Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200

гр. София, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 5061 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 1656/30.08.2021 г., подадена от „Юлстрейд“ ООД срещу решение № 43 от 27.07.2021 г. по гр. д. № 235/2021 г. на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено решение № 260061 от 11.11.2020 г. по гр. д. № 1212/2019 г. на Районен съд – Козлодуй за отхвърляне на предявените от „Юлстрейд“ ООД искове, както следва: срещу „Манастирище – 2000“ ЕООД, Ч. С. Д. и Д. С. И., по чл. 26 ЗЗД, за обявяване недействителност на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 187, том VIII, дело № 774/23.10.2014 г. на нотариус В. М., по отношение на идеалните части, притежавани от Ч. С. Д. и от Д. С. И., от имот - нива от 9.498 дка, в местността „Т.”, представляваща имот № * по КВС за землището на [населено място], общ. Х., които са продали на „Манастирище - 2000” ЕООД; срещу „Манастирище - 2000” ЕООД и „Серес” ЕАД, по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, за обявяване недействителност на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 16, том VII, дело № 761/24.10.2017 г. на нотариус В. М., по отношение на имот - нива от 9.498 дка, в местността „Т.”, представляваща имот № * по КВС за землището на [населено място], общ. Х. (№ 8 в договора), до размера на идеалните части, закупени от Ч. С. Д. и Д. С. И.; срещу „Серес“ ЕАД, по чл. 108 ЗС, за горепосочената нива от 9.498 дка.
Въззивният съд е визирал, че в исковата молба се твърди, че с договор за продажба на търговско предприятие от 3.01.2016 г. ищецът закупил търговското предприятие на ЕТ „М. А.-Юлстрейд-Ю. К.“, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. По силата на договор за продажба на наследствени права от 15.08.2014 г., вписан в Служба по вписванията - Козлодуй с рег. № 2446/15.08.2014 г., ЕТ „М. А.-Юлстрейд-Ю. К.“ закупил от Ч. С. Д. и Д. С. И. наследствените им права от наследодателя С. Д. М. Независимо от това, на 23.10.2014 г., с нот. акт № 187, том VIII, рег. № 8562, дело № 774/2014 г. на нотариус В. М., наследниците на С. Д. М., сред които и ответниците Ч. С. Д. и Д. С. И., продали на „Манастирище - 2000“ ЕООД процесната нива от 9.498 дка в м. „Т.“, представляваща имот № * в землището на [населено място], общ. Х., останала им в наследство от С. Д. М.. Ищецът поддържа, че този договор за продажба е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като има невъзможен предмет по отношение на идеалните части от нивата, наследствени на ответниците Ч. С. Д. и Д. С. И.. От своя страна, на 24.10.2017 г., с нот. акт № 16, том VII, рег. № 9160, дело № 761/2017 г. на нотариус В. М., „Манастирище - 2000“ ЕООД продало на „Серес“ ЕАД земеделски имоти в землището на [населено място], сред които и процесната нива от 9.498 дка в м. „Т.“. Съдът е съобразил отговорите по чл. 131 ГПК на Ч. С. Д. и Д. С. И., с които последните са оспорили исковете, като са навели твърдения, че при сключването на договора за продажба на наследствени права от 15.08.2014 г. са били представлявани от пълномощник, който не е бил упълномощен да се разпорежда с всички техни наследствени права на двамата ответници, както и конкретно с процесната нива.
Въззивният съдебен състав е приел за установено следното от фактическа страна:
Д. С. И. и Ч. С. Д. са деца и законни наследници на С. Д. М., починал на 2.10.2002 г., както и на Д. Н. М., починал на 25.08.1971 г., техен дядо. С решение № 8000/23.07.1999 г. по преписка № 60086/1992 г. на ОСЗГ - Козлодуй на наследниците на Д. Н. М. е възстановено правото на собственост върху нива от 9.498 дка в м. „Т.“, представляваща имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Х..
По делото е представено пълномощно, заверено от кмета на [населено място], обл. М., с което ответницата Д. И. е упълномощила М. К. А. и Ю. М. К. да извършват всякакви правни и фактически действия във връзка с подготовката и разпореждане чрез продажба по чл. 212 ЗЗД, замяна или друг възмезден способ, и да извършват доброволна делба с останалите собственици със следните имоти, останали в наследство от С. Д. М., а именно: нива от 36.30 дка в м. „О.“, представляваща имот № *, и нива от 12.001 дка в м. „Т.“, представляваща имот № *, и двата в землището на [населено място]. Подписът на пълномощното е заверен с № 045/25.06.2014 г., а съдържанието е със заверка под № 046/25.06.2014 г. Напълно идентично по съдържание пълномощно е издал и ответникът Ч. Д., като съдържанието и подписът на пълномощното са с нотариална заверка от нотариус В. М., с регистрационни номера, съответно, 5303/26.06.2014 г. и 5304/26.06.2014 г.
С договор за продажба на наследствени права по чл. 212 ЗЗД, вписан в Служба по вписванията - Козлодуй с рег. № 2446/15.08.2014 г., М. К. А., действащ като пълномощник на Д. С. И. и Ч. С. Д., е продал на ЕТ „М. А.-Юлстрейд-Ю. К.“ наследствените права на упълномощителите, получени от наследодателя С. Д. Минишки, като съгласно договора, при сключването му пълномощникът М. А. се е легитимирал именно с пълномощните № 045/25.06.2014 г., № 046/25.06.2014 г., № 5303/26.06.2014 г. и № 5304/26.06.2014 г.
С нот. акт № 187, том VIII, рег. № 8562, дело № 774/2014 г., на 23.10.2014 г. наследниците на Д. Н. М., сред които и ответниците Ч. Д. и Д. И., са продали на ответника „Манастирище - 2000“ ЕООД съсобствения им недвижим имот - нива от 9.498 дка в м. „Т.“, представляваща имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Х.. От своя страна, на 24.10.2017 г. „Манастирище - 2000“ ЕООД е продало същия имот на „Серес“ ЕАД с нот. акт № 16, том VII, рег. № 9160, дело № 761/2017 г.
При така възприетата фактическа обстановка, Окръжен съд – Враца е направил следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 26 ЗЗД урежда различни основания за нищожност на сделките, като няма процесуална пречка ищецът да се позове и на няколко от тях. В случая ищецът иска договорите за покупко-продажба на процесния недвижим имот да бъдат обявени за нищожни, като във връзка с това си искане излага твърдения, че идеалните части от нивата, предмет на двата договора, не са били собственост на ответниците Ч. Д. и Д. И., тъй като наследствените им права вече са били прехвърлени на праводателя на ищеца с договор от 15.08.2014 г., съответно, че с право на собственост не разполагат и ответниците „Манастирище – 2000“ ЕООД и „Серес“ ЕАД, тъй като са придобили от несобственик. Въз основа твърденията в исковата молба съдът е заключил, че прогласяването на договорите за нищожни се иска на основание извършена продажба на чужд имот.
Въззивният съд е съобразил последователната практика на ВКС, че продажбата на чужда вещ няма вещнотранслативно действие, но не е нищожна. По такава сделка продавачът не е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, поради което сделката е действителна, но евентуално подлежи на разваляне с възможност за реализиране на правата при евикция. По тези съображения е намерил, че договорите от 23.10.2014 г. и от 24.10.2017 г. не са нищожни поради продажба на чужд имот.
Същевременно същият е заключил, че те не са нищожни и поради невъзможен предмет. В тази връзка е съобразил приетото в ТР № 3/28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което нищожни поради невъзможен предмет са договорите, чийто предмет още при сключването им е невъзможно да възникне; касае се до фактическа липса на вещта, а не до правна невъзможност тя да бъде обособена и прехвърлена. Съдът е посочил, че в разглеждания от него казус процесната нива съществува, тя е обособена като самостоятелен обект на собственост и няма пречка за разпореждане с нея, вкл. и с идеални части от нея. Непритежаването в собственост на такива части от нивата или на цялата нива, обаче, не прави разпоредителната сделка нищожна поради невъзможен предмет, а само лишава сделката от вещнопрехвърлителен ефект.
Въззивният съд е намерил за неоснователна и ревандикационната претенция срещу „Серес“ ЕАД. Приел е, че ищецът не може да се легитимира като собственик на вещта с договора за продажба на наследствени права от 15.08.2014 г., тъй като, на първо място, договорът от 15.08.2014 г. има за предмет продажба на наследствените права на ответниците от С. Д. М., докато процесната нива е съсобствена не между наследниците на посочения наследодател, а между наследниците на Д. Н. М., по силата на конститутивното действие на представеното по делото решение № 8000/23.07.1999 г. на ОСЗГ - Козлодуй. На второ място, при сключването на договора от 15.08.2014 г. ответниците са били представлявани от пълномощник с изрични пълномощни, в които са посочени правните действия, които упълномощеният има право да извършва, и конкретните имоти, с които има право да се разпорежда, и то такива, останали в наследство не от Д. Н. М., а от С. Д. М.. Сред тези имоти не е процесната нива от 9.498 дка в м. „Т.“, представляваща имот № *. Ето защо, дори въпросната нива да е била наследствена на ответниците от С. М., то по силата на договора от 15.08.2014 г. ищецът отново не би придобил собствеността върху нея, доколкото, с оглед оспорването на ответниците, договорът се явява нищожен, като сключен без представителна власт.
Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК:
1. Следва ли въззивният съд да процедира по реда на чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК при установено в хода на въззивното производство несъответствие между обстоятелствена част и некореспондиращ й петитум и попада ли в рамките на задължителните му служебни правомощия прилагането на посочените процесуални норми;
2. За упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно ли е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име;
3. Наличието на изрична клауза в пълномощно относно определени имоти изключва ли приложението на друга клауза, с която упълномощителят е изразил обща воля за валидно разпореждане от негово име (в случая с идеалната част от процесната нива).
По последните два въпроса се сочи противоречие на атакуваното решение с приетото в т. 1 от ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Постъпили са отговори на касационната жалба от „Серес“ ЕАД, Д. С. И. и Ч. С. Д., в които са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на подадената жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
В исковата молба, с която е бил сезиран първоинстанционният съд, са изложени съображения защо ищецът счита двете прехвърлителни сделки, от 23.10.2014 г. и 24.10.2017 г., за нищожни – твърди се, че с тях са извършени разпореждания с идеални части от имот, които вече са били продадени на „Юлстрейд“ ООД. В касационната жалба също изрично е посочено, че твърденията на ищеца по делото касаят двукратно разпореждане от несобственик в полза на трето лице с идеални части от процесната нива, поради което се иска обявяване нищожността на сделките на две алтернативни основания – поради разпореждане от несобственик или поради разпореждане с невъзможен предмет. Именно по такива искове се е произнесъл и въззивният съд с решението си. Следователно, самият жалбоподател потвърждава пред настоящата инстанция, че Окръжен съд – Враца правилно е определил предмета на спора. При така изложените обстоятелства и формулирания петитум на исковата молба, не е налице противоречие между тях, което да обуслови приложението на чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, а съдът следва да се произнесе по същество дали продажбата на имот, с който продавачите са се разпоредили по-рано, прави сделката нищожна поради разпореждане от несобственик или поради невъзможен предмет.
От горното следва, че първият въпрос от изложението е формулиран изцяло според защитната теза на жалбоподателя и не отговаря на фактите по делото, като по този начин се явява правно ирелевантен. Освен това по отношение на него не е визирано наличието на някоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Следващите два въпроса също са формулирани изцяло според становището на жалбоподателя, че в процесните пълномощни е изразена воля за разпореждане не само с конкретно визирано имущество на упълномощителите, но и с имуществото на последните като цяло. Това становище влиза в противоречие със съдържанието на пълномощните, от които е видно, че те се отнасят до две конкретни ниви, различни от процесната. По тази причина въпросите не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и не обуславят допускане на касационно обжалване. Освен това изводите на съда във връзка с пълномощните не противоречат, а са в съответствие с ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното.
Същевременно въззивното решение е валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.
Ответниците имат право на направените от тях разноски за адвокат пред ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43 от 27.07.2021 г. по гр. д. № 235/2021 г. на Окръжен съд – Враца.
ОСЪЖДА „Юлстрейд“ ООД да заплати разноски пред ВКС, както следва: на Ч. С. Д. – 600 лв. (шестотин лева), на Д. С. И. – 500 лв. (петстотин лева), на „Серес“ ЕАД – 800 лв. (осемстотин лева).
Определението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: