Ключови фрази
Кражба, представляваща опасен рецидив * липса на мотиви * процесуални нарушения

Р Е Ш Е Н И Е

№ 443

София, 21.12.2015 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ
2. КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов разгледа докладваното от съдия Т.
наказателно дело № 1168 по описа за 2015 г.
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Бургаската окръжна прокуратура против нова присъда № 141 от 05.06.2015 г. по в.н.о.х.д. № 361/ 2015 г. на Бургаски окръжен съд, с искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. С протеста се навеждат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Доводите са обосновани с превратно обсъждане и оценка на доказателствените източници, с което били нарушени правилата по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Допуснатите от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения довели и по неправилното приложение на материалния закон с оправдаването на четиримата подсъдими.
Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения.
В съдебно заседание подсъдимият С. А. Т. и неговият служебен защитник адвокат И. Ц. считат протестираната присъда за правилна и законосъобразна.
Подсъдимите Д. Д. Д., С. И. С. и Й. И. И. и не вземат становище по касационния протест. Защитниците им, адвокатите Т. Б., Д. Ч. и Л. Т. пледират за отхвърляне на исканията на протестиращата страна.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста,
изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:

С присъда № 141 от 05.06.2015 г. по в.н.о.х.д. № 361/ 2015 г. Бургаският окръжен съд отменил изцяло присъда № 6 от 26.03.2015 г. по н.о.х.д. № 367/ 2014 г., по описа на Карнобатски районен съд и признал за невинни подсъдимите Д. Д. Д. и Сл. И. С. по повдигнатото им обвинение за кражба по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и “б“ вр. чл. 20, ал. 2 от НК и подсъдимите Й. И. И. и С. А. Т. за кражба по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 буква “б“, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 16.09.2012 год. в [населено място], община К., Бургаска област, след предварително сговаряне помежду си и в съучастие като съизвършители, в немаловажен случай, при условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство-ножица за рязане на метал и моторно превозно средство - лек автомобил “Оп. В.“ с рег. [рег.номер на МПС] , да са отнели от стоманено-бетонни стълбове на електропреносната мрежа в югоизточния край на селото, чужди движими вещи – 1400 метра меден проводник със сечение 16 кв.мм, с общо тегло 196 кг и 350 метра меден проводник със сечение 10 кв.мм, с общо тегло 30 кг, всичко на обща стойност 5 257.00 лв, от владението на Е.-България Е. АД, КЕЦ-Карнобат, с намерение противозаконно да ги присвоят.
Окръжният съд отхвърлил и предявения от [фирма] против подсъдимите граждански иск за претърпени имуществени вреди в размер на 5 257.00 лева и се разпоредил с веществените доказателства по делото.
Касационният протест е основателен.
Въззивното производство е последният стадий от наказателния процес, в който се извършва събиране и проверка на доказателствата, и се установява окончателната фактическата обстановка на извършеното престъпление и неговия автор. Когато въззивният съд констатира, че по делото са останали неизяснени факти и обстоятелства от съществено значение за повдигнатото обвинение, той е длъжен да предприеме всички законови мерки за разкриване на обективната истина (чл. 13 от НПК).
Бургаският окръжен съд е отменил първоинстанционния съдебен акт и постановил оправдателна присъда при неизяснени факти и преди да изчерпи всички процесуално допустими способи за тяхното събиране и проверка.
В мотивите към новата въззивна присъда липсва фактическа обстановка.
Съдът се е задоволил да преразкаже отделните гласни изложения –обясненията на подсъдимите и показанията на част от свидетелите, изложил заключенията на вещите лица и позовавайки се на формален подход, предоставен му с чл. 279, ал. 4 и чл. 281, ал. 8 от НПК, изключил от делото всички доказателства, разкриващи авторството на извършената кражба. По този начин обосновал предприетото с крайния съдебен акт оправдаване на четиримата подсъдими, но допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 13 и чл. 14 от НПК. Защото вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав, за това какво е приел за установено от фактическа страна по повдигнатото обвинение, е останало в тайна. Въззивният съд не е изложил фактите и обстоятелствата, считани от него за доказани в извършената на 16.09.2012 г. в [населено място] кражба на проводник.
Процесуалният пропуск представлява касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2, пр. 1 от НПК за отмяна на въззивния съдебен акт, защото липсват мотиви по съществени за обвинението въпроси – приетите за доказани факти и обстоятелства по делото, което накърнява и процесуалните права на страните (в частност – на обвинителната власт), защото не може да проследи пътя на формиране на вътрешното съдийско убеждение.
В мотивите към новата въззивна присъда липсва и доказателствен анализ.
Съдът е преразказал обясненията на подсъдимите Д., Т. и И., дадени на досъдебното производство, констатирал е, че същите не се поддържат по-късно от тях, преразказал е и показанията на свид. А., които на основание чл. 119 от НПК не приел, и накрая схематично подложил на критика показанията на свидетелите М., Б. Т. и Х..
Всяко едно от посочените доказателствени средства е разгледано самостоятелно и изолирано от останалите. Затова и съжденията на съда за приложимост на забраните по чл. 279, ал. 4 и чл. 281, ал. 8 от НПК изглеждат логично, но само от прочита на присъдата.
Бургаският окръжен съд не е съпоставил прочетените обяснения на подсъдимите от досъдебното производство, не е отграничил сведенията за извършената в [населено място] кражба от други подобни противозаконни прояви на подсъдимите (напр.: с участието и на свид. Х., за което говори подсъд. Т., л. 69-70 д.п.) и особено тежък е процесуалният пропуск, че не е обсъдил обясненията съвкупно с всички останали събрани по делото доказателства за извършеното престъпление. По този начин извършеният доказателствен анализ е непълен, едностранчив и незадълбочен. Извън вниманието на въззивната инстанция са останали резултатите от проведения с участието на подсъд. Т. следствен експеримент (протокол от 24.11.2012 г., л. 123-126 д.п.) онагледен и с фотоалбум (л. 130-143 д.п.), които представят специфичния начин на покатерване по стълбовете за отрязване на проводника, а посоченото от подсъдимия място съвпада с местопрестъплението в [населено място]. Съдът не е обсъдил и съвпадението на други две обстоятелства – при следствения експеримент подсъдимият Т. е показал по какъв начин прикрепва ножиците към едното си рамо (чрез въже) при катеренето по стълба и по същия начин е вързано въже на синята ножица за рязане на метал, намерена в дома на същия подсъдим (протокол за претърсване и изземване от 23.11.2012 г., л. 168-171 д.п.). Видът на иззетата ножица – синя, чийто две рамена (ръкохватки) били облепени с черно тиксо (изолация от гумен маркуч), съвпада по описание, дадено в обясненията на подсъд. Д. (л. 46-47 д.п.), но и това обстоятелство е пренебрегнато от окръжния съд и е останало необсъдено в мотивите.
Без коментар е оставено извършеното разпознаване на подсъдимите от свид. А. от 22.11.2012 г. (протокол, л. 153-154 д.п.). Нейните показанията били изключени от доказателствения обем по делото, защото според въззивния съд били нарушени правата на свидетелката по чл. 119 и чл. 121 от НПК – живеела във фактическо съжителство с подсъд. Д..
Изводът на Бургаския окръжен съд е произволен. Той не почива на сигурни данни по делото. В протокола за разпит от 22.11.2012 г. (л. 144 д.п.) свид. А. е заявила следното: „Д. го познавам от 20 години, а от близо четири месеца имам връзка с него.” Истинските взаимоотношения са останали неизяснени по делото, като въззивният съд не е положил усилия да изясни по категоричен начин това обстоятелство. Не е разпитал свидетелката, дали е живяла във фактическо съжителство с подсъдимия Д.. Защото думите „имам връзка с него” има и други значения. В последващия разпит от същата дата (л. 146 д.п.), преди разпознаванията на четиримата подсъдими, свид. А. е заявила: „с всички съм имала личен контакт” – как следва да бъдат възприети и тълкувани думите й, според логиката на окръжния съд. И дали фактическото съжителство се изчерпва само със заявеното от същата свидетелка при разпита й от 27.01.2015 г. пред Карнобатския районен съд: „С Д. сме излизали, ходили сме за риба, на гости” (л. 143 н.о.х.д.).
Твърдението на Бургаския окръжен съд за фактическо съжителство е неподкрепено от разкритите данни по делото. Незаконосъобразно показанията на свид. П. А. се изключени от доказателствения обем, което представлява съществено процесуално нарушение и води до ограничаване на правата на страните (в частност на прокуратурата – да докаже обвинението), по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.1 от НПК.
Извън предмета на настоящата касационна проверка е достоверността на показанията на свид. П. А. за упражнена полицейска принуда, в каквато насока подробна аргументация е изложена в касационния протест, който се позовал на различните дати на провеждане на нейния разпит и напускането на болнично заведение с детето й, с което събитие свидетелката обвързва принудата. В същия аспект са представени и твърденията на подсъдимите за полицейско насилие за дадените подробни обяснения в присъствието на защитник.
С основание окръжният съд е забелязал разминаване в техническите характеристики на предмета на кражбата (1400 м меден проводник, със сечение 16 кв.мм и 350 м меден проводник, със сечение 10 кв.мм) и иззетите при огледа на местопрестъплението три парчета от кабел (едножилен меден проводник със сечение 3,7 кв.мм и многожилен меден проводник със сечение 5,5 кв.мм.), които са били предмет на изследване от техническа експертиза (л. 185-187 д.п.). В протокола за оглед липсва точно описание на веществените доказателства. Такива са посочени от вещото лице – криминалист, в извършената от него проверка дали предоставените му парчета от проводник могат да бъдат разрязани с ножица за метал.
Направената в мотивите към новата въззивна присъда констатация е вярна, но показва липсата на инициатива, от страна на решаващия съдебен състав, да проучи това несъответствие спрямо техническите характеристики на предмета на престъпление и приобщените по делото веществени доказателства. Бургаският окръжен съд е бил длъжен да предприеме всички допустими доказателствени способи и да разреши това противоречие – да разпита отново свид. В. Д. или да допусне до разпит други лица, служители на пострадалото юридическо дружество, които са работили по възстановяване на електрозахранването и са възприели заварените след деянието проводници; да назначи експертиза, която да установи на място вида на проводниците и имали ли висящи парчета от стълбовете и с какво сечение са; да проведе повторен разпит на свид. М., който е изкупил донесените му парчета проводници (разпитът на този свидетел е належащ и с оглед установяването на други обстоятелства, във връзка с кражбата, за които в мотивите е изложен упрек – време, обстановка, кои от подсъдимите са предали кабелите, връщал ли ги е свидетелят те да нарежат на къси парчета силовия проводник, предадени ли са и разплетени жици от него, какво е било теглото и възнаграждението – при липса на завеждане в дневника, и т.н.); да изиска самите веществени доказателства и да ги предяви на разпитаните свидетели; да установи дали е било възможно предаването на други парчета от проводник за експертно изследване, различни от иззетите на местопрестъплението и др.
Въззивният съд упрекнал отново себе си, че „не било взето под внимание дали практически е било възможно 226 кг медни жици с обща дължина от 1750 м да бъдат поставени в лекия автомобил”, с който подсъдимите превозили (според обвинението) предмета на кражбата до пункта за изкупуване на вторични суровини в [населено място]. След като и това обстоятелство е неизяснено, според окръжния съд, последният е бил длъжен служебно да извърши проверка – като назначи експертиза или проведе следствен експеримент.
Липсата на служебна инициатива за всестранното и пълно изясняване на всички факти и обстоятелства по делото, представя процесуалната дейност на въззивния съдебен състав за незаконосъобразна и поставя съмнения за правилността на взетото решение.
Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на постановената нова присъда и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъдат отстранени допуснатите съществени процесуални нарушения.
Бургаският окръжен съд е допуснал и друго процесуално нарушение, но вече в хода на въззивното производство. Делото е било насрочено за разглеждане с разпореждане на съдията-докладчик. Разпоредбата на чл. 327 от НПК изисква целият съдебен състав – тримата съдии, заедно да обсъдят допускането на доказателства, включително и липсата на необходимост от това. Закритото заседание се повежда, дори и обжалващите страни да нямат искания за събиране на нови доказателства или проверка на вече събраните от по-рано. А по изложените вече съображения, въззивният съдебен състав е бил длъжен служебно да допусне провеждането на въззивно съдебно следствие.
Допуснатите процесуални нарушения са съществени – накърнени са процесуалните права на прокуратурата, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК и липсват мотиви във въззивния съдебен акт, по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, което налага отмяната на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, от друг съдебен състав на Бургаския окръжен съд, за тяхното отстраняване. Отмяната е в сила и за отхвърления с въззивната присъда граждански иск.
При ново разглеждане на делото съдът следва да съобрази и обстоятелството кога е налице предварителен сговор по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК и кога – обикновено съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.
Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ нова присъда № 141 от 05.06.2015 г. по в.н.о.х.д. № 361/ 2015 г., по описа на Бургаски окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на допускане на доказателствата по чл. 327 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.