ООД, [населено място] е подал касационна жалба против решение № 500 от 28.02.2019 г. по гр.д. № 2146/2018 г. на Софийски апелативен съд. Касаторът е изложил оплаквания за недопустимост, необоснованост и неправилност на въззивното решение. Ответникът по касация - „Булконс Първомай” ООД, [населено място], чрез пълномощниците си – адв. П. Г., адв. Г. и адв.Т., е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд след отмяна на решение № 2263 от 30.11.2017 г. по т.дело № 5163/2014 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от „Булконс Първомай“ ООД против „Консервинвест ООД искове, с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 вр. чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗМГО, чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО и чл. 76, ал. 2, т. 3 ЗМГО, е уважил претенциите. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предявените искове са допустими, предвид тълкуването на § 8, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗМГО /ДВ,бр.61/2018г./, който според състава, няма приложимост към висящите съдебни производства за нарушения спрямо географско указание, регистрирано по реда на ЗМГО, а е приложим само към тези за същите нарушения, но образувани след влизане на нормата в сила. По същество е прието, че географското указание на ищеца е валидно регистрирано и че ЗМГО/отм/ / чл.75-77/ урежда гражданскоправната защита върху регистрирани по национален ред географски означения, като не е споделено изложеното от първостепенния съд разбиране, че регламент /ЕС/ №1151/2012 г., предвиждащ регистрация на географски означения за земеделски продукти и храни пред Европейската комисия, изключва националната правна закрила. Исковете са преценени като основателни, тъй като ответникът не е вписан ползвател на географското указание пред Патентното ведомство на Р България, каквато процесуална възможност е имал и съответно е налице нарушаване на правото на ищеца върху така вписаното географско указание. Изрично е споделено разбирането, че предявените искове са допустими и основателни и поради това, че ЗМГО/отм./, Регламент /ЕС/1151/12г. и Закон за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз /ЗПООПЗПЕС/ уреждат различни отношения, които не се изключват взаимно, нито се конкурират, поради което тези нормативни актове осигуряват паралелна защита на накърнените права. С определение № 249 от 14.04.2020г. по т.д. №1270 по описа на ВКС, настоящият състав е допуснал касационно обжалване за проверка на вероятната допустимост на въззивното решение, с оглед необходимост от тълкуване на разпоредбата на § 8, вр. § 5 ПЗР ЗИД ЗМГО /отм./. С определение №241 от 29.12. 2020г., постановено по делото, настоящият състав на ВКС, в срока за произнасяне, е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейски съюз, на основание чл.19, пар.2, б.“б“ от Договора за Европейския съюз и чл.267,пар.1, б.“б“ и пар.3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, по следния въпрос:Допуска ли разпоредбата на чл.9 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския Парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни, съществуването, извън хипотезите на временна закрила, уредени в същата разпоредба, на национална система за регистрация и закрила на географските указания за селскостопански продукти и храни,обхванати от Регламента, и дава ли възможност на държавите- членки да прилагат други, успоредно действащи норми на национално равнище (подобно на паралелния режим на търговските марки ), уреждащи спорове относно осъществени нарушения на правото върху такова географско указание между местни търговци, произвеждащи и реализиращи селскостопански продукти и храни, включени в обхвата на Регламент /ЕС №1151/12г., на територията на държавата членка по регистрация на географското указание. С определение от 09.02.2022г. по д. № С-35/ 21, десети състав на СЕС по така отправеното преюдициално запитване е постановил, че Регламент /ЕС/ 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21.11.2012г. относно схемите за качество на селскостопанската продукти и храни следва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда национален режим за регистрация и закрила на квалифицирани географски означения на селскостопански продукти и храни, попадащи в приложното поле на този регламент, при положение, че тази уредба е предназначена да се прилага само по споровете относно нарушения на предоставяните с тези географски означения права, като тези спорове се водят между търговци от тази държава членка, които произвеждат на нейна територия продуктите, по отношение на които са регистрирани посочените географски означения въз основа на тази правна уредба. С посоченото определение, обективиращо тълкуване, задължително за настоящия състав, СЕС е указал, че при разглеждане на спора следва да бъде извършена и допълнителна проверка относно това дали географското указание, чиято защита е предмет на делото, попада в приложното поле на Регламент № 1151/12. В случая, приложимостта на Регламент №1151/12, съобразно предметът на регистрираното по национален ред географско указание се изяснява от данните по делото. С Решение за регистрация на Председателя на Патентно ведомство на Република България от 03.07.2013 г. ищецът по спора „Булконс Първомай“ АД е регистриран като ползвател на географско означение - географско указание „Лютеница Първомай" с рег.№ 212-01, за стоката „лютеница" по реда на ЗМГО/отм./. Проведено е било административно производство, по искане на „Консервинвест“ ООД, за обявяване нищожността на това решение за регистрация на географско указание „Лютеница Първомай" с рег. № 212-01, тъй като същото е регистрирано от Председателя на Патентно ведомство на Република България за селскостопански продукт „лютеница". Върховният административен съд, с решение №9256 от 12.07.2017г., постановено по адм.д.№4519/17г. е отхвърлил искането на „Консервинвест“ ООД за прогласяване нищожността на решението за регистрация на географското указание на ищеца, като е приел, че именно Председателят на Патентното ведомство на Република България е компетентен да извърши регистрация на географското означение на национално ниво, като Регламент / ЕС/ №1151/12 е неприложим към спора поради това, че страните не търсят закрила по него.С решение №6960/18г. по адм. д.14753/17 на ВАС е отхвърлено и искането за заличаване на процесното географско указание. При тези фактически данни се налага извод, че е била извършена преценка за наличие предпоставките по чл.51 ЗМГО, тъй като със сила на пресъдено нещо е признато, че географското указание, предмет на настоящия спор не попада в изключенията по чл.52 ЗМГО, съставляващи основания за отказ от регистрация и изпълнява предпоставките на чл.51 ЗМГО. Националният ред за регистрация на географско указание не предвижда възможност за продукти, които не съответстват на изискването за стока, произхождаща от определен географски район и притежаваща качество известност или друга характеристика да бъде регистрирана по ЗМГО. Запитаната юрисдикция СЕС, с обсъжданото определение, изрично е отбелязала, че в настоящия случай се касае за продукт, обхванат от Регламент №1151/12, поради това, че текста на чл.51,ал.1 ЗМГО дефинира географските указания по начин съответстващ на чл.5,пар.1, б.“а“ и „ б“ и чл.5 пар. 2 б.“а“ и б“ от Регламент № 1151/2012./ вж. пар. 54 от цитираното определение на СЕС, десети състав/. Еднаквата дефинитивност на понятията, определящи характеристиките на географското указание, води до извод, че продукта отговарящ на тези изисквания се обхваща от Регламент № 1151 / 12. В случая, следва да се има предвид и това, че географското указание „Лютеница Първомай" с рег.№ 212-01, за стоката „лютеница"е признато като продукт, съответстващ на изискванията на чл.51 ЗМГО, с оглед осъществен и приключил съдебен контрол по отношение на решението на Председателя на Патентното ведомство с цитираните - решение №9256 от 12.07.2017г., постановено по адм.д.№4519/17г. на ВАС, с което е отхвърлено искането на „Консервинвест“ ООД за прогласяване нищожността на решението за регистрация на географското указание на ищеца и решение №6960/18г. по адм. д.14753/17 на ВАС, с което е отхвърлено искането за заличаване на процесното географско указание. Тези влезли в сила съдебни актове, установяващи, че решението за регистрация на географското указание е административен акт, съобразен със ЗМГО и оттам е изведена неговата валидност, съобразно чл.302 ГПК, са задължителни за съдилищата. Тези актове, обаче, противно на изложеното разбиране на защитата на ответника установяват само, че географското указание е регистрирано съобразно ЗМГО, но те нямат правна относимост към реда и вида на осъществяваната защита на географското указание по исков ред и към прилагането на правните последици от такава регистрация, тъй като тези въпроси не са били предмет на разглеждане от административните съдилища. В случая се разглежда въпросът за приложимост на националния ред, спрямо определени земеделски продукти, а не за законосъобразността на предприетите по него и съобразно него действия. С оглед изложеното се налага извод, че процесният продукт се обхваща от приложното поле на Регламент № 1151 /12, а даденото задължително тълкуване с цитираното определение на СЕС на неговите разпоредби / чл.9 и сл./ изключва по отношение на продуктите обхванати от Регламент /ЕС/ І1151/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 21.11.2012г. относно схемите за качество на селскостопанската продукти и храни, правна уредба на държава членка, която предвижда национален режим за регистрация и закрила на квалифицирани географски означения на селскостопански продукти и храни, попадащи в приложното поле на този регламент. Налице е изрично указание за неприложимост спрямо тези продукти на националния ред, поради което така заведените искове по чл.76 ЗМГО са недопустими. Този извод се налага и поради това, че всяка законово обусловена защита на накърнени субективни материални права се реализира по предвиден за това изричен ред, установяващ възможността за предявяване на конкретен иск, като израз на функционалната връзка между правото и уредената в закона възможност за реализирането му чрез исковия процес. Претенцията за реализиране на такава защита по ред, различен от императивно заложения, а в случая изрично указания като единствено възможен, чрез тълкуването на СЕС, е недопустима. Недопустимостта на производството се определя още и от националното законодателство чрез приетите ПЗР ЗИД ЗМГО / ДВ,, бр.61/2018г., с които, изрично е указано, че притежателите на права върху регистрирани географски означения на земеделски продукти или храни, които попадат в обхвата на Регламент / ЕС/№1151/12, не могат да предявяват искове за нарушения, извършени до влизане на този закон в сила. В тази насока правно необосновано е изложеното от възивният съд, а и от защитата на ответника, за неприложимост на разпоредбата спрямо висящите производства, с оглед указаната в пар. 5 от същият ПЗР ЗИД ЗМГО възможност регистрираните, до влизане на тези преходни разпоредби в сила, означения да бъдат заличени в рамките на едногодишен период, за да могат производителите регистрирали валидно такива означения да проведат процедура, съобразно изискванията на Регламент /ЕС/ №1151/2012. Връзката между разпоредбите, обаче, съдът е следвало да отчете като относима единствено към редовната регистрация по ЗМГО на географско означение преди 2007 г., т.е. преди влизане на България в Европейския съюз, какъвто не е разглеждания случай. Този извод се налага поради това, че до този момент действащата европейска регламентация относно земеделските продукти не е била приложима, а такова е било националното законодателство, уреждащо тази материя на национално ниво – както регистрацията, така и закрилата. След влизане на България в ЕС изцяло следва да се съобрази вече изложеното по очертаване на специален ред по отношение на тези продукти, обхванати от европейските регламенти, поради което и националната регистрация/ ако бъде реализирана/ би била без правно значение за осъществяване на правна закрила, тъй като тя не може да произведе целените с нея правни последици и да обуслови допустимост на търсената защита по ЗМГО, изключена като правен ред от тези регламенти.Ето защо и пар.8 ПЗР ЗИД ЗМГО обхваща не само бъдещите искове, третиращи нарушения, извършени до влизането му в сила, но и всички висящи производства, образувани вече за същите нарушения, по време на действието на Регламент/ЕС/ 1151/12 с предмет защитата на регистрираните след 01.01.2007г. географски означения. Това тълкуване на нормата съобразява още и обстоятелството, че тя третира едни и същи нарушения по отношение, на които, съобразно принципите на гражданския процес режимът следва да бъде еднакъв, а ако законодателната воля е била различна- за дерогация на този принцип, то е следвало да се укаже това чрез изричното посочване- че само производствата за тези нарушения, за които вече е бил предявен иск, се разглеждат по досегашния ред. Липсата на такова указание води до извод, че по отношение на очертаните по-горе едни и същи нарушения пар.8 ПЗР ЗИД ЗМГО изключва исковата защита, поради което висящите производства, целящи такава защита, следва да бъдат прекратени. С оглед изложеното, предявените искове като недопустими предполагат прекратяване на производството след обезсилване на постановения от въззивния съд съдебен акт, с който спорът е решен по същество, след отмяна на решението на първостепенния съд. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 500 от 28.02.2019 г. по т. дело № 2146/2018 г. на Софийски апелативен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по предявените в обективно съедниение искове от „Булконс Първомай“ ООД, ЕИК[ЕИК], против „Консервинвест“ ООД, ЕИК[ЕИК],с правно основание чл.76,ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.76 б,ал.1 т.2 Закон за марките и географските означения / ЗМГО/отм/, чл.76,ал.1, т.4 ЗМГО /отм./и чл.76,ал.2,т.3 ЗМГО/отм./-да бъде признато за установено, че ответникът извършва нарушение на правата на ищеца върху географско указание „Лютеница Първомай“, с рег. №212-01/03.07.2013г.на Патентното ведомство на Република България, чрез използване в търговската дейност на знака „Първомайска лютеница“, „Домашна едросмляна“ и „Първомайска лютеница Ръченица“/ за означаване продукта „ Лютеница“, който е идентичен на продукта, за който е регистрирано географското указание,.ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението, да се постанови изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, разходите за което да бъдат заплатени от ответника и да бъде присъдено на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди и пропуснати ползи в размер на 636 284.16лв., по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни на стоките, предмет на нарушението, за периода 01.11.2013г. – 30.09.2014г. и да бъде разгласен за сметка на ответника диспозитива на съдебното решение в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие. производството по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: