5 Р Е Ш Е Н И Е № 457 гр. София, 17.12. 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 589 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК Н. Г. Г. чрез пълномощника си адв. В.Н. е поискал да се отмени влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 439/11 от 20.03.2012г. по гр.д.№ 23/2011г. , с което е отменено въззивното решение по в.гр.д.№ 2932/2008г. на Софийския градски съд и делото е решено по същество като Н. Г. Г. е осъден на основание чл.108 ЗС заедно с М. Х. Г. да предадат на Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България” владението на дворно място в [населено място], съставляващо имот пл.№ 1583, нанесен в кадастрални листове № А-3-9-Г, заснет през 1995г. по плана на града, м.”Р.” с площ от 15 800кв.м. Ответникът Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България” е подал писмен отговор, в който изразява становище, че молбата за отмяна е недопустима като подадена след изтичане на тримесечния срок по чл.305 ГПК, тъй като за новите доказателства молителят е узнал най-късно на 30.04.2010г. , когато е конституиран като трето лице въз основа на негова изрична молба, подписана от пълномощника му адв.С.. В хода на производството изразява и становище, че молбата е неоснователна, защото молителят не е доказал, че непълнотата на фактическия материал не се дължи на небрежност от негова страна. Развити са и доводи , че новите доказателства не установяват права в полза на А. К.. С влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, предмет на молбата за отмяна е прието, че продажбата по нот.акт № 49 от 14.06.1996г., с която ответникът Н. Г. се легитимира като собственик в съпружеска имуществена общност с М. Г. е нищожен поради липса на съгласие на продавача , обусловена от липса на представителна власт и на потвърждаване – чл.26 ал. ЗЗД и чл.42 ал.2 ЗЗД и не е породил правно действие. Съдът е приел също така, че е налице и хипотезата на чл.40 ЗЗД – представителят е действал във вреда на представлявания като е продал имота на цена в пъти по-ниска от пазарната. В молбата за отмяна , подадена на 10.05.2012г. се твърди, че ищцата по делото е извела правото си на собственост върху спорния имот по силата на наследствено правоприемство и земеделска реституция . След смъртта на майка си Е. Ч. ищцата и нейният брат я наследяват при равни права, а след смъртта на И. Ч. делът му е наследен от сестра му. В хода на първоинстанционното производство ищцата А. Ч. е починала и е оставила саморъчно завещание в полза на различни лица, включително и по т.9 на Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в Б.”. По време на престоя си в България в периода от 03.04.2012 г. 01.05.2012г. молителят бил информиран от Г. Ц. за нови обстоятелства и нови доказателства които са: 1. на 13.04.1995г. И. Ч. е извършил универсално завещание в полза на А. М. В.-К., живуща в [населено място], която е станала негов единствен универсален наследник. 2. с договор за продажба на наследство с нотариална заверка на подписите на 19.10.2006г. А. К. продава на Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България” цялото си наследство, получено от И. Ч.. Тезата, поддържана от молителя е, че новите доказателства разкриват липсата на активна процесуалноправна легитимация за А. Ч. за ½ ид.ч. от имота, след като саморъчното завещание на И. Ч. елиминира всички права на наследника по закон. Второто основание за отмяна, което се поддържа е по чл. 303 ал.1 т.2 ГПК. То се обосновава с това, че решението по делото е основано на неистински документ – удостоверение за наследници на И. Ч. № 1226 от 08.10.1999г. издаден от Столична община – район О., в което като наследник по закон е вписана сестра му А. Ч. като неистинността се изразява в отсъствие на правоприемство поради завещанието в полза на на А. К.. Молбата за отмяна е процесуално допустима. Решението, чиято отмяна се иска е постановено от Върховния касационен съд и като необжалваемо е влязло в сила от датата на обявяването му - 20.03.2012г., а молбата за отмяна е подадена на 10.05.2012 г. т.е. два месеца по-късно. Съгласно чл.305 ГПК молбата за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК се подава в тримесечен срок от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който е могъл да се снабди с новото доказателство. Този тримесечен срок обаче не може да тече преди да бъде постановено окончателното решение на делото , защото тогава отмяната не би имала предмет /немислимо е да се иска отмяна на решение, което още не е постановено или пък не е влязло в сила/. Ако новите доказателства са били известни на молителя преди решението, тримесечният срок ще започне да тече от влизането му в сила. Обстоятелството, че той е разполагал с тях и е могъл да ги представи по делото е от значение за основателността на молбата , а не за нейната допустимост. В случая е спазен тримесечният срок от влизане в сила на решението, предмет на молбата за отмяна и производство е процесуално допустимо от гледна точка на спазването на срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК. По основателността на молбата за отмяна. 1. Основанието на чл.303 ал.1 т.1 ГПК е налице, когато след влизане в сила на решението се открият нови доказателства от значение за делото. Те трябва да са свързани с решаващите изводи на съда и да съществува вероятност не само фактическите изводи, но и крайният резултат от делото да е друг ако са били представени и обсъдени от съда. В разглеждания случай твърденията на молителя Н. Г. Г. се основават на липсата на наследствено правоприемство между ищцата по делото А. Ч. и нейният брат И. Ч. предвид направеното от него завещателно разпореждане в полза на А. К.. Ищцата по делото обаче не се е легитимирала като собственик на имота само по наследство от своя брат. Тя черпи права наред с него като низходящ наследник и във всички случаи притежава ½ идеална част от имота. Като съсобственик тя може да извършва действия на обикновено управление, включващи и предявяването на иск срещу трети лица за предаване владението на имота, както и да иска прогласяване нищожността на договора за продажба , сключен от нейно име. Следователно дори и да се установи твърдяното в молбата правоприемство между И. Ч. и А. К. и недействителност на разпореждането от нейна страна с наследството в полза на Сдружение „Американски университет в България“ , крайните изводи на съда не биха могли да бъдат други. С оглед на изложеното новите доказателства, представени с молбата за отмяна не са от значение за делото и не е налице основанието на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Молбата за отмяна в тази част е неоснователна и следва да се остави без уважение. Неоснователна е и молбата за отмяна по чл.303 ал.1 т.2 ГПК. Твърдението за неистинност на писмени доказателства, основаващи се на други, представени в производството за отмяна писмени доказателства, не е достатъчно за да е осъществен фактическият състав на чл.303 ал.1 т.2 ГПК , защото след като не решава спора по същество, съдът по отмяната не може да преценява налице ли е неистинност на документа. Според ТР 5/2012 на ВКС, ОСГК и ТК хипотезата на чл.303 ал.1 т.2 изисква не само да е налице неистински документ, но неистинността да бъде установена по надлежния ред. Процесуалният способ за установяване на престъплението е влязла в сила присъда или установителен иск за факта на престъплението по чл.124, ал.5 ГПК, в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. ГПК в посочената хипотеза няма предвид неистинността на документа да бъде установявана по гражданскоправен ред извън случаите на чл.124, ал.5 ГПК, а още по-малко пък е допустимо неистинността да бъде преценявана в производството по отмяна. В разглеждания случай не се представят доказателства за установяване неистинността по надлежния ред, поради което отмяна не може да се допусне. Съпругата на молителя М. Г. не е подала молба за отмяна, по делото липсва молба за присъединяването й към тази на Н. Г., каквато се твърди в допълнението към писмените бележки на пълномощника й адв. И.Н., че е била подадена, поради което тя не може да участва като молител. Процесуалното качество не може да възникне от факта на упълномощаването за извършване на определено действие, а следва да бъде отправено до съда. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Г. Г. за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 439/11 от 20.03.2012г. по гр.д.№ 23/2011г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: